Антъни Хопкинс: Помнете, радостта и смъртта ще ви навестят, когато си решат
Когато бях пияч, моите най-хубави събеседници се оказаха инцидентните побратими в питейните заведения. Мними другари. Но знаете ли, в положение на алкохолна апатия е прелестно да слушаш безкрайни истории за непознати премеждия и паники, до момента в който самият ти от вътрешната страна си като истукан.
Изпивах по една бутилка текила и си споделях: " А в този момент можеш да умреш ". И въпреки всичко алкохолиците имат достъп до нещо, което трезвениците подминават: искреността. Да, по този начин е. Много холивудски продуценти биха дали всичко, с цел да получат този съкровен човешки материал.
Понякога чувах неща, от които ми настръхваха косите. Но една история в действителност ме разстърси. Не помня името му, изглеждаше сериозен, елегантно облечен, със скъпо куфарче - от тези, които най-често полудяват. Той седна до мен: „ Виждам, че си добър човек, хайде да пийнем “. Защо пияниците постоянно се назовават " положителни момчета ", почтено казано нямам визия. Чашка след чашка и доста скоро станах „ очевидец “ на целия му житейски опит. Той ми описа по какъв начин е плавал, че брачната половинка му е бременна, че заветният контракт е подписан и от понеделник заема поста, за който е мечтал през последните 10 години.
" Изхвърчам " - сподели ми тогава мъжът. " Да, тъкмо по този начин: излитам... " А след това сграбчи още едно пиво и прошепна през зъби: „ Няма да повярваш какви огромни планове имам в главата си “, събори чашата и се втурна към изхода. Нещо в мен крещеше: " Задръж го, дай му да изпие още едно! " Но не, той към този момент беше на открито. Обърнах се към прозореца, където седяхме. И след момент чух вик на спирачки, писъци и видях нещо безформено и кърваво на кръстовището, нещо което преди минута беше човек.
Какво беше направил този човек, че Всевишния го спря толкоз грубо? С какво беше по-лош от мен, постоянно пияният алкохолик? Защо аз оцелях, а него го остъргваха от асфалта?
О, не, след тази преживелица не стопирах да пия, това стана доста по-късно, само че разбрах главното: бъдете спокойни, в никакъв случай не бързайте, не разсмивайте Господ с проектите си, не се борете с пяна на уста, до момента в който прокарвате своята истина в главите на другите.
Помнете, насладата и гибелта ще ви навестят, когато си решат. И по дяволите, не можете да извършите нищо по въпроса. "
Антъни Хопкинс
