Колко тежи животът ти?
Колко пъти сте си казвали: „ Искам да стартира живота си изначало! Искам да се махна от тук и да пребивавам по различен метод! Искам да трансформира нещо! "? Но постоянно това нещо ни стопира – мемоари, близки, прекомерно многото багаж, насъбран през годините.
Колко тежи в действителност предишното? И за какво е толкоз мъчно да го оставим просто да бъде минало? Някой беше споделил, че всичко в живота е мемоари, като се изключи един сегашен миг, който минава около нас толкоз бързо, че едвам го улавяме...
Високо в небето (2009) e американска драма, акомодация по едноименния разказ на Уолтър Кърн. В този филм Джордж Клуни, в ролята на Раян Бингам, изнася една мотивационна тирада, която остава в историята на киното вечно. Вижте я!
" Колко тежи животът ти? Представи си за миг, че носиш раница. Искам да усетиш презрамките на раменете си. Усещаш ли ги? Сега желая да я напълниш с всичките неща, които имаш в живота си. Започни с дребните. Нещата по рафтовете и чекмеджетата, дрънкулките, сбирките. Усети тежестта с повишаването й. Тогава започни да добавяш по-големи неща – облекла, трапезни уреди, лампи, чаршафи, тв приемника ти.
Раницата би трябвало да е много тежичка в този момент. И ставаш по-голям. Диванът ти, леглото, кухненската маса. Събери ги всички там. Колата, постави и нея вътре. Домът ти, без значение дали е дребен апартамент или къща с две спални. Искам да събереш всичко в раницата си. Сега се пробвай да вървиш. Трудно е, нали? Ето това си предизвикваме всекидневно. Претоварваме се, до момента в който най-после не можем да мръднем. И с цел да сме наясно, придвижването е живот.
Сега ще запаля тази раница. Какво искаш да извадиш от нея? Какво искаш да извадиш? Снимки? Снимките са за хора, които не могат да помнят. Изпий малко гинко билоба и остави фотосите да изгорят. Всъщност, остави всичко да изгори и си показа, че на следващия ден се събуждаш без нищо. Някак си е ободряващо, нали?
***
Сега, това ще бъде малко мъчно, по тази причина бъдете деликатни. Имаш нова рaница. Само този път желая да я напълниш с хора. Започни с нормалните познати, другари на приятелите, хората към офиса и тогава премини към тези, на които се доверяваш с най-съкровените си секрети. Твоите братовчеди, лели, чичовци, братя, сестри, родители и най-после – брачен партньор, брачна половинка, твоя другар или другарка.
Сложи ги в раницата. На, не се притеснявай. Няма да те карам да я палиш. Почувствай тежестта на тази чанта. Няма две отзиви – твоите взаимоотношения са най-тежкото нещо в живота ти. Чувстваш ли по какъв начин презрамките срязват раменете ти?
Всички тези договаряния и разногласия, секрети и взаимни отстъпки. Няма за какво да носиш цялата тази тежест. Защо не оставиш тази чанта? Някои животни са основани по този начин, че да носят един различен, да живеят в симбиоза за цялостен живот – обречена обич, моногамни лебеди. Ние не сме тези животни. Колкото по-бавно се движим, толкоз по-бързо умираме. Ние не сме лебеди. Ние сме Акули! "
Снимки: imdb.com
