Историята на съпрузите от Чернобил разплака целия свят
Когато " Чернобил " доближи рейтинг от 9,7 в IMDB и бе приет за по-добър от " Игра на тронове ", стана ясно, че тези 5 серии не са за изпускане. Минисериалът на HBO се трансформира в цялостен шлагер, а една от дребното женски функции в него е на Людмила Игнатенко, която претърпява най-големия смут – експлоадирането на нуклеарната централа унищожава живота ѝ като лишава единствените ѝ близки същества – нейният брачен партньор и новороденото ѝ дете.
Това са съпрузите, чиято история към този момент знае целият свят. За първи път тяхната трагична орис е разказана в книгата на Светлана Алексиевич – " Чернобилска молитва ", оповестява vesti.bg.
Людмила и Василий Игнатенко са щастливо женени, живеят в жилище, обезпечено от пожарната в Припят, и мечтаят един ден да посетят Москва. Людмила е бременна от няколко месеца, когато избухва атомната електроцентрала. Тя доста желае това дете, откакто първата ѝ бременност е несполучлива.
В нощта на детонацията Василий е един от първите пожарникари, пристигнали на мястото. Повече не се прибира вкъщи. Следващите му срещи с неговата брачна половинка са в болничното заведение, където умира в пъклен болки и страдания. Людмила е до него от самото начало.
При първа опция отпътува за болничното заведение в Москва, където е настанен Василий с другите тежко потърпевши мъже. 23-годишната Людмила скрива от лекарите, че е бременна и не се отделя от своя мъж в последните му и най-тежки мигове. Двамата прекарват време дружно, той я допира по корема. Людмила не подозира какво в действителност се случва с мъжа ѝ, лекарите споделят, че костният мозък и нервната му система са изцяло развалени, само че тя не осъзнава, че това значи гибел. И по този начин до деня, в който Василий не си отива от този свят вечно.
Людмила заживява сама. Ражда момиченце, само че след четири часа детето умира.
Оказва се, че бебето е абсорбирало цялата радиация и по този начин е избавило живота на своята майка. Наташа умира малко след раждането си от недостатък на сърцето и цироза на черния дроб. Людмила губи последната парченце, която я свързва с нейния обичан Вася.
Трябват ѝ няколко години, с цел да се осъзнае и да стартира да води още веднъж естествен живот, доколкото може да бъде подобен. Държавата ѝ обезпечава жилище в Троещина. По-късно ражда наследник – Анатолий. Тя не приказва за бащата на момчето. Детето има здравословни проблеми, Людмила изкарва пари, като продава сладкиши и кифлички на улицата.
За първи път светът научава за Людмила през 1997 година, когато излиза книгата на Светлана Алексиевич. През 2015 година " Чернобилска молитва " ѝ носи Нобелова премия за литература.
А историята на Людмила и Василий поражда въпроса - за кого е било по-лесно - за тези, които са намерили гибелта си съвсем незабавно след повредата или за тези, които са траяли да живеят с последствията.
Това са съпрузите, чиято история към този момент знае целият свят. За първи път тяхната трагична орис е разказана в книгата на Светлана Алексиевич – " Чернобилска молитва ", оповестява vesti.bg. Людмила и Василий Игнатенко са щастливо женени, живеят в жилище, обезпечено от пожарната в Припят, и мечтаят един ден да посетят Москва. Людмила е бременна от няколко месеца, когато избухва атомната електроцентрала. Тя доста желае това дете, откакто първата ѝ бременност е несполучлива.
В нощта на детонацията Василий е един от първите пожарникари, пристигнали на мястото. Повече не се прибира вкъщи. Следващите му срещи с неговата брачна половинка са в болничното заведение, където умира в пъклен болки и страдания. Людмила е до него от самото начало.
При първа опция отпътува за болничното заведение в Москва, където е настанен Василий с другите тежко потърпевши мъже. 23-годишната Людмила скрива от лекарите, че е бременна и не се отделя от своя мъж в последните му и най-тежки мигове. Двамата прекарват време дружно, той я допира по корема. Людмила не подозира какво в действителност се случва с мъжа ѝ, лекарите споделят, че костният мозък и нервната му система са изцяло развалени, само че тя не осъзнава, че това значи гибел. И по този начин до деня, в който Василий не си отива от този свят вечно.
Людмила заживява сама. Ражда момиченце, само че след четири часа детето умира.
Оказва се, че бебето е абсорбирало цялата радиация и по този начин е избавило живота на своята майка. Наташа умира малко след раждането си от недостатък на сърцето и цироза на черния дроб. Людмила губи последната парченце, която я свързва с нейния обичан Вася.
Трябват ѝ няколко години, с цел да се осъзнае и да стартира да води още веднъж естествен живот, доколкото може да бъде подобен. Държавата ѝ обезпечава жилище в Троещина. По-късно ражда наследник – Анатолий. Тя не приказва за бащата на момчето. Детето има здравословни проблеми, Людмила изкарва пари, като продава сладкиши и кифлички на улицата.
За първи път светът научава за Людмила през 1997 година, когато излиза книгата на Светлана Алексиевич. През 2015 година " Чернобилска молитва " ѝ носи Нобелова премия за литература.
А историята на Людмила и Василий поражда въпроса - за кого е било по-лесно - за тези, които са намерили гибелта си съвсем незабавно след повредата или за тези, които са траяли да живеят с последствията.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ