Перипетиите на една млада майка
Когато си по през целия ден сама с едно бебе, много постоянно в главата ти се зараждат всякакви мисли, които по принцип всеки разумен човек би отхвърлил. Особено в първите месеци след раждането и най-много, когато бебето е зимно. Не ме разбирайте неправилно, дребният „ нарушител “ е нещото, което обичам повече, в сравнение с съм считала, че е допустимо. Но, не сте ли си мислили и вие „ Ако прекарам още един подобен ден, ще би трябвало да ме укротяват с жилетка “?
Цял ден. Всеки ден. Едно и също.
Бях се настроила за неналичието на сън и чаках леките пристъпи на суматоха, които вървят с въпроси като: „ Диша ли? “, „ Страх ли го е от мен? “, „ Защо през пет минути си мисля, че ще го изпусна? Та аз дори не го държа сега! “ . Толкова книги със препоръки изчитаме, че най-после се чудим дали в действителност не ни объркват повече. Колебанията не престават: дали режимът да се води или не от детето, какви са методите за оптимално положително оригване, какъв брой постоянно да го окъпвам, с какво и по кое време да го мажа, да пие ли вода или да не пие…
Никога не съм си мислила, че ще съм от хората, които могат да бъдат победени от създание, тежащо 4,5 кг. Но се учим, до момента в който сме живи.
Добре, че за всяка обстановка, имам помощ от специалист. Ако можем да назовем по този начин майка ми, която е член на Българската педиатрична асоциация и постоянно има мнение по всички бебешки въпроси. Това си е обстановка „ нож с две остриета “ – тя постоянно има какво да поправи или добави към метода ми с Коко. Но колкото и да не претърпявам градивна рецензия – чувам, тъй като знам, че е права. А също и тъй като знам, че по този начин ще си спестя главоболия.
Преди към две седмици пристигна моментът, който съм сигурна, че всяка майка изживява рано или късно. Осъзнах, че колкото и да се пробвам да съм супер-мама, от време на време просто нуждая се от помощ. Беше един от тези дни, когато нищо не е наред и майка ми реши за следващ път да се намеси. Пристигна у дома с голяма Lidl-ска торба. Явно марката към този момент предложила освен бебешки облекла, а и хигиенични артикули. Типично за всяка баба, тя не взела едно или две неща, а напълнила торбата до краен лимит. То не бяха бебешки влажни кърпички, клечки за уши, тампони, препарати и омекотители!
Едва ли ще се изненадате, в случай че ви кажа, че малко се напрегнах. Всеки си има метод и желания, изключително що се отнася до грижата за детето. След като тя изясни, че Българската педиатрична асоциация е одобрила всички артикули, а памперсите им са сертифицирани от института Dermatest в Германия и имат някакъв първокласен знак за мокрота, се зачудих от къде ще намираме пари всяка седмица за такива съвременни артикули? След ревизия на касовия бон се изненадах. Всичко си беше на напълно рационална цена, дори бихме икономисали, в случай че погледнем откъм постоянната приложимост. За следващ път майстора ми сподели по какъв начин се прави.
Въпреки всичко, дяволчето в мен се обади и я запитах със закачлива усмивка: „ А за щерка си не взе ли нещо или единствено за внучето? “ . Защо ли в миналото въобще се колебая в качествата й? Само след секунда, тя извади и пакет еднократни подложки за повиване. Толкова добре си познава стоката. С този обикновен жест реши въпроса с разходките ни на по-далечни дистанции. Ще спра да се чудя дали ще намеря чиста повърхнина, върху която да го повия. Естествено, с мама изненадите не свършват току по този начин – беше ми взела и подложки за кърмачки, с цел да не се тормозя, че ще изцапам следващата обичана блуза.
Хора, вземете си поука от моите завършения. Ние, майките, би трябвало да се поддържаме и да си споделяме сходни хитрини. Не единствено можех още веднъж да социализирам с други хора, с изключение на бебето, само че и всичко нужно можело да се купува от едно място. Важното е да осъзнаем, че за всичко има решение и не би трябвало да се тревожим прекомерно за дреболии. Че не е елементарно – ясно, само че не бих разменила това прекарване за никое друго.
Инфо: http://purvite7.bg
