Когато става въпрос да се бутат стари къщи и да

Когато става въпрос да се бутат остарели къщи и да се дигат нови, аз съм огромен тъпанар. Не съм като тези изтънчени души, които съумяват да се повдигнат над вулгарния плебс със своята сензитивност, естетическия си морал (или нравствена хармония - както предпочитате), голяма обща просвета, само че най-много с гения бурно да се възмущават от всичко, което им попадне пред очите, от всеки намек за отклоняване от генералната линия на вярното и прелестното. Не, не съм подобен човек. Вероятно по тази причина и не съумях до дъно да схвана оня " рев и скърцане със зъби " по съборената къща на Димитър Димов. Хайде, за Къщата с ягодите иди-дойди, тя е най-малко колоритна, даже да не е архитектурна забележителност. Но къщата на Димов? Най-обикновена безлична (макар и несъмнено симптична) градска къща на хора междинна ръка. Вижте обаче заглавията: Срутиха къщата на създателя на " Осъдени души " Унищожиха къщата на писателя Димитър Димов в София Още една красива къща отиде в историята поради алчни видове! " Спаси София " прогърмя, че " се заличава достоверният дух на града ". И аз в този момент не мога да схвана от кое място идва нещастието: дали оттова, че се разрушава шедьовър на докомунистическата архитектура, или пък че в къщата към момента е витаел духът на " създателя на " Осъдени души " и в този момент е дефинитивно и окончателно прокуден. Ох, нека в паниката около другите дървета в корията не са отсекли и оня бор, на който един път Дядо Вазов пикал, до момента в който обмислял " Великата рилска пустиня "! Господа спасители, достоверният дух на града не се заличава от обновяването на сградния фонд, а от непрестанното пълноводие на нови " неавтентични " жители. Аз нямам нищо срещу, само че вие наподобява имате и спасявате ли спасявате с досадната активност на прозелити. Смешното е, че тази къща въобще не е била на братовчеда на Яне Сандански и създател на " Поручик Бенц ", а на първата му жена и той единствено е живял там няколко месеца в края на 1944 и началото на 1945. Иначе индивидът си има друга къща и тя дори е музей (колко ли души я посещават годишно?). И освен това състояние, в случай че не е неповторимата архитектура, и в случай че не е духът на създателя, то кое тогава е извор на горестни ридания? Впрочем да се поддържат къщи-музеи е комунистически фетишизъм, само че това е тематика на различен диалог. Не прозира ли във всичко това едно обезсърчение, скрито зад бодрата оптимистична мимика на прогресивизма? Прогресистите изживяват себе си като каймака на обществото, надали не като нов биологичен тип, който от ден дневно става все по-съвършен съсъд на новата човешка нематериалност. Те са съвременни, те най-накрая са съумели да прозрат философията в нейната целокупност и културата в цялостната ѝ хубост. Но за какво обезсърчение? Ако приемем, че прогресивизмът е наивното разбиране, че светът с времето става все по-добър, все по-съвършен и тази наклонност е необратима и безкрайна, тъй като безконечен е космосът, из който ще се разселим, то за какво е този рев по предишното? Не би трябвало ли да се чака, че всяка последваща къща ще е по-прекрасна от предходната, на чието място е издигната? Защо бардовете на напредъка издигат странното изказване, че модерният свят е некадърен да строи красивите къщи на старомодния? Нима Прогресът унищожи нещо, което самичък не е кадърен да пресъздаде? По кой свят въздишат? Духа на кой свят желаят да запазят, водейки кървави борби за Къщата с ягодите, тютюневите хранилища в Пловдив, къщата на Нели Доспевска (първата жена на Димов)? Очевидно желаят да консервират света на Третото българско царство, света на " монархофашизма ", когато дамите нямаха право да гласоподават до 1938, а хомосексуализмът беше престъпление; света, в който учениците учеха вероучение и се причастяваха на Въведение, света, в който връщането на Македония в рамките на България беше народен блян. Странно, тъй като множеството от най-кресливите днешни носители на духовни полезности (най-вече в обществените мрежи) са потомци на знатни приятели от епохата на социализЪма, за които строителите и първите жители на въпросните къщи, дето с пръст не трябва да допираме, в случай че не желаеме да бъдем простаци, диваци и варвари, бяха " някогашни хора ". Бяха изселвани от въпросните къщи, с цел да се нанесат в тях " гробокопачите на капитализма ". " Автентичният градски дух ", г-да спасители, се носи от хората, а не от къщите. Къщите са единствено черупки, само че черупки, които свидетелстват за разстреляни и изселени времена. Стоновете на " културните " и " сензитивните " наподобяват на фикс идея за консервиране. Откъде тази фикс идея? Защо? Защото освен у нас, само че и на всички места из световното село, умишлено или подсъзнателно, тлее паниката, че губим нещо. Губим свят, който надали сме способни да създадем още веднъж, най-малко не и в това русло, в което се движим след Втората международна война и изключително след 1968. Уж светът става все по-модерен, все по-цивилизован, все по-хубав, а пък, видиш ли, духът му е в материалната просвета на дефинитивно преодоляното минало. Защо не страдаме по здания от социализма, а страдаме по здания от Третото царство? Много просто: поради човечността у едните от тях, поради " душата ". Затова стенем, когато се разрушават реликвите на Третото царство, даже когато не са нищо изключително в художествено отношение. Къщи като къщи. Къщи се строят, събарят се и се подвигат други. Безценните реликви, по които се тръшкат рицарите на културния дух, за времето си също са били " ново строителство " и може би кич. Само дето кичът на Третото царство, колкото и да е кич, отново не е като оня след него. Може би там е драмата. Дошли кой знае от кое място и се загрижили за старите градски къщи! Че мнозина от тях населяват ново строителство, издигнато върху тъкмо такива къщи. Предлагане има, когато има търсене. Я да вдигнат ръка всички " спасители ", които живеят в ново строителство! А в този момент да вдигнат ръка тези, които живеят в ново строителство в " Лозенец "! Старите къщи падат, с цел да се построят повече домове за прииждащия нов " дух на града ". Добре че в очите на Сципион Африкански Картаген не е бил монумент на културата...