Къде се намира най-голямата колеция от лични вещи на Васил Левски?
Косите на Апостола, персоналното му кръстче и револверът, с който най-вероятно е заклевал съзаклятници в делото на революцията, са част от най-голямата сбирка персонални движимости на Васил Левски. Къде се пазят те и какви митове крият?
Личните движимости на Левски постъпват на два пъти в Националния военноисторически музей в София.
" Тасчето му за вода и кръстчето на Апостола са предадени от неговата племенница София Зидарова през 1940 година. А косите и револверът на Апостола идват в нашия музей в резултат на едно решение, с което всички движимости на военни дейци се трансферират от етнографския музей “, изясни Деяна Костова.
След разпускането на Първата българска легия през 1862 година Левски към този момент е уверен – животът му е жертван на революцията. И България.
" През април 1864 година той събира двама свои близки другари в местността Алтън Чаир край Карлово и ги моли да отрежат неговите отшелнически коси. Те отхвърлят и му споделят, че това е осквернение. Той ги назовава " страхливци " и самичък взима ножа си и реже тези коси и ги дава на предпазване на своята майка “, прибавя Деяна Костова.
Гина Кунчева грижливо пази косите на сина си, като след нейната гибел, те се съхраняват от по-голямата сестра на Апостола - Яна. След Освобождението тя ги предава на министъра на националното просвещение. Впоследствие през етнографския музей реликвата стига до залите на Военноисторическия. Там се озовава и кръстчето на Апостола, харизано му по всяка възможност от вуйчо му - архимандрит Василий.
" Изключително любопитна история откриват сътрудниците ни при реставрационните действия на кръстчето. През 1873 година съумяват да отворят капачето, което се намира от задната страна на това кръстче. Под капака те намират фотография на Апостола и малко кичурче с коси. По искане на Главния боен музей, чието завещание сме ние в този момент, тези коси, дружно с огромните коси на Апостола, са изпратени за експертиза в Института по криминалистика – проучванията изрично потвърждават, че кичурчето е на Апостола, само че и нещо доста по-важно - за пръв път се дефинира неговата кръвна група. Левски е с нулева кръвна група – самобитна метафора за целия живот на Апостола – дава на всички, само че получава единствено от себе си “, добави Деяна Костова.
Такъв, раздаващ се за делото и България го помнят и огромна част от съратниците му. Данаил Попов да вземем за пример назовава Левски – най-хубавият ни българин.
" Левски остава и през днешния ден най-хубавият българин. Остава индивидът, който освен е най-оценената известна историческа персона, само че и индивидът, към който продължаваме да се стремим “ съобщи шефът на Националния военноисторически музей доцент доктор Соня Пенкова пред bTV.
Идеите на Левски за независимост персонална и социална имат висока стойност и през днешния ден.
" И най-много това чувство, което в персонално качество всеки един би трябвало да осмисли през днешния ден е това чувство за отговорност, което Левски носи в целия си живот – към концепцията, към делото, към другите.. Усещане, което на нас ни е непознато. Ние някакси сме привикнали - нещо, с което Левски и тогава се бори, да търсим виновността другиму и както той споделя, дано да намерим виновността у мен, аз ще се дръпна една крачка обратно “, прибавя дож. Пенкова.
Дали въобще познаваме Апостола, или разчитаме на клишетата от предишното за него, е въпрос, който продължава да интересува откривателите.
" Ние свикнахме да боравим с парадигмите на предишното, с парадигмите на измените и хората, жигосани от историята и от недоброжелателите му и като че ли времето към този момент пропука тези неща – за благополучие, многото документи, които излязоха, трансформираха доста от нещата, които знаехме за Апостола. Промениха даже и рождената му година, което е отлично, тъй като от ден на ден неща започваме да разбираме за него. Този човек държи словото и дулото на револвера си на пулса на времето “, съобщи тя.
" Знаете ли, когато хората дойдат и застанат пред витрината на Левски, е извънредно специфичен миг да присъстваш, тъй като можем да забележим онлайн по какъв начин магията се случва 150 години по-късно. Аз съм била очевидец на деца, които идват тук на просветителните ни стратегии и коленичат пред тази витрина. Наистина това е място на паметта за Левски, което е извънредно значимо за цялата ни страна “, заключи Деяна Костова.
Личните движимости на Левски постъпват на два пъти в Националния военноисторически музей в София.
" Тасчето му за вода и кръстчето на Апостола са предадени от неговата племенница София Зидарова през 1940 година. А косите и револверът на Апостола идват в нашия музей в резултат на едно решение, с което всички движимости на военни дейци се трансферират от етнографския музей “, изясни Деяна Костова.
След разпускането на Първата българска легия през 1862 година Левски към този момент е уверен – животът му е жертван на революцията. И България.
" През април 1864 година той събира двама свои близки другари в местността Алтън Чаир край Карлово и ги моли да отрежат неговите отшелнически коси. Те отхвърлят и му споделят, че това е осквернение. Той ги назовава " страхливци " и самичък взима ножа си и реже тези коси и ги дава на предпазване на своята майка “, прибавя Деяна Костова.
Гина Кунчева грижливо пази косите на сина си, като след нейната гибел, те се съхраняват от по-голямата сестра на Апостола - Яна. След Освобождението тя ги предава на министъра на националното просвещение. Впоследствие през етнографския музей реликвата стига до залите на Военноисторическия. Там се озовава и кръстчето на Апостола, харизано му по всяка възможност от вуйчо му - архимандрит Василий.
" Изключително любопитна история откриват сътрудниците ни при реставрационните действия на кръстчето. През 1873 година съумяват да отворят капачето, което се намира от задната страна на това кръстче. Под капака те намират фотография на Апостола и малко кичурче с коси. По искане на Главния боен музей, чието завещание сме ние в този момент, тези коси, дружно с огромните коси на Апостола, са изпратени за експертиза в Института по криминалистика – проучванията изрично потвърждават, че кичурчето е на Апостола, само че и нещо доста по-важно - за пръв път се дефинира неговата кръвна група. Левски е с нулева кръвна група – самобитна метафора за целия живот на Апостола – дава на всички, само че получава единствено от себе си “, добави Деяна Костова.
Такъв, раздаващ се за делото и България го помнят и огромна част от съратниците му. Данаил Попов да вземем за пример назовава Левски – най-хубавият ни българин.
" Левски остава и през днешния ден най-хубавият българин. Остава индивидът, който освен е най-оценената известна историческа персона, само че и индивидът, към който продължаваме да се стремим “ съобщи шефът на Националния военноисторически музей доцент доктор Соня Пенкова пред bTV.
Идеите на Левски за независимост персонална и социална имат висока стойност и през днешния ден.
" И най-много това чувство, което в персонално качество всеки един би трябвало да осмисли през днешния ден е това чувство за отговорност, което Левски носи в целия си живот – към концепцията, към делото, към другите.. Усещане, което на нас ни е непознато. Ние някакси сме привикнали - нещо, с което Левски и тогава се бори, да търсим виновността другиму и както той споделя, дано да намерим виновността у мен, аз ще се дръпна една крачка обратно “, прибавя дож. Пенкова.
Дали въобще познаваме Апостола, или разчитаме на клишетата от предишното за него, е въпрос, който продължава да интересува откривателите.
" Ние свикнахме да боравим с парадигмите на предишното, с парадигмите на измените и хората, жигосани от историята и от недоброжелателите му и като че ли времето към този момент пропука тези неща – за благополучие, многото документи, които излязоха, трансформираха доста от нещата, които знаехме за Апостола. Промениха даже и рождената му година, което е отлично, тъй като от ден на ден неща започваме да разбираме за него. Този човек държи словото и дулото на револвера си на пулса на времето “, съобщи тя.
" Знаете ли, когато хората дойдат и застанат пред витрината на Левски, е извънредно специфичен миг да присъстваш, тъй като можем да забележим онлайн по какъв начин магията се случва 150 години по-късно. Аз съм била очевидец на деца, които идват тук на просветителните ни стратегии и коленичат пред тази витрина. Наистина това е място на паметта за Левски, което е извънредно значимо за цялата ни страна “, заключи Деяна Костова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ