Колкото повече се множат политическите кризи по върховете на държавата,

Колкото повече се множат политическите рецесии по върховете на страната, толкоз повече финансовото и икономическото състояние у нас се срутва, изключително, когато на върха на системата е финансов министър на каишката на интонации от „ Магнитски “ гербопитек Владислав Горанов.

В други случаи бихме се зарадвали, че инфлацията, въпреки и с миши стъпки, понижава. По данни на Националния статистически институт през април повишаването на живота се забавя до 0,3 на 100 за месеца. Но на годишна база към момента остава висока – 10,3% по европейска методология и 11,6% по нашата, при 7% междинна за еврозоната и 8,1% за Европейски Съюз. Страната ни е на 9-то място измежду 27-те страни в Блока. Абсолютен рекордьор е Унгария с 24.5% инфлация. Това е единствената страна в Европейски Съюз, наложила непоколебим таван на цените. В челната тройка са също Латвия /15%/ и Чехия /14,3%/.

В същото време упованията за стопанската система ни се утежняват. В пролетната си прогноза Еврокомисията залага растежът на брутния вътрешен артикул /БВП/ на България да стагнира след първите 3 месеца на 2023 година, само че през 2024 година да възобнови постоянното си повишаване, обусловено от износа, частното ползване и вложенията в обществения бранш. За актуалната година Брюксел чака растежът на стопанската система ни да се забави до 1,5%, а през 2024 година да се вдигне до 2,4%. Предишните оценки бяха за растеж от 1,4% през 2023 година и 2,5% за 2024 година

Още по-лоша е прогнозата на Европейската банка за възобновяване и развиване /ЕБВР/. Според нея растежът на стопанската система ни ще се забави до 1,3% през 2023 година, преди да се възвърне до 2,9% през 2024 година Експертите на Европейска банка за възстановяване и развитие показват като причина за утежняването на растежа срутва на вложенията, защото изискванията за финансиране са се стегнали и новите траншове от фондовете на Европейски Съюз по програмата за районно развиване са забавени.

Какво значи всичко това за хазната

„ За бюджета по-ниска инфлация значи по-малко доходи. Това завързва бюджетния възел и го прави по-труден за ръководство “, разяснява пред bTV икономистът Георги Ангелов.

„ Големият проблем сега е разтварянето на ножицата сред доходи и разноски. Виждаме, че разноските порастват два пъти по-бързо, спрямо приходите. Това слага доста въпросителни пред бюджета “, добави икономистът Владимир Сираков.

„ Много огромен е рискът, в случай че до 10 юни не бъде признат бюджет “, съобщи пред Българска национална телевизия финансовият специалист Любомир Каримански. „ Изпадаме в обстановка, в която колкото доходи имаме, толкоз разноски можем да вършим.

А в това време финансовият министър показа картина, която демонстрира, че за първото тримесечие на 2023 година темпът на разноските е два пъти по-висок от темпа на приходите за страната “, разяснява Каримански. Той предизвести, че при липса на бюджет „ ще би трябвало да се лишим от доста неща, свързани със общественото подкрепяне.

Ще би трябвало да се лишим даже от неща, които са свързани с всекидневието на ведомствата и първостепенните разпоредители с бюджет. „ Трябва предпочитано да изпълняваме разноските до такава степен, докъдето ни стигат приходите “, означи финансистът.

Служебното държавно управление внесе проектобюджет за 2023 година, в който е заложена дупка от над 11 милиарда лв. или 6,4% недостиг. Причината е, че сегашният кабинет е задължен да следва политиките, заложени от последното постоянно държавно управление. Двете най-големи парламентарни групи обявиха, че ще търсят вид за реализиране на 3% недостиг на начислена основа. Заради непрекъснатите кавги обаче разглеждането на бюджета не може да влезе в дневния ред на политиците.

Финансовият министър на Горанов – Росица Велкова, също предизвести, че действието на удължителния закон за бюджета е в действие до 10 юни. Ако Бюджет 2023 не бъде признат, както се обрисува, то този за 2022-ра следва да бъде продължен, с цел да може страната да действа. „ Ако се наложи да бъде признат удължителен закон за бюджета, би трябвало да бъде избран от Народното събрание предел за изтегляне на нов дълг при недостиг от към 6,4%. Това прави към 13-14 милиарда лева “, сподели Велкова в Народното събрание.

В началото на годината фискалният запас е бил 11,9 милиарда лева, от които 10,8 милиарда лева в сметки на Българска народна банка. Към 10 май фискалният запас понижава до към 10,3 милиарда лева, а в сметки на Българска народна банка – до 9,6 милиарда, обясни пред депутатите финансовият министър. Тя изясни намаляването на запаса главно с разноските за пенсии, които са 1,4 милиарда лева Отчита се и спад на приходите от Данък добавена стойност.

Реклама

Към 30 април те са 4,9 милиарда лева, което е със 143 млн. лева по-малко от същия интервал през 2022. „ Максимално сме напрегнали приходната част от данъчно-осигурителни доходи. Няма запаси за реализиране на по-високи доходи, които сме разчели в проектозакона за бюджет 2023. Ако няма  смяна на данъчното законодателство, няма запаси в приходната част на закона за бюджета “, посочи Росица Велкова.

В четвъртък и от Агенция „ Митници “ оповестиха за предстоящ спад на приходите от мита, акцизи и Данък добавена стойност от импорт с 1.5 милиарда лева, или с 12% по-малко по отношение на събраното през 2022 година През 2022 година организацията събра рекордните над 13.4 милиарда лева, до момента в който тази година упованията са за 11.9 милиарда лева,  разгласи на чуване в бюджетната комисия шефът на ведомството Павел Геренски.

От думите му стана ясно, че утежняването на събираемостта се е задълбочило през последния месец и половина. Очакванията са приходите от мита да бъдат със 70 млн. лева по-малко от записаното в обновената прогноза, тези от акцизи – с 14 млн. лева повече, а от Данък добавена стойност от импорт – с 641 млн. лева по-малко. По-доброто осъществяване за акцизите е поради повдигането им за цигарите и другите тютюневи произведения.

Най-сериозната причина за упования спад в приходите от митниците тази година е пониженият размер на вноса на нефт и забележителният спад на цената му на интернационалните пазари. Има спад и в износа на нефтени артикули за Украйна, които предходната година усилиха приходите в бюджета.

И по този начин, пари няма

Сценариите за най-малко три. Ако до 10 юни депутатите не създадат нищо, ще стартират лишенията и орязванията, за които предизвестява финансистът Любомир Каримански. Дали ще става въпрос за орязани планове, стартирани и незавършени поправки, неизплатени поръчки, или ще се стигне и до най-тежкия вид – бавене на пенсии и бюджетни заплати – при всички случаи пострадали ще са хората.

Вторият сюжет е Народното събрание да гласоподава тегленето на нов дълг. В проектобюджета е записано, че за 2023 година той би трябвало да е 13,7 милиарда лева Въз основа на допусканията през интервала 2023 – 2025 година се планува равнището на държавния дълг да доближи до 46,7 милиарда лева в края на 2023 година /25,3% от БВП/, 58,4 милиарда лева в края на 2024 година /29,6%/ и 69,3 милиарда лева в края на 2025 г./33% от БВП/.

Разбира се, би трябвало да се има поради, че новите отговорности въобще няма да са евтини поради растящите лихви, както и поради непредвидимата политическа конюнктура у нас, която плаши вложителите.

Третият вид е последователно ще приемем предлагането за повдигане на някои налози. Подобна опция също е заложена в плановете на финансовото министерство и е подкрепяна от единия сътрудник в Тристранната комисия – синдикатите.

„ Съотношението на облагането на директни и косвени налози и на доходи в бюджета е мощно накриво. Трудът е 2-3 пъти по-силно претрупан от капитала “, споделя Любослав Костов, вицепрезидент на КНСБ и шеф на Института за обществени и синдикални проучвания и образование (ИССИО). „ 140 страни се подписаха, че са съгласни да имат 15% корпоративен налог, българският бизнес изясни, че ще банкрутира. Къде ще избяга? Във всяка страна е по-висок данъкът “, споделя той.

По думите на Костов размерът на сивата стопанска система се е нараснал с 2,5 пъти за 15 година През 2007 година парите на мрачно са били към 16 милиарда лв., в този момент са към 40 милиарда лв., съобщи синдикалистът в предаването РеВизия, като се базира на показателя „ Икономика на ярко “ на АОБР.

Но за сходна смяна е нужно да има постоянно държавно управление, и то с дълъг небосвод на живот. Защото повдигането на налози е малко или доста политическо самоубийство и за сходно решение се желае доста огромна политическа храброст. Каквато партиите надали ще съберат, още повече, че най-важните избори – за локална власт, към този момент чукат на вратата.

Публикация на „ Стандарт “, заглавието е на Narod.bg