Как един мошеник унищожи цялата транспортна система на Минесота
Конспирациите постоянно са извънредно впечатляващи и постоянно очароват света. Съществува една доста забавна версия, която обръща внимание на трамваите. Според една далечна доктрина, още през 30-те години на предишния век, множеството промишлености, произвеждащи мотори с вътрешно горене, се свързали с производителите и бързо почнали да мислят вид за унищожаване на трамвая. Минеаполис и Свети Павел, са градовете, които страдат най-вече.
Градовете имали съвършена конструкция и са употребявали една от най-хубавите директни системи. Всичко било съвършено, до момента в който не се появява един финансист от Уолстрийт, неговият най-хубав другар – юрист от Уолстрийт – и един мафиот от Минеаполис, който вижда колите като съвършената инвестиция. Тримата съумяват да създадат такова знамение, че чак през XXI век ще има завръщане на трамваите, които са били един от най-хубавите способи за превоз.
Създаването на този превоз във въпросните градове е дело на две компании. Тъй като и двете се намират доста близо, вземат решение да се съберат на едно място и да обединят сили. Директор е Томас Лоури, един от най-големите вложители в недвижими парцели, защото има един бизнес, употребява втория за по-добра реклама.
Тъй като е същински обожател на града, Лоури стартира да прави най-различни типове щедрост, отваря библиотека, основава парк, специфичен квартал и още доста други. Градът е признателен и всичко се кръщава на името на Лоури. Семейният бизнес в действителност се разраства, само че през 1909 година Томас умира. Нещо доста неприятно е, че след него идва зетят – Калвин Гудрич. След като той поема контролът, назначава сина Хорацио и по-късно компанията съществува до 1931 година
По време на този интервал, компанията за трамваи просперира, печели доверирето на хората и също така е един от най-тихите способи за превоз, по отношение на колите. Инвеститорите съумяват да реализират доста и след инвестиция, пускат първите безшумни трамваи, които разрешават на популацията да живее доста по-щастливо. Машините се озовават в Чикаго, Сиатъл, Нашвил и други.
До 40-те години, трамваите към този момент са се потвърдили и постепенно стартират да отстъпват. В течение на времето, общините трансформират трамваите с рейсове и поддържат рационален превоз. Трамваите също се радват на внимание, някои от най-важните линии имат съществени вложения и се купуват трамваи с доста по-високо качество.
Един взор към финансите ще разкрие един огромен проблем – инвестицията води до убиването на компанията.
През 1948 година финансист от Ню Йорк – Чарлз Грийн – закупува 6000 акции. Надеждата му била, че ще успее да завоюва доста пари, само че дивидентите не идват. Парите постоянно се вложили в компанията, както постоянно се е случвало. Тъй като Грийн не печели, взема решение да води една доста по-агресивна политика.
Неговият триумф се гради само благодарение на останалите вложители. Един от тях е Изадор Блъменфийлд или Кид Кан – кръстникът на мафията в Минеаполис.
Парите на Кан идват от продажбата на алкохол по време на сухия режим. Алкохолът се ражда в Канада и с някои сенчести коридори е ориентиран към жадните гърла на Съединени американски щати. През 40-те години на предишния век, Кан има пръст във всеки бизнес на пороците – рекетира, урежда залози и популяризира проституция.
Вниманието на полицията не е инцидентно, само че когато пристигна време за каузи, Кан съумява да изпрати началниците на полицията, които да свидетелстват в негова изгода. Това се случва и в моментите, когато Кан е съден за ликвидиране.
Грийн и Кан се срещат за първи път през 1948 година и водят със себе си юрист на име Фред Осана. Осана се занимава с незаконния свят, само че има опит в транспортното право. Решени да печелят пари, те се изправят против Ди Джей Щраус.
Осъзнавайки, че традицията в тази компания не се трансформира, тримата стартират да пишат писма до всеки акционер и да показват харченето на парите им.
На първата среща на акционерите, Грийн се изправя пред борда на шефовете и желае уволнението на Щраус, както и правото да избере половината от шефовете на компанията. Акционерите знаят за този проект, само че шефовете не подозират за преврата.
Щраус излетява, а Грийн става шеф на компанията. Осана е назначен за юрист на компанията. Планът на Грийн е обикновен – той ще размени всички трамваи с рейсове до 1958 година Уволнява 800 служителя без никакво пояснение. Спира някои трамвайни линии и оставя хора без никакъв превоз. След това взема решение да увеличи билетите на пасажерите, защото, по думите му пред пресата, тази компания трябвало да изкарва пари. Преди да се развихри още повече, комисията по железопътен превоз ще наложи несъгласие и ще забрани затварянето на други линии.
Всичко това се случва в оня миг, когато автомобилните пазари се отварят, войната е завършила и всяка компания се пробва да продаде задоволително коли. И в случай че преди този момент има към 201 милиона пасажера, до 1950 година са станали 144 милиона. Примерът не е неочакван, метрото в Ню Йорк понижава с 13% за същата година. Грийн не съумява да направи своята гражданска война, при започване на 50-те години, неговите бойни приятели го отстраняват от сцената. Грийн продава своите акции за 100 хиляди $ или към 1 милион през 2022 година Кан и Осана получават контролния пакет и стартират да ръководят.
Осана би трябвало да ръководи, само че следва същата концепция и оказва помощ за съсипването на компанията. В процеса е получил и оферта от GM да закупи 525 рейса на заем. Наети са специалисти от Лос Анджелис, които да оказват помощ за трансакцията на ватмани към автобусната седалка. През 1954 година цялата система е затворена. Повечето трамваи са продадени на други градове. Онези трамваи, които не могат да бъдат закупени, отиват за остаряло желязо.
Комисията по превоза следи всичко, арестува президентите и Осана е затворен за 4 години, до момента в който Кан съумява да избяга, както нормално. Това не смъква вниманието от него.
Кметството купува компанията и взема решение да направи метро, употребявайки същата система, само че единствено след 10 години се отхвърля.
Завръщането става някъде през 2004 година с идването на нова компания, която дава решенията. Метрото идва с вложители и хора, които имат по-сериозен проект, с изключение на да печелят. Единственият минус е, че даже с тази инвестиция, никой не съумява да стигне мащаба на трамваите в Минесота.
Оказва се, че за унищожаването на една промишленост е нужен един лаком човек и нищо повече.
