Отново за Юлия Кръстева и ДС. Този път в Ню Йоркър
Кои са офицерите на Държавна сигурност, които са управлявали Юлия Кръстева? Журналистът Димитър Кенаров го е научил и описал за американското списание " Ню Йоркър ". Наред с доста други незнайни или позабравени обстоятелства. Ето ги:
Прилежен и придирчив. Педантичен. Един от положителните - нищо, че елементарно се палел. Това е описанието на Лука Драганов - индивида на Държавна сигурност, който е предавал в писмена форма диалозите си с Юлия Кръстева в Париж.
Името му нашумя през март тази година, когато Комисията по досиетата заяви, че огромната философка и психоаналитичка Юлия Кръстева е била сътрудник на комунистическите секрети служби. Кръстева отхвърли, а един от главните причини в нейна отбрана се състоеше в това, че в досието ѝ няма нито ред, написан от нея самата (ако не броим прихванатите от Държавна сигурност персонални писма и картички). Всичко е преразказ на думите ѝ, направен от щатни офицери на Държавна сигурност, измежду които и това запаметяващо се име - Лука Драганов, комуто Юлия Кръстева изпраща картичка през 1972 година. Пестеливият текст на гърба на картичката съдържа заричане да се обади “след празниците ” и приключва с лозунга “Да живее националната власт! ”.
" Опитвах се да се отърва от него "
Журналистът Димитър Кенаров обръща внимание на обстоятелството, че днешната Юлия Кръстева има много спорна реакция към целия този епизод: “В изявление от тази пролет Кръстева разгласи, че не познава никого с това име. По-късно пред “Ванити Феър ” тя сподели, че е изпратила картичката, само че че написаното е било с подигравка ”.
Кенаров споделя, че предложил на Юлия Кръстева своята интерпретация на събитията: “че тя по някакъв метод е работила за Държавна сигурност при започване на 1970-те, като е имала за цел да помогне на фамилията си, само че че явно не е предоставила информация, способна да навреди ”. Кръстева му дала отговор по този начин: “Официално декларирам, че моето състояние не дава отговор на Вашия прочит ”. Отрекла всичко, което ѝ се приписва в досието, като нарекла документите “имагинерен конструкт ”. А Лука Драганов описала по този начин: “човек, който ми досаждаше (…) Опитвах се да се отърва от него ”.
Един от някогашните сътрудници на Драганов го разказва по различен метод пред “Ню Йоркър ” - като човек, консенсусно считан в разузнаването за “прилежен и придирчив ”. Кенаров прибавя усещания от персоналното кадрово дело на офицер Лука Драганов: “Докладите му са педантични, а началниците му са го считали за изключително благонадежден. В досието му Кръстева неведнъж се загатва като сътрудник Сабина ”. Последното конкретизиране се среща за първи път всред стотиците изявления, отдадени на случая.
Вторият офицер
За първи път се срещат и данни за втория офицер, с който, съгласно досието, се е срещала Юлия Кръстева - мъж на име Стоян Димитров Георгиев, законспириран под псевдонима “Петров ”. Това е индивидът, който е разговарял с Кръстева преди заминаването ѝ за Франция, а по-късно я срещнал в Париж, с цел да я предизвести кой ще се свързва с нея оттук насетне.
Стоян Димитров Георгиев е някогашен заместител на първия секретар на Комсомола Иван Абаджиев, написа “Ню Йоркър ”. По-късно той оглавява бюрото на службите във Виена и “често пътува до другите европейски столици, с цел да наглежда по-ниско сложени офицери и да вербува евентуални сътрудници ”.
Източникът на тази информация е Атанас Кременлиев, някогашен чиновник на разузнаването. Кенаров го е попитал дали е допустимо тези офицери просто да са си измисляли, когато са предавали отчетите, отдадени на Кръстева. Отговорът бил безапелационен: Не. Измислиците били присъщи на младите шпиони, които желали да създадат кариера и по тази причина преувеличавали, когато предоставяли информация.
Журналистът и някогашен сътрудник Владимир Костов, който също попада в досието на Кръстева, е решил, че документите наподобяват достоверни, а и разпознал в някои от тях личния си жанр на писане.
" Човекът в това досие не наподобява на мен "
Кенаров е приказвал с към петнайсет души в България и в чужбина, преди да напише обширната си публикация. Освен с персоналното кадрово дело на офицера Драганов, той се е срещнал и с доста други документи на Държавна сигурност от същия интервал, защото от години работи върху биографията на убития публицист Георги Марков.
Една от най-удивителните черти на досието на “Сабина ” е неговата обикновеност, написа създателят. Кръстева подрежда жилища, върви на почивки, изкачва се в кариерата, подава молби за паспорти, грижи се за бебе. Ловко лавира и се договаря с недоучили разузнавачи, само че в останалото няма извънредност. През април Кръстева сподели пред немския “Ди Цайт ”: “Човекът в това досие не наподобява на мен ”.
Според Кенаров, всички тези документи фактически може да наподобяват като “имагинерни конструкти ”, както ги дефинира Кръстева, доколкото имат групово авторство, а и са писани от не изключително надарени и не доста проницателни създатели. “Такива документи по предписание са осеяни с идеологически диалект, злонамерени пристрастия и фактологически грешки, а и доближават до нас в повърхностен тип. Но и нашето познание за предишното е постоянно ненапълно. Наративът на „ Сабина " не може да ни каже коя е в реалност Юлия Кръстева, само че това не го прави погрешен. Както беше споделил убитият в Лондон писател-дисидент Георги Марков, “има извънредно разминаване сред индивида и обстоятелствата, които той създава ”.
Прилежен и придирчив. Педантичен. Един от положителните - нищо, че елементарно се палел. Това е описанието на Лука Драганов - индивида на Държавна сигурност, който е предавал в писмена форма диалозите си с Юлия Кръстева в Париж.
Името му нашумя през март тази година, когато Комисията по досиетата заяви, че огромната философка и психоаналитичка Юлия Кръстева е била сътрудник на комунистическите секрети служби. Кръстева отхвърли, а един от главните причини в нейна отбрана се състоеше в това, че в досието ѝ няма нито ред, написан от нея самата (ако не броим прихванатите от Държавна сигурност персонални писма и картички). Всичко е преразказ на думите ѝ, направен от щатни офицери на Държавна сигурност, измежду които и това запаметяващо се име - Лука Драганов, комуто Юлия Кръстева изпраща картичка през 1972 година. Пестеливият текст на гърба на картичката съдържа заричане да се обади “след празниците ” и приключва с лозунга “Да живее националната власт! ”.
" Опитвах се да се отърва от него "
Журналистът Димитър Кенаров обръща внимание на обстоятелството, че днешната Юлия Кръстева има много спорна реакция към целия този епизод: “В изявление от тази пролет Кръстева разгласи, че не познава никого с това име. По-късно пред “Ванити Феър ” тя сподели, че е изпратила картичката, само че че написаното е било с подигравка ”.
Кенаров споделя, че предложил на Юлия Кръстева своята интерпретация на събитията: “че тя по някакъв метод е работила за Държавна сигурност при започване на 1970-те, като е имала за цел да помогне на фамилията си, само че че явно не е предоставила информация, способна да навреди ”. Кръстева му дала отговор по този начин: “Официално декларирам, че моето състояние не дава отговор на Вашия прочит ”. Отрекла всичко, което ѝ се приписва в досието, като нарекла документите “имагинерен конструкт ”. А Лука Драганов описала по този начин: “човек, който ми досаждаше (…) Опитвах се да се отърва от него ”.
Един от някогашните сътрудници на Драганов го разказва по различен метод пред “Ню Йоркър ” - като човек, консенсусно считан в разузнаването за “прилежен и придирчив ”. Кенаров прибавя усещания от персоналното кадрово дело на офицер Лука Драганов: “Докладите му са педантични, а началниците му са го считали за изключително благонадежден. В досието му Кръстева неведнъж се загатва като сътрудник Сабина ”. Последното конкретизиране се среща за първи път всред стотиците изявления, отдадени на случая.
Вторият офицер
За първи път се срещат и данни за втория офицер, с който, съгласно досието, се е срещала Юлия Кръстева - мъж на име Стоян Димитров Георгиев, законспириран под псевдонима “Петров ”. Това е индивидът, който е разговарял с Кръстева преди заминаването ѝ за Франция, а по-късно я срещнал в Париж, с цел да я предизвести кой ще се свързва с нея оттук насетне.
Стоян Димитров Георгиев е някогашен заместител на първия секретар на Комсомола Иван Абаджиев, написа “Ню Йоркър ”. По-късно той оглавява бюрото на службите във Виена и “често пътува до другите европейски столици, с цел да наглежда по-ниско сложени офицери и да вербува евентуални сътрудници ”.
Източникът на тази информация е Атанас Кременлиев, някогашен чиновник на разузнаването. Кенаров го е попитал дали е допустимо тези офицери просто да са си измисляли, когато са предавали отчетите, отдадени на Кръстева. Отговорът бил безапелационен: Не. Измислиците били присъщи на младите шпиони, които желали да създадат кариера и по тази причина преувеличавали, когато предоставяли информация.
Журналистът и някогашен сътрудник Владимир Костов, който също попада в досието на Кръстева, е решил, че документите наподобяват достоверни, а и разпознал в някои от тях личния си жанр на писане.
" Човекът в това досие не наподобява на мен "
Кенаров е приказвал с към петнайсет души в България и в чужбина, преди да напише обширната си публикация. Освен с персоналното кадрово дело на офицера Драганов, той се е срещнал и с доста други документи на Държавна сигурност от същия интервал, защото от години работи върху биографията на убития публицист Георги Марков.
Една от най-удивителните черти на досието на “Сабина ” е неговата обикновеност, написа създателят. Кръстева подрежда жилища, върви на почивки, изкачва се в кариерата, подава молби за паспорти, грижи се за бебе. Ловко лавира и се договаря с недоучили разузнавачи, само че в останалото няма извънредност. През април Кръстева сподели пред немския “Ди Цайт ”: “Човекът в това досие не наподобява на мен ”.
Според Кенаров, всички тези документи фактически може да наподобяват като “имагинерни конструкти ”, както ги дефинира Кръстева, доколкото имат групово авторство, а и са писани от не изключително надарени и не доста проницателни създатели. “Такива документи по предписание са осеяни с идеологически диалект, злонамерени пристрастия и фактологически грешки, а и доближават до нас в повърхностен тип. Но и нашето познание за предишното е постоянно ненапълно. Наративът на „ Сабина " не може да ни каже коя е в реалност Юлия Кръстева, само че това не го прави погрешен. Както беше споделил убитият в Лондон писател-дисидент Георги Марков, “има извънредно разминаване сред индивида и обстоятелствата, които той създава ”.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ