Когато човек прости на хората и ги приеме такива, каквито

Когато човек елементарни на хората и ги одобри такива, каквито са, той прости на първо място на себе си.

Ако човек се научи да приема виталните обстановки като уроци, а не като стрес и неудачи, той ще усъвършенства доста живота си.

Между човешкия разум, страсти и тялото има неразривна връзка. Всяко едно прочувствено и психическо положение оказва въздействие на физическо равнище. Човешките мисли и усеща са свързани с избрани елементи на тялото и могат да предизвикат и отключат разнообразни болести. Нерешените проблеми, споровете, дълготрайните страхове, продължителният яд, омразата, дълготрайната горест, непреодолените вини оказват въздействие върху здравето.

Тялото, възприятията и разсъдъкът са едно цяло. Много дребна част от хората даже и не подозират с каква сила и мощ разполагат и разпилявят този скъп запас, като пълнят живота си с болежка, яд, ненавист, ревнивост, премеждия, неодобрение и всевъзможен куп отрицателни мисли и прекарвания. Много хора сами си основават непотребни и безсмислени стресови обстановки, като се вкопчват в ненужни борби, при които държат непременно да бъдат спечелили, без да се замислят за цената, която заплащат. Известно е, че дълготрайната паника и мощният стрес могат да провокират болестни реакции в организма. Силният и неочакван стрес може да отключи редица болести, депресии, инфаркти и даже гибел, написа psiholozi.com.

Прекалено мощният и дълго нескончаем стрес, който води до болестни промени в организма, се назовава дистрес. Факт е, че насладата от живота и щастието усилват виталните сили и сила и ускоряват имунната система. Агресивните мисли основават мъчителни събития и прекарвания, които унищожават имунната система. Всичко, което е в тялото на физическо равнище, е част от цялостното битие на личността. Единството на мислите и страстите се отразява както на здравето, по този начин и на заболяванията.

Болестите дават на индивида предизвестие, че нещо не е наред в цялостното действие, че има някакъв недостиг, нарушаващ целостта и хармоничното битие. Това е сигнал, че би трябвало да се направи някаква смяна, която да докара д о приспособяването към нови, разнообразни от досегашните дейности и условия на живот. Ако човек се замисли малко повече за живота си, ще забележи, че заболяванията или нещастните случаи в живота му най-често съвпадат с времето на обилни промени в битието му – брак, бракоразвод, раждане на дете, загуба на непосредствен човек, загуба на работа, ново жилище, нова работа, нов стадий от живота и така нататък

Болестта е знак, че би трябвало да се понижи темпото, тя дава време да се премисли това, което се случва, да се преоценят връзките и взаимоотношенията и да се слагат на нови плоскости. Имунната система притежава голям капацитет от отбрани и една от тях е заболяването. Болестта ни защищава от цялостен разпад на душeвността. Тя е знак, че нещо в старите модели на деяние не работи добре и би трябвало да се направи смяна, с цел да се възвърне салдото на цялостното хармонично битие на организма. Имунната система освен създава антитела против съответните болестотворни микроорганизми, само че основава и имунитет против тях, т.е. запаметява за години наред по какъв начин се създават тези антитела. Тя реализира регулация на имунитета до хармонично за организма равнище. Съществуват разнообразни фактори, които могат да засилят или да отслабят имунната система.

Имунната система е в тясна връзка и взаимоотношение с нервната система. Нервната система е най-сложната и обширна система в човешкото тяло. Състои се от милиони неврони – нервни кафези, свързани между тях, които управляват, управляват и интегрират функционалностите на всички останали органи и системи. Тя кодира и координира активността на мускулите, следи за вярно действие на органите, насочва и стопира сигнали от сетивните органи, реагира на промените в изискванията на външната и вътрешната среда. Голямото количество стрес е най-големият зложелател на имунната система. При стрес в организма се понижава количеството на лимфоцитите, част от които са директно свързани с образуването на антитела и построяването на имунитет. Стресът се поражда при мощно нервно напрежение, провокирано от отрицателни страсти, подбудени при стресогенни реакции.

Факт е, че към 75% от болесттите са свързани със напрежението. Дълготрайните отрицателни страсти пораждат стрес, който отключва редица болести. Болестта е нарушение на динамичното равновесие на организма на психологично, ментално и физиологично равнище. Още в ранното детство у индивида се програмират /формират/ модели за разбиране на себе си, на другите и на света. Тези модели и убеждения след това дефинират държанието на индивида, неговите мотивационни и ценностни системи. Те построяват персоналната действителност на всеки човек. Хората се сблъскват с еднакъв свят, само че го възприемат друго. Причината за това е в разликата на самия човек, в неговото самостоятелно усещане и персонална действителност, която всеки самичък си основава. Съзнанието на индивида възприема не непосредствения свят и действителността, а личната персонална визия за света и действителността. В природата няма нищо инцидентно, постоянно съществува комплициран ред от събития, които са неотменна част от нас самите.

Хармоничното действие на човешкото тяло е отражение на вътрешния баланс и сила на психическо и на прочувствено равнище. Всеки човек живее в личния си свят, който се отличава от света на другите. Всеки самичък си основава личен свят под въздействието на възприетото (видяно, чуто, усетено, преживяно). Личната действителност, в случай че не ни удовлетворява, може да бъде изменена посредством разкриване и премахване на аргументите за един или различен проблем. Това става посредством вдишване на персоналната отговорност за личния живот. Болестите, стресът и всички проблеми на хората са вследствие на несъотвествието между  съзнателните стремежи и подсъзнателните планове. Съвременната медицина се стреми да потиска признаците на заболяванията или да в профил следствията от тях. Тя в множеството случаи  не се занимава с  психичните аргументи, отключили заболяването.  По този метод заболяването не се лекува, а единствено се ремитира за прочут интервал от време. До момента, когато при срещата на нов проблем, спор или стрес болестните признаци се демонстрират още веднъж, само че с по-голяма мощ, а в нередки случаи болестта става хронично и остава за цялостен живот.

Когато един човек живее в непрекъснат боязън, ревнивост, стрес, яд, завист, ненавист, това поражда прекомерно доста вътрешно напрежение както във вътрешните му органи, по този начин и върху съзнанието му. По този метод органите и съзнанието доближават своя лимит на търпимост на натоварване и тогава се включват защитните сили на организма. Появява се заболяването като предизвестие и сигнал, че нещо не е наред. Болестта се явява като предизвестие, което защищава душeвността и тялото от раздробяване или загубване на жизните функционалности. Положителните страсти усъвършенстват хармоничното действие и покачват защитните сили на имунната система. Отрицателните страсти нарушават салдото в организма и унищожават имунната система.

Дълготрайната надменност поражда подсъзнателна експанзия, която се трансформира в мощна стратегия за самоизтребление, посредством контузии, нещастни случай и видимо неизличими заболявания. Горделивият човек не желае да схване света на другите хора. Той се затваря в личния си свят и това го обрича на самотност. Гордостта, самохвалството, високомерието и съжалението към други хора водят до обвинявания или самообвинения, носят голословни искания и персонална засегнатост. Когато човек елементарни на хората и ги одобри такива, каквито са, той прости на първо място на себе си. Всеки човек живее в личния си неповторим и неясен за другите  в множеството случаи свят.

Ако човек се научи да приема виталните обстановки като уроци, а не като стрес и неудачи, той ще усъвършенства доста живота си. Дълготрайното прекарване на отегчение, незадоволство, рецензиите и претенциите водят до болки в ставите, в гърлото, ревматизъм и други заболявания. Хората, живеещи дълго в действителност, цялостна с сходни отрицателни страсти, са твърди в мненията и съжденията си, непреклонни са и мъчно одобряват непознатата позиция. Чувството за личната им значителност е прекомерно мощно. Те страдат от хронична „ справедливост ” и са склонни към настойчиво и безсмислено налагане непременно на своята позиция. А това води до дълготрайни междуличностни спорове, безсмислени борби и опозиционно държание.

Ненавистта е последна демонстрация на отхвърлянето. Тя има и друго проявяване – равнодушие и безразличие, които са потисната злоба. Ненавистта води до здравословни проблеми с главата и очите.  Отключва заболявания като епилепсия, паркинсон, парализи, мозъчни контузии, мигрени, тумори, тежки кожни болести. Ако човек живее дълго време в неспокойствие , това се демонстрира в заболявания на черния дроб, червата, кожата, стомаха и ставите.

Гневът и злобата са последна форма на раздразнението. Проявяват се, когато ситуацията е излязва отвън надзор. Черният дроб и жлъчката са свързани с избухливостта. Потиснатият дълго време яд и несдържаност водят до инфектиране на жлъчката, прекъсване на жлъчните секреции, дискинеза на жлъчните пътища, формиране на камъни в жлъчката.

Проявата на гнева и избухливостта са свързани и със ставни болести, ревматизъм и изкълчвания.  Крайното изложение и дълготрайното въздържане на гнева са еднообразно нездравословни.

Дълготрайнато засегнатост провокира язва на стомаха и на дванадесетопръстника, тумори, обриви и главоболие, мигрена и други Когато човек счита, че има дефекти, той се настройва нападателно и към себе си. Човек би трябвало да се научи да приема себе си като неповторима парченце от Вселената. Да обичаш себе си, значи да премахнеш всяка форма на принуждение и експанзия по отношение на себе си, да се изчистиш от възприятието за виновност, от недоволството към себе си, от самосъжалението. Обичта към себе си е обвързвана с почитание към личната персона, с приемането на това, което си получил, като подарък от Бога, като една неповторима и парченце от него. Бог е обич. Всеки човек, който срещаме в живота си, носи за нас скъпа и значима информация. В живота няма нищо инцидентно. Всяка среща може да бъде превърната в персонално признание.

Дълготрайното отчаяние води до ракови болести, туберкулоза и до заболявания на половите органи. Правенето на избор е обвързвано не с възприятието за виновност, а с поемането на отговорност. Поемането на отговорност основава нови поведенчески модели, трансформира метода на мислене и отношението към живота и света. Всеки човек на даден стадий от живота си прави подобен избор, на който е кадърен и за който е подготвен в избрания миг. Една от аргументите за страховете е вкопчването в мощната обвързаност към нещо. Човек може да се „ вкопчи ” във всичко – в материалните неща, в различен човек, във връзка, в блян, в концепция. Ако съумее да трансформира в средство за живот материалните неща, а не в цел, той може да се освободи от вкопчването /фиксирането/  към избраната в неговото схващане и персона полезност, която обаче би могла да е пагубна за него и за живота му.

Користолюбието се демонстрира в желанието за облагодетелстване за сметка на другите. Завистливият човек е раздразнителен, разтревожен и постоянно неудовлетворен. Користолюбието, завистта, измамата, лицемерието и ласкателството са производни на горделивостта. Те натрупват както вътрешна, по този начин и ориентирана към външния свят разрушителна експанзия.

Човешко държание, дълготрайни страсти и мисли, които отключват заболяването

–  Главоболие – Претоварване, двуличие, подценяване, самооценка и рецензия, боязън, липса на доверие. Несъответствие сред мисли и вътрешно държание

 – Мигрена – Стремеж към съвършенство, непрекъснато осъждане  и критикуване, обвинявания, неизказани самообвинения, самонаказване, комплекс за непълноценност, виновност

– Амнезия – Страх, бягство от живота.

 – Тумор в мозъка – Упорито отричане да одобряваме света на другите, блян към покоряване на другите.

 – Радикулит – Страх и безпокойствие, свързани с пари, финансови терзания, терзания за бъдещето, вдишване на непостижим товар.

 – Инсулт, парализи, парези – Непосилна ревнивост и ненавист, опозиция против живота и ориста, отстояване на възгледи и отзиви с експанзия, неприемане на гледната точка на другите, незадоволеност от живота, от хората, експанзия към света и другите, отбягване на отговорност, парализиращ боязън, смут, въздържан, подтиснат яд, неумение за изложение на обич.

 – Епилепсия, гърчове, конвулсии – Силно психологично напрежение, несъзнателен боязън, фикс идея за гонене, вътрешна битка, високи равнища на подсъзнателна експанзия, злоба, ненавист, пренебрежение, ревнивост

 – Хиперактивност – Липса на безусловна обич в детството.

 – Безсъние – Страх, безпокойствие, битка, суетност, възприятие за виновност.

– Уши – Нежелание за чуване или неумение за вслушване в мнението на другите, отвращение за разбиране на казаното от другите, боязън, мощно изразено неприемане на някого или нещо.

 – Очи – Омраза, завист, яд към нещо или някого, който не желаем да виждаме, завист към някого, насъбрана душевна болежка,  дълготрайни обиди, отвращение за амнистия, блокиране на възприятията.

 – Стенокардия – Неудовлетворена обич /към себе си, към околните, към околния свят/, остарели обиди, ревнивост, жал и страдание, боязън и яд, боязън от самотата, липса на обич и наслада, игнориране на себе си, отрицателна нагаласа във връзка с другите и света.

 – Атероклероза – Липса на наслада, противодействие и под напрежение метод на живот, дебелоглав.

 – Хипертония /високо кръвно налягане/ – Вътрешно напрежение и противодействие, подбудено от страхове,недоверие, отвращение за приемане на обстановките, угнетяване на същинските усеща.

 – Хипотония /ниско кръвно налягане/ – Липса на религия в личните сили, дълготрайна битка и съпротиви.
 

– Разширени вени – Претовареност, липса на наслаждение от живота, от творчеството, боязън от бъдещето.

 – Тромбоза – Спиране на развиването, стрес от сграбчване в канони и неправилни вярвания.

 – Анемия – Липса на наслада в живота, боязън от бъдещето, комплекси, сграбчване в остарели обиди, пагубни мисли и страсти.

 – Пневмония – Отчаяние и отмалялост от живота, незараснали прочувствени рани

 – Бронхит – Неизказан яд и дълготрайни искания, невротична атмосфера на живот.

 – Астма – Потиснато стенание с източник спор от детството, мощна взаимозависимост от външни фактори,неспособност за независим живот, боязън от живота.

– Туберкулоза – Дълготрайна меланхолия и горест.

 – Гърло, ангина, ларингит,  фарингит – Отразява положението на взаимоотношенията с околните хора. Преглъщане, угнетяване на гнева, боязън от изложение гласно на мислите, липса на самоизразяване.

 – Херпес – Трудно разбиране на нови хрумвания и мисли, неизказани гневни и тъжни мисли.

 – Язва на стомаха и дванадесетопръстника – Затруднена дарба за преправяне на хрумвания, стопиране пред нещо ново в живота, дълготрайна несигурност, насъбрани усеща за неизбежност, неумение за обсъждане и приемане на смяна, страхове, уязвено себелюбие, продължително предпочитание за доказване на нещо, дългогодишен свръхконтрол, безумен блян към власт, боязън от крах, неприемане, дълготрайна неприязън и омерзение към нещо или към някого, яд, засегнатост, завист, възприятие за невъзможност.

– Черен дроб – Потискан дългогодишен яд, неспокойствие или озлобение към нещо или някого, горчиви мисли, непрекъснато недоволство и самооправдание.

 – Камъни в жлъчката – Дълготрайно натрупвани горчиви и гневни мисли, яд и горделивост, неспокойствие, неспокойствие и неодобрение от нещо.

 – Задстомашна жлеза, панкреатит – Дълготраен яд и усещане  за невъзможност.

 – Диабет – Стрес, горчива тъга, съществуване на дълготрайни паники, липса на наслада.

 – Камъни в бъбреците – Материализирани дълготрайни потискани нападателни страсти, яд, възприятие за крах и паника, неспокойствие, отвращение към близките, мощна взаимозависимост от тях.

– Наднормено тегло – Дълготраен боязън, нужда от отбрана, незадоволство и нехаресване на себе си, самокритичност, липса на любов към себе си, прикрит яд и отвращение за сбогуване на нещо.

 – Артрит, ревматизъм – Дълготраен перфекционизъм, блян към съвършенство, високи упования към близките и от себе си, дефицит на обич.

 – Болки в кръста – Силни страсти, свързани със боязън за пари и материално благоденствие, чувство задълготрайно носене на непостижим това.

– Заболявания на краката – Емоции, свързани със боязън от бъдещето, липса на цел в живота.

– Алергия – Знак за липса на прочувствен надзор, неспокойствие, засегнатост, гняв, яд, неприемане или отменяне на някого или нещо.

 – Екзема, невродермит – Краен конфронтация, отменяне, отказване, неприемане на някой или на нещо, душевен сривове, мощен стрес.

 – Псориазис – Силно възприятие за виновност и предпочитание за самонаказание, зародили след мощни стресови обстановки, психическа натовареност, при което биват унищожени възприятието за доверие, обич и сигурност.

 – Изкълчвания – Гняв и съпротивления, мощна засегнатост, оскърбление, предпочитание за възмездие.

 – Рак – Дълго стаяваните обиди, яд, стресът и предпочитание за възмездие отключват заболяването, горделивостта и подбуденото от нея надменност, възприятието за виновност, непрекъснатото наказание и презрение натрупват отрицателни страсти, които, съчетани с психотравматичен стрес, водят до ракови болести.

– Алкохолизъм   – Силен прочувствен стрес неумение за вдишване на отговорност, продължително насъбран боязън, ненавист, ревнивост, засегнатост, обезсърчение, гняв, възприятие за непълноценност, липса на обич и внимание. Много хора употребяват алкохола като метод за освобождение от физическо и психическо натоварване, като бягство от действителността и от проблемите.

Инфо: http://viaranews.com