Колко бързо може да свърши животът? Попитайте Дуейн Глатар от

Колко бързо може да свърши животът? Попитайте Дуейн Глатар от Фремонт, Нейска, който споделя цигара и беседва със сержант Джеймс „ Слик “ Дейгъл във Виетнам. Петнадесет минути по-късно Дейгъл е погубен по време на засада от Виетконг.

От този и други военни прекарвания Глатар знае по какъв начин мирише страхът, само че по никакъв метод не може да го опише. В средата на май 1970 година Дуейн, пълководец на танков взвод, и неговият взвод, присъединен към 2/11 бронирана конница, рота H, са изпратени в Камбоджа.

По време на пътуването те имат голям брой битки с врага, унищожавайки оръжията им, както и тайници с храна.

Глатар и неговият взвод попадат в засада, която стартира, откакто водещият им танк е изумен от гранатомет и по този начин цялата колона с танкове е обездвижена. Друго РПГ удря танка тъкмо пред Глатар, като събаря командира на ротата, капитан Майлс Сисън, откъсвайки крайници му. Командирът на танка Дейгъл е погубен.

Веднага приятелят на Дейгъл и водач на танк Ричард Кънингам, скача от транспортното средство, влиза в купола на командира и ръководи картечницата. Той също е погубен, когато танкът е ударен от различен гранатомет.

След като Сисон е ранен, Глатар, 24-годишен по това време, става пълководец на ротата.

Засадата скоро завършва.

По-късно компанията на Глатар ще се върне във Виетнам. В края на май или началото на юни танкът му удря мина, само че този път той и останалите членове на екипажа са добре.

Той приказва непретенциозно за двете си бронзови звезди, само че е горделив и доста разчувстван, когато си спомня деня, в който внучката му сяда в скута му по време на стратегия за ветерани в нейното учебно заведение. Скоро по-късно Глатар получава друга чест, когато се причислява към 650 ветерани от Виетнам от Небраска, които вършат еднодневно пътешестване до Вашингтон, окръг Колумбия, с помощта на стратегия, наречена „ Последната задача “.

Той е роден в Хумболт и приключва през 1964 година като ученик на гимназията Доусън-Вердън. Завършва зоология в Университета на Небраска-Линкълн и е в Корпуса за образование на офицери от запаса. През 1968 година приключва УНЛ, а през декември същата година постъпва на военна работа и след в допълнение образование е назначен в 13-ти брониран батальон на Първа бронирана дивизия на американската войска, ситуиран във Форт Худ.

След като е назначен във Виетнам, той получава две седмици образование за битка в джунглата в зоната на Панамския канал, придобивайки умения за оцеляване характерни за подобен регион. В едно от упражненията tam той увисва на въже, което е под ръцете му и закрепено за скрипец, който го реалокира надолу от канара и над река. Щеше да се спуска от стълб и 120-футова бездна с водопад.

„ Направихме някои неща, които не смятахме за вероятни “, спомня си той. Не мислеше, че ще скочи от 27 метра по време на рапела.

През ноември той лети за Биен Хоа. Като пълководец на взвод управлява екип от пет танка с по четирима членове екипаж на всеки танк. Три взвода танкове могат да отидат на задача. Ако не участват командирът на ротата и началният офицер, старшият взводен пълководец не би трябвало да е пълководец на танк – той командва цялата рота.

Това не е първият път, в който Глатар поема командването. Подобна обстановка се случва на 9 април 1970 година, когато Виетконг нападна Форт Дефайанс, база за огнева поддръжка във Виетнам покрай границата с Камбоджа.

Полуверижна машина

Глатар е в полуверижна машина, когато офанзивата стартира, а врагът е от всички страни; завалят виетконгски ракети и минохвъргачки на всички места. Той употребява радиото, с цел да успокои войските, като ги поучава да бъдат рационални с боеприпасите си, които скоро щяха да бъдат изчерпани, и извиква хеликоптер за здравна помощ, с цел да изтегля трима или четирима ранени мъже.

Той си спомни няколко неща от онази нощ: какъв брой спокоен остава, разчитайки на образованието си и тон като градушка, удряща транспортното средство, които е от шрапнели. Научава и за страха.

„ Можеш да го помиришеш. Има доста пъти, в които бях изплашен, само че основно, споделя Глатар, успявах да запазя надзор. Работата трябваше да се свърши и да не се стопира на боязън. Ако не го извършите, суматохата ви завзема и предизвиква проблеми. “

След завръщането си вкъщи той работи за Hormel Food Corp. съвсем 40 години, пенсионира се през 2005 година, след което работи на ненапълно работно време за интериорна компания.

Женени през 1974 година, той и брачната половинка му имат наследник доктор Матю Глатър, щерка и четирима внуци, оповестява Fremont Tribune.

Глатар не приема живота за даденост, не и откакто е очевидец на гибелта на 19- и 20-годишни бойци.

„ Никога не осъзнаваш какъв брой дълги ще бъдат другарствата и живота. Трябва да се възползвате от постигането на неща в живота освен за себе си, само че и за другите. “