Истините и лъжите на нацисткия офицер Алберт Шпеер
Когато съюзническите войски натискат Фленсбург, един нацист е от необикновен интерес за Комисията за военни закононарушения на Организация на обединените нации: Алберт Шпеер – блестящият проектант, министър на въоръжението и военното произвеждане за Третия райх и непосредствен другар на Хитлер. По време на Втората международна война Шпеер управлява въоръжението, удвоявайки производството на Хитлер и удължавайки немските военни старания, до момента в който е под безпощадни въздушни офанзиви на Съюзниците. Той прави това посредством административния си талант и експлоатирайки милиони служащи, които гладуват и работят до гибел във фабриките му.
Шпеер и Хитлер
Шпеер дойде във Фленсбург, осъзнавайки, че съдружниците желаят да заловят нацистките водачи, с цел да ги съдят за военни закононарушения. Той – сходно на доста други членове на нацистката партия и офицери от SS – знае, че не може да чака благосклонност, когато бъде хванат. За разлика от тях обаче, той не се самоубива.
Алберт Шпеер е мечтан по малко по-необичаен метод. Комисия за военни закононарушения е решена да го изправи пред съда, само че един държавен чиновник на Съединени американски щати се надява да стигне до нациста първи. Бивш капиталов банкер на име Пол Нитце, който тогава е заместник-председател на Стратегическото изследване на бомбардировките на Съединени американски щати, счита, че е неотложно да се стигне до Шпеер преди да го съдят. С настъпването на войната в Европа американците се надяват, че стратегическите бомбардировки в Япония могат да прекратят войната в Тихия океан. Но с цел да реализиран това, те се надяват да научат повече за това по какъв начин Германия поддържа своята военна машина да устоя на тежки бомбардировки. Затова Нитце се нуждае от Шпеер. И съумява да се добере до него.
На 15 май американските сили идват във Фленсбург и първи стигат до Шпеер. Нитце дойде в замъка Глуксбург, където нацистът е арестуван дружно с икономиста Джон Кенет Голбрайт, който също работи за стратегическото бомбардиране, и екип от преводачи и асистенти. Шпеер е разпитван в продължение на седем дни, през които той беседва свободно с американците, водейки ги през това, което назовава „ учебно заведение по бомбардиране “. Всяка заран Шпеер дава отговор на въпроси със забележителна искреност – задоволително, че Нитце и неговите сътрудници не се осмеляват да попитат какво знае за Холокоста, от боязън, че настроението му може да се промени. Шпеер знае обаче, че най-хубавият му късмет за оцеляване е да сътрудничи и да наподобява незаместим за американците. А съдействието му има необичайно въздействие върху разпитващите го – един от тях споделя, че „ провокира у нас състрадание, от което всички скрито се срамувахме “.
Но Нитце искаше да научи и за последните дни на Хитлер в бункера и Шпеер го насочва към сейф в Мюнхен.
„ Веднага стана ясно, че Шпеер се тревожи, че може да бъде разгласен за боен нарушител “, сподели по-късно Нитце. На 23 май английски и американски чиновници желаят среща с членове на администрацията на Фленсбург на борда на кораба Patria и всички са задържани. Танкове потеглят към замъка Глуксбург и тежко въоръжени войски нахлуват в спалнята на Шпеер. „ Значи краят пристигна “, споделя той. „ Това е добре. Така или другояче всичко е единствено опера. “
През септември 1945 година Шпеер е осведомен, че ще бъде упрекнат във военни закононарушения и е изпратен в затвор в Нюрнберг, дружно с над 20 други оживели членове на нацисткото висше командване. Поредицата от военни трибунали, които стартират през ноември 1945 година, и демонстрират на света, че закононарушенията против човечеството от страна на немските водачи няма да останат безнаказани.
Затвора Спандау, 1951 година
През есента на 1946 година множеството от нацистите в Нюрнберг са наказани или на гибел, или на пожизнен затвор. Шпеер получава 20 години в пандиза Спандау в Берлин, където е прочут като пандизчия номер 5. Той чете непрестанно, грижи се за градина (в нарушаване на разпоредбите на затвора) и написа няколко бестселъра, в това число „ Inside the Third Reich “. Няма подозрение, че наглостта на Шпеер в съда и може би съдействието му с Нитце му избавят живота.
