Историческият музей пуска календар с Голям Сечко и гатанки
Колко от нас помнят, че старославянската дума за януари е „ сечен ”, за февруари е „ лютъй ”, а последният месец е " леден "? Традиционният годишен календар на Историческия музей няма да наподобява на нито един от отпечатваните до момента. Той е много пъстър, връща ни към забравените имена на месеците и ще е отдаден по един много автентичен метод на 195 години от рождението на издателя и редактора Христо Г. Данов. Всички материали за страниците му са от фонда на отдел „ Книгоиздаване ” в музея.
”На няколко събирания на сътрудниците взехме решение да създадем нещо друго и да покажем културни полезности, което се съхраняват в културните фондове, а не са показвани на необятната общност. С диалози стигнахме до концепцията да посветим календара на годишнината на Христо Г. Данов. Надежда Баева направи план и го предложи на заседания ”, изясни пред " Марица " новият шеф на Историческия музей Стоян Иванов. Служителите му са приели концепцията незабавно.
На страниците са поместени 12 образователни картини, издавани от Христо Г. Данов, които са от фонда на музея. Става въпрос за произведения, които той печата за потребностите на българските учебни заведения. Всички те са включени в каталога на образователните пособия на Данов. Използвани са в образованието по разнообразни предмети. Някои са печатани от неговото издателство, а други са внасяни от чужбина.
Обикновено това са картини на немски художници, които се препечатвани тук. Всяка една е обвързвана с илюстрацията на съответен месец. Така месец януари стартира с картината „ На воденицата ”, която демонстрира по какъв начин деца се пързалят с кънки на замръзналата река.
Две картини са на наши художници. За месец април е определена „ Пролет ” на Христо Берберов от 1901 година, а за месец октомври е „ Асен и Петър афишират въстанието в Търново ” на носителя на два ордена „ Кирил и Методий ” Димитър Гюдженов.
„ Понеже следващата година имаме и годишнина на Йоаким Груев, на една от страниците е отпечатано негово стихотворение от календарчето „ Старопланинче ” от 1855 година. Данов също го е отпечатал. В новия календар има цитати за образованието и напредъка от книгата на Христо Г. Данов и от списание „ Летоструй ”, изяснява Стоян Иванов.
На всяка страница са сложени винетки, като тъкмо там са посочени старите названия на месеца. Ноември е „ листопад ”, „ пъстър ” е април, а „ срепен ” е август. Освен всичко това, на всяка една страница има и по една гатанка. Те са взети от „ Буквар по нагледна и гласна метода ” от 1880 година - друго издание на Данов. Идеята е да се получи календар-игра. Отговорите са с картинки на последната страница на изданието.
„ Надявам се този календар да провокира интерес и в пловдивските учебни заведения, тъй като активността на Христо Г. Данов е обвързвана доста с просветителната активност ".
От Историческия музей напомнят, че макар многото обещания бюджетът за музеите се резервира като този от предходната година. Директорът Стоян Иванов се надява с едно повишение на главния държавен стандарт (от който се дефинират заплатите в музеите) и присъединяване в разнообразни планове обновяването на експозициите да се случи.
Храмът " Сурп Кеворк " празнува 194 години
Апостолическата арменска черква „ Сурп Кеворк ” ще празнува своя 194-и празник на следващия ден в двора си. Това ще стане с представянето на богата празнична стратегия. Около храма " Сурп Кеворк " (свети Георги) в Стария град се върти животът на арменската общественост в Пловдив. В общ двор са черквата, читалището към нея, учебното заведение и домът на културата. На 11 декември 2022 година от 10:30 часа ще бъде отслужена празнична Света литургия. Ц.Н. при храм " Сурп Кеворк " и отец Храч Мурадян, нравствен овчар на арменците в Пловдив, кани искащите да се причислят към празника.
Историята на " Сурп Кеворк " стартира при започване на V век, когато е повдигнат от православни византийци до северната страна на крепостната стена и е наименуван на " Свети Георги Победоносец " - /Агиос Георгиос/. В първичния си тип църквата съществува до 447 година, до момента в който варварското настъпление на хуните опожарява Тримонциум. Въпреки огромните жертви и тъгата по отвлечените от хуните християни, избавилите се жертви издигат отначало своя храм.
През 1149 в двора на църквата с почести е бил заровен знатния свещеник Алвизиус от Арас, изпратен със специфична задача от френския крал Луи VII в двора на византийския император Мануел I Комнин в Константинопол по време на Втория кръстоносен поход (1143-1180). Още през 1767 храмът е бил преотстъпен на Пловдивската Арменска епархия. Това е единствената черква със странични отделения с изключение на централния транспортен съд: Едно за дамите и друго за мъжете. Към църквата е бил издигнат параклис. След няколко реконструкции храмът добива днешния си тип.
Голяма полезност за " Сурп Кеворк " са неговите остарели икони, изписвани от зографи. Между тях са " Света Богородица Пътеводителка ", основана в края на XVIII век от незнаен арменски занаятчия, иконата " Богородица с Младенеца " - картина с красиво резбована позлатена рамка, дело на Никола Одринчанина, изписана през 1838 година
”На няколко събирания на сътрудниците взехме решение да създадем нещо друго и да покажем културни полезности, което се съхраняват в културните фондове, а не са показвани на необятната общност. С диалози стигнахме до концепцията да посветим календара на годишнината на Христо Г. Данов. Надежда Баева направи план и го предложи на заседания ”, изясни пред " Марица " новият шеф на Историческия музей Стоян Иванов. Служителите му са приели концепцията незабавно.
На страниците са поместени 12 образователни картини, издавани от Христо Г. Данов, които са от фонда на музея. Става въпрос за произведения, които той печата за потребностите на българските учебни заведения. Всички те са включени в каталога на образователните пособия на Данов. Използвани са в образованието по разнообразни предмети. Някои са печатани от неговото издателство, а други са внасяни от чужбина.
Обикновено това са картини на немски художници, които се препечатвани тук. Всяка една е обвързвана с илюстрацията на съответен месец. Така месец януари стартира с картината „ На воденицата ”, която демонстрира по какъв начин деца се пързалят с кънки на замръзналата река.
Две картини са на наши художници. За месец април е определена „ Пролет ” на Христо Берберов от 1901 година, а за месец октомври е „ Асен и Петър афишират въстанието в Търново ” на носителя на два ордена „ Кирил и Методий ” Димитър Гюдженов.
„ Понеже следващата година имаме и годишнина на Йоаким Груев, на една от страниците е отпечатано негово стихотворение от календарчето „ Старопланинче ” от 1855 година. Данов също го е отпечатал. В новия календар има цитати за образованието и напредъка от книгата на Христо Г. Данов и от списание „ Летоструй ”, изяснява Стоян Иванов.
На всяка страница са сложени винетки, като тъкмо там са посочени старите названия на месеца. Ноември е „ листопад ”, „ пъстър ” е април, а „ срепен ” е август. Освен всичко това, на всяка една страница има и по една гатанка. Те са взети от „ Буквар по нагледна и гласна метода ” от 1880 година - друго издание на Данов. Идеята е да се получи календар-игра. Отговорите са с картинки на последната страница на изданието.
„ Надявам се този календар да провокира интерес и в пловдивските учебни заведения, тъй като активността на Христо Г. Данов е обвързвана доста с просветителната активност ".
От Историческия музей напомнят, че макар многото обещания бюджетът за музеите се резервира като този от предходната година. Директорът Стоян Иванов се надява с едно повишение на главния държавен стандарт (от който се дефинират заплатите в музеите) и присъединяване в разнообразни планове обновяването на експозициите да се случи.
Храмът " Сурп Кеворк " празнува 194 години
Апостолическата арменска черква „ Сурп Кеворк ” ще празнува своя 194-и празник на следващия ден в двора си. Това ще стане с представянето на богата празнична стратегия. Около храма " Сурп Кеворк " (свети Георги) в Стария град се върти животът на арменската общественост в Пловдив. В общ двор са черквата, читалището към нея, учебното заведение и домът на културата. На 11 декември 2022 година от 10:30 часа ще бъде отслужена празнична Света литургия. Ц.Н. при храм " Сурп Кеворк " и отец Храч Мурадян, нравствен овчар на арменците в Пловдив, кани искащите да се причислят към празника.
Историята на " Сурп Кеворк " стартира при започване на V век, когато е повдигнат от православни византийци до северната страна на крепостната стена и е наименуван на " Свети Георги Победоносец " - /Агиос Георгиос/. В първичния си тип църквата съществува до 447 година, до момента в който варварското настъпление на хуните опожарява Тримонциум. Въпреки огромните жертви и тъгата по отвлечените от хуните християни, избавилите се жертви издигат отначало своя храм.
През 1149 в двора на църквата с почести е бил заровен знатния свещеник Алвизиус от Арас, изпратен със специфична задача от френския крал Луи VII в двора на византийския император Мануел I Комнин в Константинопол по време на Втория кръстоносен поход (1143-1180). Още през 1767 храмът е бил преотстъпен на Пловдивската Арменска епархия. Това е единствената черква със странични отделения с изключение на централния транспортен съд: Едно за дамите и друго за мъжете. Към църквата е бил издигнат параклис. След няколко реконструкции храмът добива днешния си тип.
Голяма полезност за " Сурп Кеворк " са неговите остарели икони, изписвани от зографи. Между тях са " Света Богородица Пътеводителка ", основана в края на XVIII век от незнаен арменски занаятчия, иконата " Богородица с Младенеца " - картина с красиво резбована позлатена рамка, дело на Никола Одринчанина, изписана през 1838 година
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ