10 причини да губим мотивация и как да си я върнем
Колко пъти сте си казвали, че ще извършите нещо, само че в последна сметка в един миг се отказвате, тъй като не сте били задоволително стимулирани?
Пропускате тренировката си – обаждате се на приятел; не ви се занимава в този момент с образователната сесия – отивате да пазарувате с приятелки… И още доста образци. Но не сте сами! Милиони други по света също са демотивирани в даден миг.
Ще разгледаме аргументите, заради които ни липсва мотивация понякога и методите за превръщане на тази наклонност.
1. Забравяме изгодите и премиите, които ще получим от това, което вършим . Това е демотивиращо, да. Защо го върша? Наистина ли е нужно? Това са някои от въпросите, които си задаваме.
Как да се оправим с това? Просто е. Запишете задачите си някъде и поглеждайте това листче, когато забравите позитивната страна на нещата. Така ще си напомняте за какво сте почнали и е по-малко евентуално да се спрете.
2. Поставяме си нереалистични цели и започваме да летим измежду фантазиите, които си набиваме в главата . Реално пътят, който ще изминем, няма да е еднакъв, няма да е елементарен и несъмнено няма да му се любуваме от самото начало. Защо не съм най-хубавият към този момент? Примерен въпрос, който може да си зададем, когато стартираме да вършим нещо с задачата да станем най-хубавите за нула време.
Как да се оправим с това? Не слагайте розовите очила, когато се захващате с ново начинание. Осъзнайте, че няма да е елементарно още от началото. Осъзнайте, че няма да станете първи в света след един месец. Така ще започнете с по-реалистични цели и няма да се откажете толкоз елементарно.
3. Не виждаме или просто не се захващаме с опциите, които ни се оферират . Някои хора просто са слепи за сходни удобни моменти, не ги виждат и не ги усещат въобще. Ала други ги усещат и все пак ги подминават, тъй като не ги преценят като задоволително положителни. Истински съумелите хора безусловно си забиват ноктите в удобните благоприятни условия и не ги пускат, до момента в който не изстискат всичко потребно от тях.
Как да се оправим с това? Има способи да се научите да виждате опциите. Наблюдавайте сполучливи хора, слушайте ги, попитайте някого, в случай че се постанова, с цел да ви помогне да видите положителната опция или да я разграничите от неприятната. И въпреки всичко най-хубавият преподавател е опитът.
4. Често можем да стартираме да упрекваме различен за грешките си . И по този начин губим мотивация, тъй като не осъзнаваме, че ние сме господари на живота и грешките си можем да ги оправим, стига да желаяме.
Как да се оправим с това? Поемете отговорност. В последна сметка вие би трябвало да водите живота си. Когато някой ви даде съвет, обмислете го няколко пъти.
5. Не си организираме времето добре . Това е огромна пречка в мотивацията, тъй като се пренатоварваме със задания в последния миг. Ако имаме проект, нещата ще вървят доста по-плавно и тъкмо. Няма да бързаме, да се изморяваме и да се питаме по какъв начин го вършат другите хора?! Ами другите хора възнамеряват и по тази причина съумяват по-лесно.
Как да се оправим с това? Много лесно… Направете си проект и го следвайте. Може дори да се окаже занимателно и да съумеете да вмъкнете някои от заниманията си всред работата. Като вървите от точка до точка през проекта, ще видите какъв брой по-спокойни сте, че ще съумеете да приключите всичко в точния момент.
6. Чувстваме се по този начин, като че ли сме поели повече отговорности, в сравнение с бихме могли да понесем . Често имаме потребност от помощ, само че се опасяваме да желаяме такава и затъваме още повече в терзания. Не мога да се оправя. „ Трябва да помоля за помощ, само че ще си помислят, че не мога да се оправя. “ Това са част от мислите, които могат да ни се навъртат в главата.
Как да се оправим с това? Вярвайте в себе си. Можете да се справите и сами в множеството обстановки. А в случай че ви би трябвало помощ, не се срамувайте да поискате. Никой не се е научил просто ей по този начин, без никаква непозната помощ. Мотивацията ви ще се върне, когато осъзнаете, че хората откровено се пробват да си оказват помощ и да ви повдигнат. И въпреки всичко избирайте верните хора. Някои може да желаят да ви бутнат вместо да ви оказват помощ.
7. Има хора, които имат вяра, че няма да видят стремежи резултат, който в действителност желаят . Тогава страхът се препречва и стопира целия развой. Мотивацията е мъртва пред страха. Да, може и да не реализираме това, което желаеме. Но може и да достигнем още по-големи върхове, в случай че не стопираме.
Как да се оправим с това? Най-лесно е да кажа да спрете да се страхувате, само че знам, че това е доста по-трудно да се направи, в сравнение с да се каже. В последна сметка вижте нещата по този метод – живеете един живот, дано ви е занимателно, дано сте стимулирани, дано успявате, за какво бихте разрешили страхът да ви спре? Ако ваш другар изпадне в такава обстановка, незабавно ще му кажете да се стяга и да не стопира заниманието си. Кажете си същото и на себе си и се вслушайте в този си съвет.
8. Понякога ни става табиет да не приключваме дилемите , които би трябвало да свършим. И колкото повече ги забравяме и пренебрегваме, толкоз по-малко мотивация имаме след това да ги стартираме изначало. Като с фитнеса да вземем за пример – излезеш ли от този вагон на непрекъснати и дисциплинирани тренировки, ставаш все по-мързелив и не искаш още веднъж да се качиш на влака, до момента в който не е станало прекомерно късно.
Как да се оправим с това? Върнете си мотивацията, като започнете да вършиме още веднъж това, което сте позабравили. Спомнете си какъв брой ви е било мъчно, когато за първи път сте почнали и какъв брой по-лесно е ставало с всеки минал ден, в който сте го продължавали. Не позволявайте на ленивостта да ви стопира, тъй като най-после ще свършите с чипса на дивана, съжалявайки доста за изборите си.
9. По едно време стартира да ни става комфортно и отхвърляме да притиснем своите граници и да излезем от тях. Трудно и неловко е да излезем от зоната си на комфорт . Но е доста неотложно, с цел да успеем. „ Виж го какъв брой му е комфортно и по какъв начин с лекост прави всичко мъчно “, разясняваме за индивида, който скрито желаеме да бъдем. Но той най-вероятно е излязъл от зоната си на комфорт, с цел да се научи да прави с такава лекост даже сложните задания.
Как да се оправим с това? Пречупете границите си и излезте от тях. Потопете се в сложния и неуместен свят, където ще би трябвало сами да се справите с провокациите. Преодолейте ги, научете се да ги търпите, повярвайте си силата си. И когато го извършите, ще осъзнаете какъв брой по-лесно ви се коства всичко. Когато сте минали през камъните, перцата стават още по-леки.
10. И последно… Правим нещата по неверните аргументи . Няма по-демотивиращо нещо от това. Не го вършим, тъй като ни харесва на нас, а тъй като ни карат или се харесва на различен човек, на който желаеме да се харесаме или към този момент не ни харесва, само че не желаеме да разочароваме околните си. Когато не желаеме да вършим нещо, си проличава – неналичието на мотивация прави всичко доста скучно и мъчно се оправяме, в случай че въобще се оправяме, със дилемите, които са ни предоставени.
Как да се оправим с това? Поставете себе си преди всичко и спрете да вършиме неща, които не ви доставят никакво наслаждение. Няма да разочаровате хората към вас, в случай че те са ви същински близки и в действителност ви обичат. Даже в противен случай, ще ви поддържат да намерите вашето нещо.
Коя от тези аргументи дава отговор най-добре на вашия случай?
Спрете да отлагате, направете първата дребна стъпка, с цел да извършите огромната смяна, която очаквате. Малките промени в ежедневните ви привички могат да ви оказват помощ да се чувствате стимулирани от самото начало.
