Мадлен Алгафари и dm България: Да живеем работата си различно!
Когато харесваш работата си, душата ти „ пее своята ария “, споделя известната пихотерапевтка
- През ноември предходната година от dm България направиха обществен опит, в който се включиха 6663 души. Компанията попита кога хората живеят същински – преди или след 5 ч. следобяд, а Вие коментирахте резултатите от него. Защо смятате тематиката за значима и изненада ли Ви големият % от интервюираните – 69%, които дадоха отговор, че се усещат пълноценно чак след края на работния ден?
- По време на работата си човек е по-скоро статус, по-скоро действа от полето на „ би трябвало “, а след работа е цялостен, повече себе си и може да действа и от полето на „ желая “. Освен това, през днешния ден не всички хора работят това, което желаят. Когато харесваш работата си, душата ти „ пее своята ария “, тогава тя се претърпява и като пристрастеност, а освен като нужда или обвързване. Да работиш нещо, което те радва, е и симптом на духовна просветеност. Но това не може постоянно да се случва в живота.
След края на работния ден нормално стресът е по-малък, тъй като човек може да има повече независимост да възнамерява самичък действия или темпове за осъществяването им. След работно време можем и в доста по-голяма степен да избираме с кого да поддържаме връзка, което не всеки път е допустимо на работното място. Пък и след работно време сме отвън „ матрицата “, за което всички хора през днешния ден са гладни.
Денонощието има три третини – осем часа за сън, осем часа за интензивно внимание (работа) и осем часа за пасивно внимание – свободно време. Почти никой човек от Западния свят през днешния ден няма такова систематизиране на времето в денонощието. Това води до високи равнища на продължителен дистрес. А той, от своя страна, до хетеростазис или безредие на функционалностите в организма и утежняване на здравето. Мъдрият човек наложително почива със същото възприятие за отговорност, с което и работи. И е необходим баланс сред двете измерения, тъй като в случай че една пружина единствено я навиваме, тя наложително ще се скъса в един миг.
- През ноември предходната година от dm България направиха обществен опит, в който се включиха 6663 души. Компанията попита кога хората живеят същински – преди или след 5 ч. следобяд, а Вие коментирахте резултатите от него. Защо смятате тематиката за значима и изненада ли Ви големият % от интервюираните – 69%, които дадоха отговор, че се усещат пълноценно чак след края на работния ден?
- По време на работата си човек е по-скоро статус, по-скоро действа от полето на „ би трябвало “, а след работа е цялостен, повече себе си и може да действа и от полето на „ желая “. Освен това, през днешния ден не всички хора работят това, което желаят. Когато харесваш работата си, душата ти „ пее своята ария “, тогава тя се претърпява и като пристрастеност, а освен като нужда или обвързване. Да работиш нещо, което те радва, е и симптом на духовна просветеност. Но това не може постоянно да се случва в живота.
След края на работния ден нормално стресът е по-малък, тъй като човек може да има повече независимост да възнамерява самичък действия или темпове за осъществяването им. След работно време можем и в доста по-голяма степен да избираме с кого да поддържаме връзка, което не всеки път е допустимо на работното място. Пък и след работно време сме отвън „ матрицата “, за което всички хора през днешния ден са гладни.
Денонощието има три третини – осем часа за сън, осем часа за интензивно внимание (работа) и осем часа за пасивно внимание – свободно време. Почти никой човек от Западния свят през днешния ден няма такова систематизиране на времето в денонощието. Това води до високи равнища на продължителен дистрес. А той, от своя страна, до хетеростазис или безредие на функционалностите в организма и утежняване на здравето. Мъдрият човек наложително почива със същото възприятие за отговорност, с което и работи. И е необходим баланс сред двете измерения, тъй като в случай че една пружина единствено я навиваме, тя наложително ще се скъса в един миг.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ