Откъде знаем, че коронавируса не идва от лаборатория
Коронавирусът, който предизвиква COVID-19, се популяризира по целия свят, и дезинформацията за него се популяризира съвсем толкоз бързо. Един непрекъснат мит е, че този вирус, наименуван SARS-CoV-2, е основан от учени и е съумял да избяга от лаборатория в Ухан, Китай, където стартира всичко.
Но един разбор на SARS-CoV-2 доказва тази концепция като неверна. Група откриватели съпоставят генома на този нов ковид със седемте други коронавируси, за които е известно, че заразяват хората: SARS, MERS и SARS-CoV-2, които могат да причинят тежки заболявания; дружно с HKU1, NL63, OC43 и 229E, които нормално предизвикват единствено леки признаци, пишат откривателите в списанието Nature Medicine.
Кристиан Андерсен, доцент по имунология и микробиология в Scripps Research, и сътрудниците му преглеждат генетичния образец на шиповидните протеини, които излизат от повърхността на вируса. Коронавирусът употребява тези шипове, с цел да се захване за външните стени на клетките на гостоприемника си и по-късно да влезе в нея. Те особено преглеждат генните последователности, виновни за две основни характерности на тези шиповидни протеини: грайфера, наименуван рецептор-свързващ домейн, който се закача за клетките гостоприемници; и по този начин нареченото място на разединение, което разрешава на вируса да отвори и да влезе в клетката.
Този разбор сподели, че „ куката “ еволюира, с цел да се насочи към рецептор от външната страна на човешките кафези, наименуван ACE2, който взе участие в регулирането на кръвното налягане. Той е толкоз ефикасен при свързването с човешки кафези, че откривателите споделят, че протеина е резултат от натурален асортимент, а не от генно инженерство.
Ето за какво: SARS-CoV-2 е доста тясно обвързван с вируса, който предизвиква тежък изострен респираторен синдром (SARS), който се популяризира по целия свят преди близо 20 години. Учените изследват по какъв начин SARS-CoV се разграничава от SARS-CoV-2 – по няколко основни промени в генетичния код. И въпреки всичко при компютърните симулации разновидностите в SARS-CoV-2 наподобява не работят доста добре в това да оказват помощ на вируса да се свърже с човешките кафези. Ако учените съзнателно са основали този вирус, те не биха избрали разновидности, за които компютърните модели допускат, че няма да работят. Но се оказва, че природата е по-умна от учените и новият ковид намира метод да мутира по-добре – и изцяло друго – от всичко, което учените биха могли да основат, открива изследването.
Панголините, наричани още люспеници
Ето и още един пирон в теорията за „ злата лаборатория “. Цялостната молекулярна конструкция на този вирус се разграничава от известните коронавируси и вместо това най-вече наподобява на вируси, открити в прилепи и панголини, които са едва проучени и за които в никакъв случай не е било известно, че предизвикват щета на хората.
„ Ако някой желае да сътвори нов ковид като патоген, той би го конструирал от гръбнака на вирус, за който е известно, че предизвиква заболяване при индивида “, се споделя в изказване на Scripps.
Откъде идва вирусът? Изследователската група предлага два вероятни сюжета за произхода на SARS-CoV-2. Единият следва историите за произхода на няколко други скорошни ковид, които предизвикват безпорядък при човешката популация. При този сюжет ние прихващаме вируса непосредствено от животно – цивета при положение на SARS и камила в тази ситуация на Близкоизточния респираторен синдром (MERS). В случая със SARS-CoV-2 откривателите допускат, че животното е прилеп, който предава вируса на друго животно (вероятно панголин, допускат някои учени), което придвижва вируса при хората.
При този вероятен сюжет генетичните характерности, които вършат новия ковид толкоз ефикасен при заразяване на човешки кафези, биха били налице преди да скочи към хората.
В другия сюжет тези патогенни характерности биха се развили едвам откакто вирусът се трансферира от своя скотски гостоприемник на хората. Някои коронавируси, които произлизат от панголини, имат „ конструкция с куката “ (този рецепторен свързващ домейн), сходна на тази на SARS-CoV-2. По този метод панголинът или директно, или индиректно предава своя вирус върху човешки гостоприемник. След това, един път попаднал в човек, вирусът би могъл да еволюира и да добие другата си скрита характерност – мястото на разединение, което му разрешава елементарно да проникне в човешките кафези. След като развива този потенциал, споделят откривателите, коронавирусът към този момент е кадърен да се популяризира сред хората.
Всички тези механически детайлности мога да оказват помощ на учените да предвиждат бъдещето на тази пандемия. Ако вирусът в действителност навлиза в човешките кафези в патогенна форма, това усилва вероятността от бъдещи огнища. Вирусът към момента може да циркулира в животинската популация и може още веднъж да скочи при хората. Но възможностите за такива бъдещи огнища са по-ниски, в случай че вирусът първо би трябвало да навлезе в човешката популация и по-късно да развие патогенните свойства, споделят откривателите.
