Ужасните жертвоприношения в Картаген
Когато античните гръцки и римски писатели описват за обичаите на жителите на Картаген – финикийска колония на крайбрежията на Северна Африка и столица на могъща средиземноморска страна, с смут разказват техните ритуали на човешки жертвоприношения.
Картагенците принасяли жертви на разнообразни богове, само че с особена свирепост се отличавало поклонението на Баал (Ваал) или, както те го наричали – Баал Хамон, господ на Слънцето и настойник на плодородната земя. На олтара на този господ изгаряли живи доста хора: плебеи, военнопленници, само че най-много новородени бебета.
Според Диодор Сицилийски, в 310 година по време на блокада на града, с цел да умилостивят Баал, картагенците изгорили живи 500 деца. От тях 200 били от фамилии на аристократи.
По барелефи-стели на античната Финикия постоянно изобразявали изгаряния на деца. Вярвало се, че душата на жертвата влиза в царството на Баал.
Дълго време сведенията за всеобщите човешки жертвоприношения били считани за пресилване на античните историци. Но през 1921 г. по време на разкопки в Картаген археолозите намерили необичайно място. Там разкрили няколко реда урни с овъглени остатъци на животни и хора. Погребенията се намирали под стели, на които били записани молби към Баал Хамон. Този сектор се различавал от нормално гробище и по възрастта на заровените. Проучванията на антрополозите посочили, че 85% от тях били на възраст до 6 месеца.
Така бил открит храмът на бога Баал, който удостоверил разказите на съвременниците на Картаген. Библейските текстове, които също разказват този бит, назовават храма „ тофет “. Изчислено е, че в тофета се намират останките на повече от 20 хиляди деца, пожертвани за 200 години; т.е., по 100 на година. С други думи,в Картаген приблизително на 3-4 дни било изгаряно живо по едно бебе. Но жертвоприношенията не били равномерни във времето, а се правили на избрани религозни празници – по тази причина е очевидно, че едновременно били изгаряни живи десетки деца.
По това време принасяли в жертва най-различни неща: храна, питиета, птици, животни и хора. Два надписа от храма на богинята Танит в Картаген недвусмислено приказват за детски жертвприношения.
Диодор написа за бронзова скулптура, в чиито ръце полагали детето. Жреците натискали лост, ръцете на идола се отпускали и бебето падало в пламъците. Докато то лежало в ръцете на статуята, роднините му го галели, с цел да не плаче.
Археологическите разкопки посочили, че дружно с децата са жертвани птици и дребни животни – само че костите на бебетата са доста повече.
Във Финикия и нейните колонии рядко принасяли в жертва хора на зрелост. Но въпреки всичко историческите източници загатват за жертвоприношение на 3 хиляди пленници в Химера през 409 година прочие Хр. като възмездие за гибелта на цар Хамилкар в борба против сицилийските гърци през 480 година прочие Хр. (странно е, че отмъщението закъсняло със 71 години).
В Картаген всяка година принасяли по един човек в жертва на бога Мелкарт – гърците го считали също за Херкулес, откъдето и нарекли колоните на храма на Мелкарт „ Херкулесовите стълбове “. Това останало като наименование на Гибралтар.
Римският историк Плиний разказва годишния бит на картагенците да принасят в жертва хора, като ги изгарят живи. Диодор споделя за жертването в чест на Баал на хиляди пленници, преди всичко най-красивите. Той също написа, че по време на нападението на сицилийския цар Агатокъл през 312 година прочие Хр. картагенците направили всеобщо жертвоприношение, с цел да умилостивят боговете си – тогава изгорили живи петстотин бебета. Според историка, обичаят на детските жертвоприношения бил постоянно срещан в Картаген. За да опазят своите деца, някои фамилии купували непознати, които отглеждали и давали да бъдат изгорени вместо личните. Но самите картагенци приписвали провалянето си от Агатокъл на гнева на боговете, които им отмъстили за принасянето на подправени жертви.
Страхопочитанието на картагенците пред Баал било толкоз мощно, че въпреки след рухването на града римляните да забранили човешките жертвоприношения, стражата нееднократно залавяла жреци, които скрито изгаряли бебета в чест на това провидение.
Разбира се, не трябва да се мисли, че картагенците били необразовани и невежи – в противен случай, те били добре образовани и знаели задачата на жертвоприношенията: да измолят благоразположението на идола.
Но култът към Баал проникнал и в самия Рим. Когато на трона седнал император Хелиогабал – който бил от финикийски жанр, по цяла Италия отнемали красиви момченца, с цел да бъдат изгорени в чест на божеството Елагабал, една от разновидностите на Баал.
Самите римляни се отнасяли извънредно негативно към финикийската вяра, в това число поради жестоките жертвоприношения. Затова войните на Рим против Картаген били войни също и за отбрана на избрани нравствени правила.
