Когато през март 2023 г. Съединените щати решават да използват

Когато през март 2023 година Съединените щати вземат решение да употребяват уроците от Украйна, с цел да споделят разследващи данни и да предотвратят злополука, те се обръщат към водача на Чад, страна колкото Франция, Испания и Германия, взети дружно. Казват му, че наемниците от съветската частна военна компания „ Вагнер “ желаят да го убият.

Няколко месеца по-късно не Чад, а прилежащ Нигер раздруса Африка и Европа. Превратът там основава линия ръководени от военните страни от Гвинея на брега на Атлантическия океан до Судан край Червено море, в район, който НАТО счита за по-голям от Източна Азия макар предстоящото опълчване сред Съединени американски щати и Китай.

Голяма част от тях гледат към Русия; други не демонстрират мощен интерес към съдействие с Европа. Общото сред съвсем всички тях е, че са в новия световен епицентър на тероризма, който измести Близкия изток и Югоизточна Азия.

 

Ударът по Европа – само че и по Африка – нанесен от преврата, е извънредно тежък и освен тъй като Нигер се бе трансформирал във правилен съдружник. Под въпрос е целият метод на Европа към район, жизненоважен за битката с тероризма и преодоляването на миграцията, в центъра на който за година се оказа Нигер – страна с европейски и американскии бази.

Превратът отваря опция за крайности: сполучливо африканско решение на спора ще укрепи района против още неустойчивост. Неуспешно може даже да докара до война.

Тероризмът: Без мотиви за оптимизъм

 

Осем години Франция водеше задача с хиляди военни в Мали, Буркина Фасо, Нигер, Чад и Мавритания против джихадистки групировки в Сахел. Париж постоянно е подложен на критика за слабите резултати. Дали поради френския метод, дали поради този на националните държавни управления или и двете, сигурността не се усъвършенства.

 

Десетилетие след терористичната ескалация Сахел публично е „ световният епицентър на тероризма “ съгласно Глобалния показател на тероризма на Института за стопанска система и мир. Повече са жертвите на тероризъм в Сахел, в сравнение с в Близкия изток и Източна Азия, взети дружно, за 2022 година За същата година те са 43% от всички сходни случаи по света, множеството са в Буркина Фасо и Мали. Атаките стават все по-смъртоносни.

 

Оценка на западноафриканската общественост ECOWAS сочи, че единствено през първата половина на тази година в Западна Африка са осъществени 1000 терористични офанзиви, предизвикали гибелта на 4000 души и разселването на 4.5 млн.

Заради двата преврата в Буркина Фасо и Мали, съпроводени от гневни антифренски настроения, стартира пренасяне на сили към Нигер в последните две години – изключително след изгонването на Франция от първите две страни. През 2019 година Съединени американски щати отворха и база за дронове в Нигер.

 

Нигер се изправя пред редица джихадистки групи, измежду тях и „ Боко Харам “ (на юг), локалните клонове на „ Ал Кайда “ и „ Ислямска страна “ (на запад). Застъпниците на Базум акцентираха триумфи в интервенциите, военните – противоположното.

Contents Тероризмът: Без мотиви за оптимизъмПревратът: междуособици и недоволствоЕвропа е в слаба позиция Какво ще направи РусияТопката е в Западна Африка

 

Знаеше ли Нигер какво прави? Някои наблюдатели отговарят с „ да “; просто напъните са незадоволителни. Нигер съчетаваше контратероризма и откритата война с джихадистите с превантивни старания и опити за реинтеграция на джихадисти и водене на общностен разговор, с цел да се върнат бойците в мирна среда. Възможност за това отвори гибелта на водача на „ Боко Харам “ преди няколко години, отприщвайки вълна на всеобщо бягство от редиците на организацията. Имаше и рецензии, че отговарящите за тези стратегии не са задоволително добре готови.

Против този метод е военачалник Омар Чиани, който се разгласи за президент, откакто смъкна Базум. Той счита, че холистичният метод не работи и би трябвало по-твърда ръка; или най-малко това бе мотивът на смъкна Базум.

Засега превратите в Мали и Буркина Фасо не оказват помощ да се усъвършенства битката с джихадизма. Тези страни има тройна граница с Нигер, в район, където съгласно отчет на неправителствена организация от юни 2022 година приблизително осем души биват убити дневно поради насилието.

Всъщност Международната спешна група заяви в отчет пред няколко месеца, че военното управлениие и в двете страни е „ нараснало насилието против цивилни както от държавни сили и съдружниците им, по този начин и от джихадистки групи “. В Буркина Фасо „ джихадисткото принуждение доближава невиждано равнище “ съгласно същия отчет. Нещо повече, политиката на „ тотална война “ в тази страна е измежду факторите за увеличаващото се принуждение.

Изследователят Лина Рифаат от Middle East Institute предупреждава, че изтеглянето на хилядите сили на Организация на обединените нации до края на 2023 година от Мали – за каквото настоя Бамако след среща с съветския външен министър Сергей Лавров – може единствено да сътвори вакуум, от който джихадистите да се възползват.

Превратът: междуособици и неодобрение

От седем опита за прелом в Сахел (обширен регион от Атлантиика до Червено море) в последните години четири са сполучливи: Мали, Буркина Фасо, Судан, Нигер, а съгласно някои – и Чад, където след убийството на президента Идрис Деби от бунтовници армията назначи еднолично, без избори, сина му Махамат Идрис Деби за президент през 2021 година

Съединени американски щати се безпокоят за „ съветска интервенция “ в Чад от месеци, само че в Нигер превратът – петият от независимостта насам и свалил Мохамед Базум две години откакто той пое властта от Махамаду Исуфу – е вътрешен проблем. В страната се натрупа напрежение в последните две години, което я върна към времето отпреди опита за народна власт (започнал през 2011 г.). Отношението към външния свят обаче способства за рецесията.

Нигер е 189-ата страна в Индекса за човешкото развиване на Организация на обединените нации – последно място в класацията. Една от най-бедните страни в света от години е белязана от терористчни офанзиви. Свързании с „ Ал Кайда “ и „ Ислямска страна “, както и „ Боко Харам “, работят в страната; хиляди са жертвите на техни офанзиви в последното десетилетие.

Опустиняването на страната – единствено частично обвързвано с климатичните промени – унищожава обработваема земя колкото 500 футболни стадиони на година.

Това е плодородна почва за неодобрение.

Към тези проблеми специалистът по политология и интернационалните връзки Олаинка Аджала прибавя още три: етническо напрежение (Базум е първият президент арабин на Нигер, част от дребна общественост и от племе, чиито корени са от Либия и Арабския полуостров); множеството непознати военни ядосват армията, която счита, че Базум е индивидът, поканил чужденците; неуспехите на районни сили като ECOWAS и Африканския съюз да работят уверено против превратите в Буркина Фасо, Мали и Гвинея. Това сътвори и у военните в Нигер чувство, че могат да работят безнаказано.

Катарската телевизия „ Ал Джазира “, разговаряла със съветници на Базум в първите часове, изброи редица неточности на президента, отказвал да се преценява с проекта на предалия му властта предходник – и наставник – Исуфу: двамата просто да се сменят на книга като Владимир Путин и Дмитрий Медведев в Русия. Базум:

опитвал да построи нови центрове на въздействие в главните органии на страната надалеч от авторитетни членове на ръководещата партия;взимал оспорвани от елита кадрови решения;уволнявал правилни на Исуфу на основни позиции;организирал чистка в партията;с промени в силовите структури (отвъд плануваната промяна на началника на гвардията) изчерпил и търпението на армията към „ зараждащия се либерален опит “.

Накратко: опитвал да не бъде протеже на Исуфу и да продължи демократичния опит, като усили властта в институцията си.

Европа е в слаба позиция

Тази вътрешна динамичност припомня, че Европа не може да носи отговорност за тези преврати. Въпреки това Стария континент го чакат сложни решения.

Множество европейци гостуваха на Базум в последните месеци, изключително поради смисъла на Нигер за преодоляване на миграцията. Заслугата в действителност бе на Исуфу (миналото десетилетие), по чието време бяха затворени маршрутите през Либия. Френският външен министър Катрин Колона бе в Ниамей едвам две седмици преди пуча и приказва за потребността от „ подсилване “ на връзките с Нигер.

Съвсем неотдавна предоставена помощ включваше военно съоръжение, което не е известно дали превратаджиите са употребявали. Вторият максимален производител на уран в Африка доставя и 15% от тази суровина на Франция, която е мощно подвластна от атомнте си централи за енергийния си микс.

Дни след преврата висшият представител на Европейски Съюз във външната политика Жозеп Борел съобщи, че Европейски Съюз няма да признае военната власт (за разлиика от по-предпазливите Съединени американски щати, които даже не употребяват думата „ прелом “). В тази позиция може да се наложи безмълвна смяна.

„ Европа тук е в по-скоро слаба позиция “, сподели за „ Дневник “ Улф Лесинг, който управлява програмата за Сахел на фондация „ Конрад Аденауер “ и който пътува по работа в Нигер дни пред преврата. По думите му не е ясно по какъв начин ще се нареждат новите водачи на Нигер, до момента в който околните до Русия Мали Буркина Фасо протягат ръка към хунтата, нито дали желаят да продължат съдействието. „ Очаквам европейските страни да желаят да продължат да работят с Нигер, защото страната е основна за битката с миграцята към Европа. “

Под въпрос е и водещата в миналото роля на тогавашния „ стопанин “ Франция: четирите страни с сполучливи преврати в Сахел в последните няколко години са нейни някогашни колонии. Нигер бе значим както в тактиката за битка с джихадистите на Париж, по този начин и в напъните на Еманюел Макрон да гради връзки сред „ развития “ свят и така наречен Глобален юг.

Кризата неизбежно тормози и други в Европейски Съюз. „ Стабилността на Сахел е е от главно значение, защото е единственият метод да се предотвратят нови миграционни потоци към Европа и да се понижи терористичната опасност “, сподели унгарският външен министър Петер Сиярто след диалог с Колона.

Съдбата на европейските сили в Нигер не зависи от европейците, които към този момент реалокираха военните си в Нигер, изгонени от Мали и Буркина Фасо. Съединени американски щати оповестиха 150 млн. $ помощ за страната при визитата на държавния секретар Антъни Блинкен през март.

Какво ще направи Русия

 

За разлика от европейските, ръцете на Русия може би не са вързани.

Часове след преврата се появиха мнения за ролята ѝ. Започна разпространение на гласово известие от Пригожин, приветстващ решението на Нигер да поеме ориста си в свои ръце. По улиците се появиха съветски флагове, които жители твърдяха, че поръчали сами, само че които се свързваха с активисткото придвижване М62, образувано към увеличението на западното наличие.

 

„ Не мисля, че Русия е директно забъркана в преврата “, съобщи Улф Лесинг. „ Но Москва се пробва да забърка проблеми, като укрепва дезинформацията в обществените мреж с вярата, че по-късно ще получи контракт за „ Вагнер “ да почисти бъркотията, която оказа помощ да бъде основана. “

 

Лесинг се съмнява и че „ Вагнер “ ще влезе в Нигер по две аргументи. Първо, държавното управление няма пари. Второ, няма традиция за работа с съветската войска. „ Това е друго от Мали, където генерации офицери са били обучавани в Съветския съюз и Русия. “

Ако обаче Русия стъпи в Нигер, това би било рисково за Европа, защото страна е централна в битката с миграцията по Средиземноморския маршрут.

Улф Лесинг,  шеф на програмата за Сахел, KAS

Доколко би било потребно за „ Вагнер “ да се замесва в битката с джихадистите в Нигер, също е противоречиво, в случай че се съди по опита в Мали, където замяната на френската войска като сътрудник не върви сполучливо: бойците единствено се трансфораха в цел на районния клон на „ Ал Кайда “.

Топката е в Западна Африка

 

Русия не е всесилна на континент, където едвам една трета от всички водачи взеха решение да посетят срещата на върха с президента Владимир Путин в Москва в края на предходната седмица.

Най-важно за решаването на сегашната рецесия е какво ще направи Общността на западноафриканските страни (ECOWAS), от която и Нигер е част. Водена ротационно от Нигерия, ECOWAS заплаши с военна намеса, в случай че Базум не бъде върнат.

Нигерия има 1600-километрова граница с Нигер, по която работят джихадистки групировки. Борбата с „ Боко Харам “ там не върви безпрепятствено. Не е известно и каква тежест може да има Абуджа, която се пробва да се върне като геополитически състезател, само че е отслабена от икономическа рецесия, неодобрение измежду популацията и личния крах в битката с джихадистите.

Въпреки това общността под егидата на Нигерия пробва да наложи схващането, че този път няма да е мека против Нигер, каквато беше с Мали и Буркина Фасо.

Двусмислеността ще има ли военна намеса поражда клюки. Докато Чад (който не е в ECOWAS) пробва да играе посредническа роля, а президентът му Идрис Деби посети Нигер за среща и с хунтата, и с Базум, съветски канали (включително обвързваният с „ Вагнер “ Greyzone) настойчиво популяризират информацията, че интервенция на ECOWAS ще стане точно през Чад.

 

Заплаха за стабилността на континента идва от предизвестието, че военна интервенция на ECOWAS в Нигер ще се счита и за оповестяване на война на Мали и Буркина Фасо. Към техния блок на процедура се причисли Гвинея, другата страна с прелом, която осъди глобите против Нигер.

 

„ Мали, Буркина Фасо и Гвинея в този момент образуват ос, близка до Русия “, сподели Улф Лесинг. „ Лидерите на Мали и Буркина таман организираха разговори с Путин в Санкт Петербург и, наподобява, са се съгласили да потърсят пучистите в Нигер, с цел да ги завоюват за новя си алианс. “

 

„ ECOWAS е най-хубавото, на което Западът може да заложи в търсене на решение, само че опциите са лимитирани “, сподели Улф Лесинг. „ Освен в случай че звено в армията на Нигер не поддържа интервенциия, не мисля, че ECOWAS може да стартира военни дейности. “

www.dnevnik.bg