Когато човек чете подобни неща, няма как да не му

Когато човек чете сходни неща, няма по какъв начин да не му изникне това пропито с болежка възклицание на Моканина: Боже, какъв брой тъга има по тоя свят, боже! Думите са на една млада жена - Емине Садкъ, която ги е разгласила във Фейсбук. Поводът видимо е снегът - вторият сняг за Исперих. Но смисълът им е доста по-дълбок: 

" Това е единственият бул. в гр. Исперих - бул. " 6-ти септември ". Той свързва централната част на града с един от най-големите квартали - Джами махале (от Джамия).

Тази кола е третата, която бутах, в границите на километър. Колите влизат, тъй като си мислят, че пътят е изчистен, а той не е.
От улицата на родителите ми с кола не може да се излезе. Наложи се да цопам в преспи. Родителите ми са примирени с това, знаят, че снегорин там в никакъв случай не минава.

Ток и вода също нямаме. Миналата седмица снегът беше по-малко, навяванията също - ток нямаше три дни, вода единствено два. По магазините хлябът и водата бяха изкупени.

Този път малко самун има, само че магазинерките, които живеели на село, не можели да стигнат до град Исперих. Ако някой би трябвало да отиде до болничното заведение?

Наистина не си поисквам да съм остарял или болен човек в потребност в тази община.

По време на предизборната акция видях няколко закупени машини, с които общината доста се гордееше, а бъдещето изглеждаше ярко.

Изборите доста добре се отразяват на Исперих. Снегът - не.

По улиците - закъсали коли, хора с торбички самун, които се връщат у дома без ток и без вода. И кучета. Кучетата са на всички места. На глутници. И са огромни. Малко по-високи са от снега сега. Откакто съм тук - четирима другари ми демонстрираха фотоси на това по какъв начин са ги нахапали кучета. Видях ЧЕТИРИ нахапани крайници. Приятел се върна от Англия. Купил на майка си кучегон. За себе си също, тъй като е ужасно да се върви по улиците тук. Тук в действителност е ужасно.

Понякога си представям, че някое куче скача върху племенницата ми... Тогава виждам по какъв начин съм захапала лицата на всички ръководещи на тази община.

Срещнах се и с двама неразумни души, които ми споделиха, че по време на изборите от общината са им дали обещание работа, " някакво място ", с цел да останат в Исперих.

И техните лица желаех да захапя.

Онзи ден четох по какъв начин общината работела за " подобряването на качеството на живот ".

Непреминаването на снегорини, заринатите със сняг коли, неналичието на достъп до самун, ток и вода - стъпка напред ли е към подобряването на живота?

Снегът и паметта на хората ще се стопят и ще изтекат в канализацията на града, а кучетата ще продължат да си лаят. И хапят.
Толкова за локалното ръководство и снега.

Да не ви приказвам какъв е междинният триумф на матурите от гимназиите, че ще ни се доплаче всеобщо.

Честит втори сняг! "