Обичана наша журналистка и учителка загуби битката с коронав...
Коронавирусът лиши живота на известната журналистка и учителка Юлияна Янкова, известна също и като Люли - Юли.
Новината за това оповестиха нейни близки и другари във Facebook.
Юлияна Янкова /Люли-Юли/ е дълготраен банков и финансов кореспондент, отразявал събитията на прехода от 1995 година до 2009 година за разнообразни български медии.
Когато излиза от специалността публицист открива, че един различен свят е вероятен – свят на шерването, човешката взаимност, и натурален живот в естетика с природата, от която индивидът е част самичък по себе си.
Въпросите, свързани с това какво не е наред в България, за какво след толкоз години преход отново сме първоначално, я водят до образованието. Отговорите на тези въпроси, както и решение на огромна част от съществуващите в обществото проблеми през днешния ден, вижда във Валдорфската педагогика.
Срещата с нея през 2012 година прекатурва живота й, напомнят от Blitz.bg. От 2013 година провежда месечни „ Валдорфски вечери за родители “, на които показва главните правила на тази педагогика и дава опция на родителите да преживеят и усетят сами това, което се случва с децата, които се образоват по този способ.
От 2014 година със свои сътрудници от образованието образуват екип, който провежда валдорфски празници за деца, които се случват всеки месец.
Убедена е, че пътят към просперитета на една страна минава през образованието. Образованието, чиято същинска същина е да ви помогне да откриете своята уникалност, да ви научи по какъв начин да я развивате и да ви покаже по какъв начин да я раздавате.
Малко преди да почине, Юлияна Янкова написа стих, в който като че ли се сбогува със света и думите се трансформират в самобитна епитафия:
Пешка
Аз прекосих всичко на Земята.
И Чистилището, само че и любовта.
Всичко тук е същинско и свято.
Днес не се опасявам от гибелта.
Знам, че всичко обещано и взето
Тук пристигнало е да ни възвиси.
Тиха болежка, любов и нерадост,
То е тук да ни ощастливи.
Аз не се опасявам от света, бъдете!
Всички ние пешки сме, нали?
Ала пешката, в случай че не бъде взета,
Се трансформира в топ, Царица, съдбини.
Аз съм пешка на дъската ярка.
Аз съм мъничка - колкото да, колкото да ходя.
Да, Богиня съм, само че скрита. Вярвам,
Аз съм тук. Дойдох да се смиря.
Аз съм тук да бъда малко зрънце,
Дето връзва преобичан плод.
И бленувам за треви и слънце.
И възкръсвам в шепите на Бог.
Аз съм тук.
13.03. 2021г.
Люлия
Новината за това оповестиха нейни близки и другари във Facebook.
Юлияна Янкова /Люли-Юли/ е дълготраен банков и финансов кореспондент, отразявал събитията на прехода от 1995 година до 2009 година за разнообразни български медии.
Когато излиза от специалността публицист открива, че един различен свят е вероятен – свят на шерването, човешката взаимност, и натурален живот в естетика с природата, от която индивидът е част самичък по себе си.
Въпросите, свързани с това какво не е наред в България, за какво след толкоз години преход отново сме първоначално, я водят до образованието. Отговорите на тези въпроси, както и решение на огромна част от съществуващите в обществото проблеми през днешния ден, вижда във Валдорфската педагогика.
Срещата с нея през 2012 година прекатурва живота й, напомнят от Blitz.bg. От 2013 година провежда месечни „ Валдорфски вечери за родители “, на които показва главните правила на тази педагогика и дава опция на родителите да преживеят и усетят сами това, което се случва с децата, които се образоват по този способ.
От 2014 година със свои сътрудници от образованието образуват екип, който провежда валдорфски празници за деца, които се случват всеки месец.
Убедена е, че пътят към просперитета на една страна минава през образованието. Образованието, чиято същинска същина е да ви помогне да откриете своята уникалност, да ви научи по какъв начин да я развивате и да ви покаже по какъв начин да я раздавате.
Малко преди да почине, Юлияна Янкова написа стих, в който като че ли се сбогува със света и думите се трансформират в самобитна епитафия:
Пешка
Аз прекосих всичко на Земята.
И Чистилището, само че и любовта.
Всичко тук е същинско и свято.
Днес не се опасявам от гибелта.
Знам, че всичко обещано и взето
Тук пристигнало е да ни възвиси.
Тиха болежка, любов и нерадост,
То е тук да ни ощастливи.
Аз не се опасявам от света, бъдете!
Всички ние пешки сме, нали?
Ала пешката, в случай че не бъде взета,
Се трансформира в топ, Царица, съдбини.
Аз съм пешка на дъската ярка.
Аз съм мъничка - колкото да, колкото да ходя.
Да, Богиня съм, само че скрита. Вярвам,
Аз съм тук. Дойдох да се смиря.
Аз съм тук да бъда малко зрънце,
Дето връзва преобичан плод.
И бленувам за треви и слънце.
И възкръсвам в шепите на Бог.
Аз съм тук.
13.03. 2021г.
Люлия
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ