Световъртеж и замаяност - кога да търсим медицинска помощ?
Кога световъртежът би трябвало да бъде съветван със специалист-невролог и каква е разликата със замаяността, на тези и други въпроси беседвам със експертът по нарушавания на вестибуларния уред, неврологът доктор Силвия Андонова от Аджибаден Сити Клиник УМБАЛ Младост.
Д-р Андонова, Какво съставлява световъртежът?
Световъртежът е доста чест проблем. Около 30% от хората страдат от него. Той съставлява заблуда за придвижване. Най-често описваните чувства са възприятие за въртене на тялото или близките предмети, люшкане на тялото, поглъщане или издигане. Основната причина за появяването на световъртеж са болесттите на вестибуларния уред.
Каква е разликата със замаяността?
Много по-често хората се оплакват от замаяност. При нея няма възприятие за придвижване, а по-скоро променено усещане на пространството при съхранено схващане. По-често е резултат от нарушаване отвън вестибуларната система - ниско артериално налягане, анемия, намалена кръвна захар, някои медикаменти, както и паническо разстройство, тревога и меланхолия. Разбира се, всеки един орган или система в човешкото тяло, когато заболее, може да се прояви като зашеметяване и световъртеж.
Как разбирате какво е усетил или усеща пациента? Все отново двете положения субективно са много сходни.
Разговорът с пациента е най-важната част от прегледа. Понякога единствено описанието на недоволствата е изцяло задоволително за лекаря да се ориентира за повода на страданието му. Не рядко обаче пацинентът е доста уплашен и изплашен и мъчно може да изясни какво усеща, тогава се постановат доста спомагателни и насочващи въпроси.
Има доста изследвания, доказващи връзката на вестибуларните нарушавания с неприятни чувства, тревога и боязън - така наречен " психологична симтпоматика ". За това способства и постоянно съпътстващите вестибуло-предизвикани самостоятелни признаци - гадене, повръщане, изпотяване, абдоминален дискомфорт, промени в пулса и кръвното налягане, дължащи се на чисто анатомичната непосредственост и връзка сред вестибуларни и самостоятелни структури в централната нервна система. Затова е значимо постоянно да се прави оценка и психическата дисфункция и да се назначава нужното лекуване.
Какви са аргументите за появяването на световъртеж?
Когато един пациент се оплаква от световъртеж, най-важното за лекаря е да дефинира съществени и рискови аргументи. Важно е да се разясни, че тежките диагнози: инсулт, мозъчен израстък, множествена склероза, инфекции на централната нервна система, автоимунни болести, са доста по-малко евентуални от относително по-доброкачествените положения. Колкото по-драматично протича световъртежът, толкоз по-вероятно е да е резултат от засягане на периферната вестибуларна система и нормално е изцяло лечимо положение.
Кои са най-често срещаните диагнози при световъртеж?
Най-често срещаният е доброкачественият позиционен световъртеж . Протича на епизоди от мощен временен свтовъртеж, който непроменяемо се порвокира от смяна на позицията на главата при лягане, при превръщане в леглото, при навеждане напред, при покачване нагоре или надолу. Той е изцяло лечим и то единствено с извършения.
Друг тип заболяване на вестибуларния уред е Мениеровата болест . При нея рецесиите не престават няколко часа и са съпроводени постоянно с недоволства от страна на слуха - понижен слух, възприятие за цялост в ухото и звук.
Още едно тежко положение е вестибуларният невронит , при който вестибуларният уред е повреден от херпесен вирус. Известно е, че херпесните вируси в латентно положение се намират в него и се задействат при избрани условия, най-често след безсилие, при мощен стрес и прочие Острото положение се демонстрира интензивно за 3-4 дни, налице са гадене и повръщане като недоволствата се ускоряват при внезапно придвижване на главата.
Съществува също и вестибуларната мигрена , при която по предписание главоболието и световъртежът пораждат едновременно (по-рядко следим разминаване), само че е допустима и форма без главоболие.
Друго заболяване е двустранната вестибулопатия . То се демонстрира като замаяност и възприятие за неустойчивост при вървене.
Какво да създадем при изострен световъртеж?
Когато се появи, би трябвало да се търси лекарска помощ. Светвъртежът, както болката, е признак, сигнал, че нещо не е наред. Трябва да се открие от кое място идва казусът, с цел да се лекува.
Какъв метод се употребява при лекуването?
Лечението се дефинира от диагнозата. При подозрение за централни нарушавания на вестибуларната система е желателно провеждането на ЯМР, доплерова сонография на екстра и интракраниални съдове и други
Използват се симптоматични средства - лекарства, които облекчават недоволствата и форсират възобновяване. При остри положения тяхното използване е изцяло целесъобразно. Такива лекарства се назовават вестибуларни супресанти и се одобряват в първите дни на страданието до 1 седмица. Те намялават гаденето и мощния световъртеж. Острата тревога се среща постоянно при вестибуларни рецесии и би трябвало да бъде овладяна, преди да се пристъпи към по-нататъшно диагностично уточняване и установяване на лекуването. По-нататък се прибягва към ускорение на физиологичното възобновяване на вестибуларния уред със съдоразширяващи и подобряващи мозъчния метаболизъм лекарства.
Изключителна помощ във възобновяване оказва вестибуларната рехабилитация, с помощта на която пациентът добива убеденост, успокоение от прогресивно настъпващото усъвършенстване в положението.
Може ли да използван профилактични дейности?
Не можем да приказваме за първична профилактика, тъй като световъртежът не е болест, а признак на болест. Но един път появил се, според от самостоятелната диагноза, си има способи за профилактика. Затова е нужна консултация със експерт.
Снимка: персонален архив
Д-р Андонова, Какво съставлява световъртежът?
Световъртежът е доста чест проблем. Около 30% от хората страдат от него. Той съставлява заблуда за придвижване. Най-често описваните чувства са възприятие за въртене на тялото или близките предмети, люшкане на тялото, поглъщане или издигане. Основната причина за появяването на световъртеж са болесттите на вестибуларния уред.
Каква е разликата със замаяността?
Много по-често хората се оплакват от замаяност. При нея няма възприятие за придвижване, а по-скоро променено усещане на пространството при съхранено схващане. По-често е резултат от нарушаване отвън вестибуларната система - ниско артериално налягане, анемия, намалена кръвна захар, някои медикаменти, както и паническо разстройство, тревога и меланхолия. Разбира се, всеки един орган или система в човешкото тяло, когато заболее, може да се прояви като зашеметяване и световъртеж.
Как разбирате какво е усетил или усеща пациента? Все отново двете положения субективно са много сходни.
Разговорът с пациента е най-важната част от прегледа. Понякога единствено описанието на недоволствата е изцяло задоволително за лекаря да се ориентира за повода на страданието му. Не рядко обаче пацинентът е доста уплашен и изплашен и мъчно може да изясни какво усеща, тогава се постановат доста спомагателни и насочващи въпроси.
Има доста изследвания, доказващи връзката на вестибуларните нарушавания с неприятни чувства, тревога и боязън - така наречен " психологична симтпоматика ". За това способства и постоянно съпътстващите вестибуло-предизвикани самостоятелни признаци - гадене, повръщане, изпотяване, абдоминален дискомфорт, промени в пулса и кръвното налягане, дължащи се на чисто анатомичната непосредственост и връзка сред вестибуларни и самостоятелни структури в централната нервна система. Затова е значимо постоянно да се прави оценка и психическата дисфункция и да се назначава нужното лекуване.
Какви са аргументите за появяването на световъртеж?
Когато един пациент се оплаква от световъртеж, най-важното за лекаря е да дефинира съществени и рискови аргументи. Важно е да се разясни, че тежките диагнози: инсулт, мозъчен израстък, множествена склероза, инфекции на централната нервна система, автоимунни болести, са доста по-малко евентуални от относително по-доброкачествените положения. Колкото по-драматично протича световъртежът, толкоз по-вероятно е да е резултат от засягане на периферната вестибуларна система и нормално е изцяло лечимо положение.
Кои са най-често срещаните диагнози при световъртеж?
Най-често срещаният е доброкачественият позиционен световъртеж . Протича на епизоди от мощен временен свтовъртеж, който непроменяемо се порвокира от смяна на позицията на главата при лягане, при превръщане в леглото, при навеждане напред, при покачване нагоре или надолу. Той е изцяло лечим и то единствено с извършения.
Друг тип заболяване на вестибуларния уред е Мениеровата болест . При нея рецесиите не престават няколко часа и са съпроводени постоянно с недоволства от страна на слуха - понижен слух, възприятие за цялост в ухото и звук.
Още едно тежко положение е вестибуларният невронит , при който вестибуларният уред е повреден от херпесен вирус. Известно е, че херпесните вируси в латентно положение се намират в него и се задействат при избрани условия, най-често след безсилие, при мощен стрес и прочие Острото положение се демонстрира интензивно за 3-4 дни, налице са гадене и повръщане като недоволствата се ускоряват при внезапно придвижване на главата.
Съществува също и вестибуларната мигрена , при която по предписание главоболието и световъртежът пораждат едновременно (по-рядко следим разминаване), само че е допустима и форма без главоболие.
Друго заболяване е двустранната вестибулопатия . То се демонстрира като замаяност и възприятие за неустойчивост при вървене.
Какво да създадем при изострен световъртеж?
Когато се появи, би трябвало да се търси лекарска помощ. Светвъртежът, както болката, е признак, сигнал, че нещо не е наред. Трябва да се открие от кое място идва казусът, с цел да се лекува.
Какъв метод се употребява при лекуването?
Лечението се дефинира от диагнозата. При подозрение за централни нарушавания на вестибуларната система е желателно провеждането на ЯМР, доплерова сонография на екстра и интракраниални съдове и други
Използват се симптоматични средства - лекарства, които облекчават недоволствата и форсират възобновяване. При остри положения тяхното използване е изцяло целесъобразно. Такива лекарства се назовават вестибуларни супресанти и се одобряват в първите дни на страданието до 1 седмица. Те намялават гаденето и мощния световъртеж. Острата тревога се среща постоянно при вестибуларни рецесии и би трябвало да бъде овладяна, преди да се пристъпи към по-нататъшно диагностично уточняване и установяване на лекуването. По-нататък се прибягва към ускорение на физиологичното възобновяване на вестибуларния уред със съдоразширяващи и подобряващи мозъчния метаболизъм лекарства.
Изключителна помощ във възобновяване оказва вестибуларната рехабилитация, с помощта на която пациентът добива убеденост, успокоение от прогресивно настъпващото усъвършенстване в положението.
Може ли да използван профилактични дейности?
Не можем да приказваме за първична профилактика, тъй като световъртежът не е болест, а признак на болест. Но един път появил се, според от самостоятелната диагноза, си има способи за профилактика. Затова е нужна консултация със експерт.
Снимка: персонален архив
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ