Преговорите за Brexit се провалят. На някого пука ли му?
Коментар на Терийз Рафаел за Bloomberg
Откакто договарянията за излизането на Англия от Европейски Съюз започнаха, имаше пет техни стадия, съпроводени с речи, конференции и опити за дипломация. Но двете страни не се приближиха даже малко до единодушие за това по какъв начин би трябвало да наподобяват бъдещите им връзки. Сега въпросът е дали ще има договорка преди март 2019, когато споразуменията, обвързващи Острова и Европейски Съюз, автоматизирано изтичат.
Миналата седмица договарящият от страна на Европейски Съюз Мишел Берние назова диалозите " мъртви ". По думите няма даже единодушие за нещата, които Брюксел е желал конкретизирани преди началото на договарянията.
Ясно е, че Англия ще бъде губещата страна от всичко това. Сделката - каквато и да е тя - ще затрудни търговията, понижи съдействието и настани несигурността в някои елементи на страната, да вземем за пример Северна Ирландия. Европейски Съюз няма да усети смяната толкоз остро - той си има още 27 членки, сред които последствията ще се разпределят.
Как да си разбираем пасивността на двете страни? Ситуацията наподобява като че ли договаряния действително не се организират, а просто се вършат изказвания, ориентирани към локалната публика.
Британското държавно управление не може да направи компромис, тъй като по този начин ще опонира на изказванието си, че Англия може и без Европа. Европейски Съюз не може да направи компромис, тъй като желае да подреже крилата на възможни други искащи за обособяване.
Тъй като Брюксел въпреки всичко държи по-добрите карти, е по-вероятно да завоюва надпреварата. Но Лондон ще желае да падне по най-впечатляващия метод вместо непретенциозно да потърси положителния вид за своите жители. Някои британци евентуално ще се радват да одобряват скъпо и неудовлетворяващо съглашение единствено и единствено да имат самостоятелност от Европейски Съюз. Но множеството се надяват на уравновесено решение. В скорошно изследване 52% споделят, че напускането без договорка с Европейски Съюз ще бъде " призрачен сън " за стопанската система.
При това състояние би било разумно Тереза Мей да е по-сговорчива, нали? Но част от разказа на Brexit е точно убеждението, че Англия управлява нещата. Ако тя му се опълчи, ще изложи на показ разделянето в партията си и ще дискредитира акцията на толкоз доста свои сътрудници. Ще се изисква повече кураж, в сравнение с тя има. Ако пък Европейски Съюз беше по-мотивиран за реализиране на договорка, това щеше да извади Англия от риторичния ѝ ъгъл. Но за какво да вдъхва нови сили на феновете на Brexit?
И въпреки всичко, при всички рецензии против Мей, няма никой различен в партията ѝ, който е квалифициран да се изправи против гласоподавателите. Може би нейната уязвимост е нейната мощ. Ако тя най-сетне разбули митовете от акцията за Brexit, същинските проговори могат да стартират.
Редактор: Деница Райкова
Откакто договарянията за излизането на Англия от Европейски Съюз започнаха, имаше пет техни стадия, съпроводени с речи, конференции и опити за дипломация. Но двете страни не се приближиха даже малко до единодушие за това по какъв начин би трябвало да наподобяват бъдещите им връзки. Сега въпросът е дали ще има договорка преди март 2019, когато споразуменията, обвързващи Острова и Европейски Съюз, автоматизирано изтичат.
Миналата седмица договарящият от страна на Европейски Съюз Мишел Берние назова диалозите " мъртви ". По думите няма даже единодушие за нещата, които Брюксел е желал конкретизирани преди началото на договарянията.
Ясно е, че Англия ще бъде губещата страна от всичко това. Сделката - каквато и да е тя - ще затрудни търговията, понижи съдействието и настани несигурността в някои елементи на страната, да вземем за пример Северна Ирландия. Европейски Съюз няма да усети смяната толкоз остро - той си има още 27 членки, сред които последствията ще се разпределят.
Как да си разбираем пасивността на двете страни? Ситуацията наподобява като че ли договаряния действително не се организират, а просто се вършат изказвания, ориентирани към локалната публика.
Британското държавно управление не може да направи компромис, тъй като по този начин ще опонира на изказванието си, че Англия може и без Европа. Европейски Съюз не може да направи компромис, тъй като желае да подреже крилата на възможни други искащи за обособяване.
Тъй като Брюксел въпреки всичко държи по-добрите карти, е по-вероятно да завоюва надпреварата. Но Лондон ще желае да падне по най-впечатляващия метод вместо непретенциозно да потърси положителния вид за своите жители. Някои британци евентуално ще се радват да одобряват скъпо и неудовлетворяващо съглашение единствено и единствено да имат самостоятелност от Европейски Съюз. Но множеството се надяват на уравновесено решение. В скорошно изследване 52% споделят, че напускането без договорка с Европейски Съюз ще бъде " призрачен сън " за стопанската система.
При това състояние би било разумно Тереза Мей да е по-сговорчива, нали? Но част от разказа на Brexit е точно убеждението, че Англия управлява нещата. Ако тя му се опълчи, ще изложи на показ разделянето в партията си и ще дискредитира акцията на толкоз доста свои сътрудници. Ще се изисква повече кураж, в сравнение с тя има. Ако пък Европейски Съюз беше по-мотивиран за реализиране на договорка, това щеше да извади Англия от риторичния ѝ ъгъл. Но за какво да вдъхва нови сили на феновете на Brexit?
И въпреки всичко, при всички рецензии против Мей, няма никой различен в партията ѝ, който е квалифициран да се изправи против гласоподавателите. Може би нейната уязвимост е нейната мощ. Ако тя най-сетне разбули митовете от акцията за Brexit, същинските проговори могат да стартират.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ