Античният театър в Пловдив събра класика и съвремие в концерта на Лука Шулич и Евгени Генчев |
Колебаех се дали да си облека сако за концерта. Все отново е концерт на челист и пианист. Все отново е в Античния спектакъл в Пловдив.
Докато седях, загърната в сакото, и разсъждавах за орисите на античните римляни, седели на същите редове съвсем две хилядолетия преди мен, сцената се освети в синьо и излязоха двама усмихнати младежи. По кецове и дънки.
Сакото ми се почувства не на място. Но единствено за няколко секунди, до момента в който не започнаха да свирят. Емоцията на Лука Шулич и Евгени Генчев и насладата, с която свирят на типичен принадлежности Shallow на Лейди Гага или " Годишните времена " на Вивалди, сля минало, настояще, класика и съвремие в едно прелестно цяло.
Музикантите изсвириха няколко кино композиции, като посветиха на великия Енио Мориконе осъществяването от " Ново кино Парадизо ". Нежните аранжименти на познати части, както и класики като " Унгарските танци " на Брамс, държаха публиката в очакване в кой жанр ще бъде идващото.
Но това, което последва, като че ли не можеше да бъде планувано (тук евентуално върлите почитатели на бунтаря на челото Шулич несъмнено ми се подсмихват).
Мраморните редове, на които са седели античните римляни, станаха очевидец на същински рок концерт на чело и пиано!
Песни на Металика и Линкин парк звучаха като написани за тези два инструмента.
Може би най-голямо неспокойствие в публиката провокира " Бохемска рапсодия " на Куин.
При осъществяването на прероденото парче на AC/DC Thunder освен публиката, само че самите музиканти бяха на крайници.
Шулич и Генчев провокираха страсти, които постоянно жителите и гостите на Пловдив изпитват към Гребната база при гостуването на рок величия като Iron Maiden и Whitesnake.
С два биса словенската половинка на дуото 2 CELLOS и " българският жребец, пловдивският Роки Балбоа ", както Шулич назова Евгени Генчев, направиха удоволствието цялостно.
Вече бях уверена, че сакото ми е навръх място, по този начин, както на място бяха класическите творби, кецовете на Генчев, безконечните песни на Фреди и мраморните редове, на които са седели античните римляни. Защото наподобява изкуството има силата да направи едно пълнокръвно цяло от на пръв взор еклектична примес от разлики.
Докато седях, загърната в сакото, и разсъждавах за орисите на античните римляни, седели на същите редове съвсем две хилядолетия преди мен, сцената се освети в синьо и излязоха двама усмихнати младежи. По кецове и дънки.
Сакото ми се почувства не на място. Но единствено за няколко секунди, до момента в който не започнаха да свирят. Емоцията на Лука Шулич и Евгени Генчев и насладата, с която свирят на типичен принадлежности Shallow на Лейди Гага или " Годишните времена " на Вивалди, сля минало, настояще, класика и съвремие в едно прелестно цяло.
Музикантите изсвириха няколко кино композиции, като посветиха на великия Енио Мориконе осъществяването от " Ново кино Парадизо ". Нежните аранжименти на познати части, както и класики като " Унгарските танци " на Брамс, държаха публиката в очакване в кой жанр ще бъде идващото.
Но това, което последва, като че ли не можеше да бъде планувано (тук евентуално върлите почитатели на бунтаря на челото Шулич несъмнено ми се подсмихват).
Мраморните редове, на които са седели античните римляни, станаха очевидец на същински рок концерт на чело и пиано!
Песни на Металика и Линкин парк звучаха като написани за тези два инструмента.
Може би най-голямо неспокойствие в публиката провокира " Бохемска рапсодия " на Куин.
При осъществяването на прероденото парче на AC/DC Thunder освен публиката, само че самите музиканти бяха на крайници.
Шулич и Генчев провокираха страсти, които постоянно жителите и гостите на Пловдив изпитват към Гребната база при гостуването на рок величия като Iron Maiden и Whitesnake.
С два биса словенската половинка на дуото 2 CELLOS и " българският жребец, пловдивският Роки Балбоа ", както Шулич назова Евгени Генчев, направиха удоволствието цялостно.
Вече бях уверена, че сакото ми е навръх място, по този начин, както на място бяха класическите творби, кецовете на Генчев, безконечните песни на Фреди и мраморните редове, на които са седели античните римляни. Защото наподобява изкуството има силата да направи едно пълнокръвно цяло от на пръв взор еклектична примес от разлики.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ