Как местен зевзек превърна село между Пловдив и Стара Загора в артстредище
Кое с изключение на най-стария дъб отличава село Гранит? Неговите създатели отпред с Тоню Цонев. Благодарение на художника съществува най-дълго оживялата в страната селска изложба. Тя се намира в локалното читалище и до момента е приютила 40 общи и независими изложения, написа 24 часа.
Последната беше открита преди Коледа и с нея се отбелязва 15-годишното битие на галерията. Експозицията събра творбите на деветима майстори на четката.
Тоню Цонев е моторът на културния живот в Гранит. След митарства в чужбина се прибрал и решил да възроди селото, което се посещава както от пловдивчани, по този начин и от чирпанлии и старозагорци.
Преди всяка Коледа той канел хора от артистичните среди и провел пленери, изложения и разпивки. Една от най-ярките изяви на създателите, която помнят всички локални хора, била отдадена на гранитската свиня. „ Жалихме за живота на прибързано закланите домашни свине в района, които са си отишли без време още през август поради африканската чума “, смее се Тоню Цонев. Разказва, че помни безкрайните празници в Гранит, отдадени на „ свинските погребения “. Затова ги направил и съществена тематика на обща галерия.
Днес концепциите му е прегърнала колежката му Антония Маринова – Crazy, художник-фотограф от Пловдив. Преди 3 години купила къща в селото и се присъединила интензивно в артистичните инициативи. Тя е „ основният провинен “ и куратор на Коледната галерия, открита преди дни във връзка юбилея на изложба „ Гранит “.
В празничната експозиция са включени произведения на Иван Тотев – статуя, Иван Генов – живопис, Чавдар Маринов и Бояна Попова – живопис, както и младите създатели, които учат в селото – Таньо Павлов и Зорница Димова – живопис, Валерия Александрова – графика, Десислава Тодорова – мултимедия.
Реставраторката Трауде Ценц от Виена придава интернационален привкус на изложбата. Австрийката си купила преди години къща в селото. Дошла за малко и останала.
В селото могат да се похвалят и с неповторима етнографска сбирка, събирана в читалище „ Христо Ботев-1926 “ отново с напъните на локалния нюанс Тоню Цонев и другари. Предметите в сбирката са безусловно избавени от изоставени и рушащи се селски къщи или са били дарени на музея от локални хора.
Другият магнит за туристите е най-старото дърво в Европа, което е на близо 1700 години. Говори се, че точно гранитският дъб е въодушевил художника Златю Бояджиев, който го пресъздава в доста от картините си.
Много туристи са привлечени и от друго локално артистично начинание – Музея на мотиката, в който са събрани през годините над 150 сечива.
Най-тежката е 78 кг. Не е ясно от кой е била употребена. „ Сигурно е бил крепък човек “, смее се Тоню Цонев, който се грижи и за музея, и е ръководител на читалищното настоятелство.
Най-малкият експонат пък е с размерите на палец и е по-скоро сувенир. И двете сечива са почтени за Книгата на Гинес, само че художникът признава, че не е правил до момента никакви опити в тая посока.
„ Музеят е неповторим, не съм чул по света да има различен сходен “, споделя Цонев.
Село Гранит е фамозно и с изрисуваните си къщи. Седем следващи години всяко лято там се организираше Графити фест. Пандемията обаче осуети това начинание и го отсрочи за по-добри времена. Много чужденци са избрали за собствен дом селото, а локалното население към този момент е достигнало над 700 души.
През последните години се заселват доста млади фамилии, които се занимават с биоземеделие, фермерство и пчеларство. В Гранит има и винарска маза, която през годините усилва феновете на селото.
Още от Любопитно
