Мариус Куркински: Заговори ли актьор за условията, в които твори, това е фатално
Когато има боязън и неспокойствие значи се работи със сърце, с огън, с разсъдък, в случай че щете и с воля. Това е тестване. Маниашки звучи, само че като работиш в театъра, по този начин би трябвало да бъде. Това съобщи в изявление за БГНЕС артистът и режисьор Мариус Куркински.
След Варна, Пловдив и Бургас следва сборният моноспектакъл " Мариус 50 " в София. Куркински е създател на театралния вид на моноспектакъла, режисьор и реализатор.
" Мариус 50 " съдържа фрагменти от всички моноспектакли на режисьора и артист от " Дон Жуан " (1993) до " Черното пиле ". В него не влизат само два от моноспектаклите му - " Евангелие на Матея " и " Песен на песните ". Художник е Милен Борицов, музика - Емилиян Гацов. Продуцент на спектакъла е Кирил Кирилов, продуцентска къща " Ажур Пико ".
В " Арена Армеец " на 21 декември от 20 часа публиката ще преживее най-сюблимните за режисьора моменти от девет негови моноспектакъла.
" Получи се нов моноспектакъл ", показа Куркински, който е благополучен, че хора от публиката, на които държи, са дали подобен отзвук. " И аз усетих такова нещо - получи се един роман за мен, като човек и артист, за специалността на артиста и за мен персонално в тази година, в този миг от живота ми, което няма нищо общо с обособените моноспектакли ", добави режисьорът.
" Всички фрагменти, които извършвам, основават един облик какво съм аз сега. Като че ли превеждам хората през разнообразни територии от мен, от съзнанието ми, от душата ми. По-скоро отбелязвам настоящето ми положение ", сподели Куркински.
" Мариус 50 " е рестарт
" Мислех си, че ми е елементарно в театъра, мислех, че ще направя един събирателен моноспектакъл, само че се оказа доста мъчно това прекарване. Като задача, режисьорска, актьорска и сценарна. Кои моменти да избера... Получи се по този начин, че не избрах най-атрактивните, а полъха от тях, следствието от тях - къде на моята душа ѝ е било най-леко. Това, съгласно него е най-важното, да покажа по кое време ми е било най-леко на душата, а не буйство.
Оказа се, че тези моменти не са елементарно събираеми. " Мариус 50 " събира разнообразни столетия и създатели - Чехов, Андрей Платонов, Джулиан Барнс, Николай Хайтов. Много далечни дистанции би трябвало да се бягат за бързо време. Моноспектакълът е като спортно съревнование, съобщи Куркински.
Той показа, че като по-млад си е разрешавал да конструира моноспектакъла в главата си и да го извърши за първи път пред аудитория.
" На " Дамата с кученцето " по този начин стана, в " Юбилей " усетих, че не ми доближава човешки материал, само че съумях да превключа на друга скорост ", показа артистът и продължи: " По-късно, когато върших Хайтов, не си го позволявах - започнах да се опасявам с годините да излизам по този начин самоуверено като на съревнование. Дори на " Черното пиле " виках хора да ме гледат ".
" Сега на 50, сякаш ми се появи храброст и даже във Варна изиграх моноспектакъла за пръв път пред аудитория. Казах си, че в това има смисъл, тъй като в действителност желязото се кове до момента в който е горещо и виждам кое става, кое не, саморежисирам се, публиката ми споделя - с мълчанието си, с реакциите си. Аз и публиката вършим едно показно по какъв начин се основава зрелище. Мисля, че хората това го усещат и им е доста прелестно ", съобщи Мариус.
Той е уверен, че точно за това хората идват в театъра - да бъдат допрени и общото дихание да сътвори творбата на изкуството. Малката зала обаче и подготвя, а когато моноспектакълът е подложен в пространство от мащабите на спортната " Арена Армеец "?
" Невъзможно е да я извърша цялата (зала - бел. ред.), само че си споделих, че желая там да бъде. Не от грандоманщина, а да поканя повече хора, които желаят да дойдат, да видят какво се е получило с мен и с тях през годините. Искам да видя дали това по-голямо място ще се трансформира в спектакъл, в тишина, в споделени типичен текстове. Това е значим опит за мен и публиката.
И във Варна, и в Пловдив усетих, че това се получава. Колкото повече хора има, сякаш се усилва силата на словото ", сподели Куркински, тъй като съгласно него, когато има боязън и неспокойствие, значи се работи със сърце, с огън, с разсъдък, в случай че щете и с воля.
" Това е тестване. Маниашки звучи, само че като работиш това (актьорската специалност - бел. ред.), по този начин би трябвало да бъде ", съобщи Куркински.
Радостта би трябвало да е по-смирена. Моноспектакълът е осмисляне
Мариус играе от дете. 40 от 50-те му години са на театралната сцена, която нееднократно е споделял като „ парадайс ". И постоянно с уточнението, че не може да употребява понятието, говорейки за всемирски неща.
От „ камбанарията " на юбилея и улегналостта, артистът показа, че през годините хората са били разнообразни, по друг метод са усещали какво се случва в публичен проект.
„ Сега ситуацията е напълно друга. Като че ли хората са отрезвени, разбрали, че не следва кой знае каква сериозна смяна в обществен аспект и че всичко ще би трябвало да бъде търсено в персонален проект - в дребни общества, фамилни кръгове, персонално избавление, човешко, в отношение към близък. Тъй като съм с публиката през всичките тези години, аз чувствам какво става с нея, чувствам какво става с хората в страната, чувствам по какъв начин се трансформира тяхното въодушевление - по кое време са в еуфория, по кое време са в очакване, по кое време са в обезсърчение. През всичките тези години преминахме дружно през тези стадии, за което им благодаря ", сподели Куркински.
Той не е склонен с изказванието, че обществото ни е захласнато от външното и материалното.
" Хората са доста съсредоточени от ден на ден в себе си, те виждат опасността от многообразието, от разширението на душата, многото гласове, които могат да виреят в тях, многото положения, които им се оферират. И заобикалят, и се затварят в себе си. А и моноспектакълът е доста самотно занятие като род, тъй че мисля, че се получи една осмислена работа сред мен и публиката, намаляване - по-скоро скрийте усмивките си. Няма доста на какво да се радваме, насладата ни би трябвало да бъде по-тиха, по-смирена ".
Прекалено малко сме, с цел да бъдем разграничени
Куркински е от публичните персони, които нито претендират да имат знанията да проучват, нито се интересуват от политическия свят. Но даже и някой да го назова " вманиачен ", той е уверен в едно - имаме мир и не трябва да се оплакваме. А като нация, българите сме прекомерно малко, с цел да се разделяме.
" Убеден съм, че има спусната извън задача страната ни да се трансформира в място за търговия, за продажби, даже паметта на този народ да бъде заличена. Доколко българските политици ще устоят на натиска, аз имам вяра в тях. Въпреки че всички приказват доста срещу тях, не е елементарно да се устои ".
За 30 години преход, артистът счита, че хората и политиците сякаш са се справили. " Можеше да бъде доста, доста по-тежко ", сподели той и уточни, че на определени по легален метод управници по-скоро би трябвало да се оказва помощ, а не непрестанно да имаме дребнави кавги на партийно ниво и толкоз доста партии.
" Някои ще кажат, ти вманиачен ли си? Не, ние не трябва да се оплакваме, имаме мир - това не е малко. По-малко разделяне и да се оказва помощ на хората, от които зависи нещо. Защо за това не се намерения ", попита артистът.
Хората на културата и на изкуството в никакъв случай не трябва да се оплакват
" Каквото и да става, хората на културата и на изкуството не трябва да споделят " няма пари ". Това е срамотия. Те би трябвало да вършат всичко допустимо да излизат на сцена, да основават творби, да оказват помощ с труда си. Дори скърбя, че приказвам за това, тъй като заприказва ли артист за изискванията, в които твори, това е съдбовно. Актьорът би трябвало да приказва единствено за работа и творчество, и за връзките в областта на изкуството, друго не трябва ", безапелационен е Мариус Куркински.
Засуканият свят на киното и театъра
В кариерата си до момента Куркински има един игрален филм - " Дневникът на един вманиачен " от 1996 година. Тазгодишното издание на " Киномания " стартира с режисьорския му дебют " Засукан свят " по Николай Хайтов. Лентата обаче гледа единствено дребна част от публиката на кинофестивала. Истинската премиера занапред следва. Тя ще е през февруари 2020 година, анонсира Мариус.
" През 1996 година доста желаех да върша кино, само че годините бяха по-трудни и не се получи разпространяването. Със " Засукан свят " желаех да се науча по какъв начин се прави кино, филм - по учебник, показа артистът и режисьор.
" Не желаех да скалъпвам и да се държа фриволно по време на фотосите, а всичко да бъде строго разказано и това се съблюдава, съвсем на 80% - от замисъла до осъществяването ", добави Куркински.
Обнадежден за бъдещите генерации артисти
През годините съвсем няма театрална сцена у нас, на която Мариус Куркински да не се е качвал. Бил е на сцената във Варна, в Пловдив, в хасковския спектакъл и на съвсем всички столични подиуми. Той е от класовете на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев - факт, който в никакъв случай не пропуща да означи. Много пъти е мислил да преподава.
„ Още като приключих бях помощник по театрална тирада на Елисавета Сотирова, само че напуснах, тъй като мислех, че не е редно от студентска пейка, без никакъв опит, да ставаш учител. Проф. Азарян ме предложения след това за помощник по постановка в един доста сериозен миг за него, аз отхвърлих също. Трябваше може би да отида при него. Съжалявам, само че отиването ми при него предполагаше един различен вид връзка с него - човешка връзка. А аз бях изрично решил с него да нямам такава връзка, а да имам единствено като учител, човек, който учи от него спектакъл. Това са някакви идеали на младостта.
Сега разбирам, че може би не е трябвало, че може би е бил нужен и човешкият контакт. Но той доста хареса това нещо. Аз приказвах единствено на „ вие " с него, това са значими неща като нравственос. Той ме попита " искаш ли да променим метода на другарство ", аз споделих, че не мога да си разреша ", показа Куркински.
Той добави, че неотдавна бил на зрелище в НАТФИЗ. " Много съм окуражен. Маргарита Младенова, Ивайло Христов - това са съществени експерти и завещание ", сподели той и показа, че има концепция за школа единствено за преподаване на моноспектакли.
" Ще забележим. Плановете си за в бъдеще ще ги запазя в загадка, тъй като желая да бъдат по-категорични ", съобщи Куркински и означи, че школата на моноспектаклите с публиката на България е доста мощна школа.
" Със сигурност ще стартира работа с " Ажур Пико " да слага пиеса, тъй като към този момент доста ми се работи с артисти. Не съм работил с артисти от " Синята птица ", 2016 година, което е доста време, а това ми е най-любимото - да ставам, да отивам в театъра и да работя с артисти. Това е парадайс, най-щастливото за мен място. Липсват ми към този момент актьорите ", показа Мариус Куркински, който ще гледаме на 21 декември от 20 часа в " Арена Армеец " в София.
В умозаключение благодари за взаимния развой на сцената за 40-годишната си кариера дотук на сцена преди всичко на публиката, на хората, с които е работил и на хората, с които в този момент работи: " На Кирил, с който работя в последните години като продуцент, на Ваня, която ми е помощник зад кулисите, на звука, на Пламен, на Йордан, на осветлението, на художника Милен Буричен, на Емилиян, композиторът. Дано не не помня някого, тъй като е доста значимо. Никога не съм благодарил, постоянно съм забравял - не от черна непризнателност, а от това, че мисля повече за себе си ". /БГНЕС
След Варна, Пловдив и Бургас следва сборният моноспектакъл " Мариус 50 " в София. Куркински е създател на театралния вид на моноспектакъла, режисьор и реализатор.
" Мариус 50 " съдържа фрагменти от всички моноспектакли на режисьора и артист от " Дон Жуан " (1993) до " Черното пиле ". В него не влизат само два от моноспектаклите му - " Евангелие на Матея " и " Песен на песните ". Художник е Милен Борицов, музика - Емилиян Гацов. Продуцент на спектакъла е Кирил Кирилов, продуцентска къща " Ажур Пико ".
В " Арена Армеец " на 21 декември от 20 часа публиката ще преживее най-сюблимните за режисьора моменти от девет негови моноспектакъла.
" Получи се нов моноспектакъл ", показа Куркински, който е благополучен, че хора от публиката, на които държи, са дали подобен отзвук. " И аз усетих такова нещо - получи се един роман за мен, като човек и артист, за специалността на артиста и за мен персонално в тази година, в този миг от живота ми, което няма нищо общо с обособените моноспектакли ", добави режисьорът.
" Всички фрагменти, които извършвам, основават един облик какво съм аз сега. Като че ли превеждам хората през разнообразни територии от мен, от съзнанието ми, от душата ми. По-скоро отбелязвам настоящето ми положение ", сподели Куркински.
" Мариус 50 " е рестарт
" Мислех си, че ми е елементарно в театъра, мислех, че ще направя един събирателен моноспектакъл, само че се оказа доста мъчно това прекарване. Като задача, режисьорска, актьорска и сценарна. Кои моменти да избера... Получи се по този начин, че не избрах най-атрактивните, а полъха от тях, следствието от тях - къде на моята душа ѝ е било най-леко. Това, съгласно него е най-важното, да покажа по кое време ми е било най-леко на душата, а не буйство.
Оказа се, че тези моменти не са елементарно събираеми. " Мариус 50 " събира разнообразни столетия и създатели - Чехов, Андрей Платонов, Джулиан Барнс, Николай Хайтов. Много далечни дистанции би трябвало да се бягат за бързо време. Моноспектакълът е като спортно съревнование, съобщи Куркински.
Той показа, че като по-млад си е разрешавал да конструира моноспектакъла в главата си и да го извърши за първи път пред аудитория.
" На " Дамата с кученцето " по този начин стана, в " Юбилей " усетих, че не ми доближава човешки материал, само че съумях да превключа на друга скорост ", показа артистът и продължи: " По-късно, когато върших Хайтов, не си го позволявах - започнах да се опасявам с годините да излизам по този начин самоуверено като на съревнование. Дори на " Черното пиле " виках хора да ме гледат ".
" Сега на 50, сякаш ми се появи храброст и даже във Варна изиграх моноспектакъла за пръв път пред аудитория. Казах си, че в това има смисъл, тъй като в действителност желязото се кове до момента в който е горещо и виждам кое става, кое не, саморежисирам се, публиката ми споделя - с мълчанието си, с реакциите си. Аз и публиката вършим едно показно по какъв начин се основава зрелище. Мисля, че хората това го усещат и им е доста прелестно ", съобщи Мариус.
Той е уверен, че точно за това хората идват в театъра - да бъдат допрени и общото дихание да сътвори творбата на изкуството. Малката зала обаче и подготвя, а когато моноспектакълът е подложен в пространство от мащабите на спортната " Арена Армеец "?
" Невъзможно е да я извърша цялата (зала - бел. ред.), само че си споделих, че желая там да бъде. Не от грандоманщина, а да поканя повече хора, които желаят да дойдат, да видят какво се е получило с мен и с тях през годините. Искам да видя дали това по-голямо място ще се трансформира в спектакъл, в тишина, в споделени типичен текстове. Това е значим опит за мен и публиката.
И във Варна, и в Пловдив усетих, че това се получава. Колкото повече хора има, сякаш се усилва силата на словото ", сподели Куркински, тъй като съгласно него, когато има боязън и неспокойствие, значи се работи със сърце, с огън, с разсъдък, в случай че щете и с воля.
" Това е тестване. Маниашки звучи, само че като работиш това (актьорската специалност - бел. ред.), по този начин би трябвало да бъде ", съобщи Куркински.
Радостта би трябвало да е по-смирена. Моноспектакълът е осмисляне
Мариус играе от дете. 40 от 50-те му години са на театралната сцена, която нееднократно е споделял като „ парадайс ". И постоянно с уточнението, че не може да употребява понятието, говорейки за всемирски неща.
От „ камбанарията " на юбилея и улегналостта, артистът показа, че през годините хората са били разнообразни, по друг метод са усещали какво се случва в публичен проект.
„ Сега ситуацията е напълно друга. Като че ли хората са отрезвени, разбрали, че не следва кой знае каква сериозна смяна в обществен аспект и че всичко ще би трябвало да бъде търсено в персонален проект - в дребни общества, фамилни кръгове, персонално избавление, човешко, в отношение към близък. Тъй като съм с публиката през всичките тези години, аз чувствам какво става с нея, чувствам какво става с хората в страната, чувствам по какъв начин се трансформира тяхното въодушевление - по кое време са в еуфория, по кое време са в очакване, по кое време са в обезсърчение. През всичките тези години преминахме дружно през тези стадии, за което им благодаря ", сподели Куркински.
Той не е склонен с изказванието, че обществото ни е захласнато от външното и материалното.
" Хората са доста съсредоточени от ден на ден в себе си, те виждат опасността от многообразието, от разширението на душата, многото гласове, които могат да виреят в тях, многото положения, които им се оферират. И заобикалят, и се затварят в себе си. А и моноспектакълът е доста самотно занятие като род, тъй че мисля, че се получи една осмислена работа сред мен и публиката, намаляване - по-скоро скрийте усмивките си. Няма доста на какво да се радваме, насладата ни би трябвало да бъде по-тиха, по-смирена ".
Прекалено малко сме, с цел да бъдем разграничени
Куркински е от публичните персони, които нито претендират да имат знанията да проучват, нито се интересуват от политическия свят. Но даже и някой да го назова " вманиачен ", той е уверен в едно - имаме мир и не трябва да се оплакваме. А като нация, българите сме прекомерно малко, с цел да се разделяме.
" Убеден съм, че има спусната извън задача страната ни да се трансформира в място за търговия, за продажби, даже паметта на този народ да бъде заличена. Доколко българските политици ще устоят на натиска, аз имам вяра в тях. Въпреки че всички приказват доста срещу тях, не е елементарно да се устои ".
За 30 години преход, артистът счита, че хората и политиците сякаш са се справили. " Можеше да бъде доста, доста по-тежко ", сподели той и уточни, че на определени по легален метод управници по-скоро би трябвало да се оказва помощ, а не непрестанно да имаме дребнави кавги на партийно ниво и толкоз доста партии.
" Някои ще кажат, ти вманиачен ли си? Не, ние не трябва да се оплакваме, имаме мир - това не е малко. По-малко разделяне и да се оказва помощ на хората, от които зависи нещо. Защо за това не се намерения ", попита артистът.
Хората на културата и на изкуството в никакъв случай не трябва да се оплакват
" Каквото и да става, хората на културата и на изкуството не трябва да споделят " няма пари ". Това е срамотия. Те би трябвало да вършат всичко допустимо да излизат на сцена, да основават творби, да оказват помощ с труда си. Дори скърбя, че приказвам за това, тъй като заприказва ли артист за изискванията, в които твори, това е съдбовно. Актьорът би трябвало да приказва единствено за работа и творчество, и за връзките в областта на изкуството, друго не трябва ", безапелационен е Мариус Куркински.
Засуканият свят на киното и театъра
В кариерата си до момента Куркински има един игрален филм - " Дневникът на един вманиачен " от 1996 година. Тазгодишното издание на " Киномания " стартира с режисьорския му дебют " Засукан свят " по Николай Хайтов. Лентата обаче гледа единствено дребна част от публиката на кинофестивала. Истинската премиера занапред следва. Тя ще е през февруари 2020 година, анонсира Мариус.
" През 1996 година доста желаех да върша кино, само че годините бяха по-трудни и не се получи разпространяването. Със " Засукан свят " желаех да се науча по какъв начин се прави кино, филм - по учебник, показа артистът и режисьор.
" Не желаех да скалъпвам и да се държа фриволно по време на фотосите, а всичко да бъде строго разказано и това се съблюдава, съвсем на 80% - от замисъла до осъществяването ", добави Куркински.
Обнадежден за бъдещите генерации артисти
През годините съвсем няма театрална сцена у нас, на която Мариус Куркински да не се е качвал. Бил е на сцената във Варна, в Пловдив, в хасковския спектакъл и на съвсем всички столични подиуми. Той е от класовете на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев - факт, който в никакъв случай не пропуща да означи. Много пъти е мислил да преподава.
„ Още като приключих бях помощник по театрална тирада на Елисавета Сотирова, само че напуснах, тъй като мислех, че не е редно от студентска пейка, без никакъв опит, да ставаш учител. Проф. Азарян ме предложения след това за помощник по постановка в един доста сериозен миг за него, аз отхвърлих също. Трябваше може би да отида при него. Съжалявам, само че отиването ми при него предполагаше един различен вид връзка с него - човешка връзка. А аз бях изрично решил с него да нямам такава връзка, а да имам единствено като учител, човек, който учи от него спектакъл. Това са някакви идеали на младостта.
Сега разбирам, че може би не е трябвало, че може би е бил нужен и човешкият контакт. Но той доста хареса това нещо. Аз приказвах единствено на „ вие " с него, това са значими неща като нравственос. Той ме попита " искаш ли да променим метода на другарство ", аз споделих, че не мога да си разреша ", показа Куркински.
Той добави, че неотдавна бил на зрелище в НАТФИЗ. " Много съм окуражен. Маргарита Младенова, Ивайло Христов - това са съществени експерти и завещание ", сподели той и показа, че има концепция за школа единствено за преподаване на моноспектакли.
" Ще забележим. Плановете си за в бъдеще ще ги запазя в загадка, тъй като желая да бъдат по-категорични ", съобщи Куркински и означи, че школата на моноспектаклите с публиката на България е доста мощна школа.
" Със сигурност ще стартира работа с " Ажур Пико " да слага пиеса, тъй като към този момент доста ми се работи с артисти. Не съм работил с артисти от " Синята птица ", 2016 година, което е доста време, а това ми е най-любимото - да ставам, да отивам в театъра и да работя с артисти. Това е парадайс, най-щастливото за мен място. Липсват ми към този момент актьорите ", показа Мариус Куркински, който ще гледаме на 21 декември от 20 часа в " Арена Армеец " в София.
В умозаключение благодари за взаимния развой на сцената за 40-годишната си кариера дотук на сцена преди всичко на публиката, на хората, с които е работил и на хората, с които в този момент работи: " На Кирил, с който работя в последните години като продуцент, на Ваня, която ми е помощник зад кулисите, на звука, на Пламен, на Йордан, на осветлението, на художника Милен Буричен, на Емилиян, композиторът. Дано не не помня някого, тъй като е доста значимо. Никога не съм благодарил, постоянно съм забравял - не от черна непризнателност, а от това, че мисля повече за себе си ". /БГНЕС
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ