Изчезналият манастир Свети Димитър край Варна
" Князът е запленен от Варна и желае да се върне и да прекара тук по-дълго време през септември. Целият бряг на морето в този край е засаден с чудесни лозя. Най-хубавият миг е през есента, по време на гроздобера. Вероятно ще живеем в летния замък, стартират и незавършен от княз Батенберг. Намира се на няколко километра от града върху крайбрежните скали, откъдето се разкрива възхитителна гледка. " из „ Български дневник ” от граф Робер Бурбулон - персонален секретар на княз Фердинанд, Варна, 16 юли 1888 година
Някогашният манастир " Свети Димитър " се е намирал в днешната територия на двореца Евксиноград, на към 8 км североизточно от град Варна, на нос Свети Яни.
По време на царуването на Иван Александър (1331 – 1371) Генуа прави действия пред България за право на достъп в българските пристанища на Черно море. Генуезците основават пристанище и квартал, наименуван Кастрици, като пристанището е най-северната точка на Варненския залив и е естествено предпазено от северните ветрове. Крепостта е маркирана в доста западноевропейски морски карти и портулани от ХIII-ХVIII в. Предвожданите от полския крал Владислав III през 1444 година кръстоносци я посочват с името Макрополис.
Кастрици
Историята тук стартира още от 5-6 век, а разцвета ѝ е през 12-13 век, когато италиански търговци картографирали местността. Дори в картите на моряците от този интервал може да се откри маркирана крепостта. Пикът ѝ обаче е по времето на цар Иван Александър, когато тук процъфтява комерсиална активност. Последно пък се загатва за нея в документи на султан Сюлейман Великолепни през 16 век. Изследвана е повече от половината от крепостта, която е с повърхност от 15 декара. Разкрити са площади, улици, две църкви, гъсто застроени здания по двете страни на улиците, някои от тях залепени за крепостната стена, с градостроене, особено за Средновековието. А находките са разнородни. На подовото равнище археолозите са се натъкнали на обилие от по този начин наречената сграфито керамика с изображение на лъвове и цветни орнаменти. На пода на постройката е открит и неповторимия за страната ни бронзов процесиен кръст, с гръцки букви на рамената му е изписано „ Свети Йоан Предтеча ”. също медальон, евентуално сребърен, с изображение на Богородица, монети на диктатор Добротица, които са доста присъщи за Черноморието разновидности. Откритите в крепостта монети от диктатор Добротица към този момент стават над 80. Това още един път демонстрира, че Кастрици е била една от значимите замъци на Добруджанското деспотство. Открити са също сребърни монети на цар Иван Александър, на султани в Египет, на татарските ханства, на Влахия, Полша и Молдова, което демонстрира изключителната търговия, която се е водила на пристанището при „ Кастрици ”.
На няколкостотин метра на север от пристанището има голям брой извънредно лековити минерални извори. Тук живеят хора, свързани освен с търговията, само че и такива, които се лекуват в минералните извори. По това време българската аристокрация обилно подарява средства за създаване на независими храмове и на цели манастирски комплекси. В региона се заселват и доста отшелници, а местността се трансформира в център на нравствен живот. За жителите на района местността, покрита с гори е свещена. По време на турското иго още веднъж дошли нови хора или се прибирали по-рано прогонените. Те идвали, с цел да служат, живеят, да се лекуват или на поклонение в обителта Св. св. Константин и Елена. В остарялото генуезко населено място била издигната дребна църквица в чест на свети Димитър, на мястото на храма, опустошен от турците.
За основаването на манастира Св. Димитър съществува поверие за избавените кораби на капитан Димитър, който потърсил леговище в морето против църквата Св. Димитър в града, която се намирала на морския бряг сред настоящия аквариум и вълнолома. Свети Димитър му оказал помощ, като му показал безвредно място - в залива на юг от нос Сованлъка, наоколо до настоящия манастир. В знак на признателност за станалото знамение, капитанът построил параклис на св. Димитър. Това станало през втората половина на 18 в.
По време на Руско-турската война от 1828 – 1829 година част от съветската армия е ситуирана в региона, употребявайки параклиса Св. Димитър за санитарен пункт. През 1828 година руснаците възвръщат църквата Св. Димитър и построяват военно-полева болница. След отдръпването на войските болничните постройки са превърнати в килии и дружно с църквата стават манастир.
Йеромонаси Теодосий и Агапий Кантарджиеви
През 1832 година тук идват двама преподобни братя йеромонаси – Теодосий и Агапий Кантарджиеви от Велико Търново. Отец Теодосий провежда и основава манастира Св. Димитър, като употребява за център църквичката (според предания при строителството ѝ е вградена парченце от Христовия кръст) и издигнатата към нея военно-полева болница от руснаците. Брат му отец Агапий възвръща съвсем опустошения манастир Св. Константин. По-късно братята провеждат акция из цялата страна за събиране на средства от патриотично настроени българи. По това време национално осъзнатата българска общественост във Варна е доста дребна и бедна. Мeстните гърци, гагаузи и други етнически групи не желаят да оказват помощ и дори пречат по разнообразни способи. Въпреки многочислените спорове с гръцката община, честите нападенията и обирите от разбойници, в продължение на повече от 30 година двамата братя-монаси влагат доста сила и старания постигайки доста богатство за двата манастира.
Какво заварили двамата братя, преподобните Агапий и Теодосий през 1832 година? Според крепостния акт от 1822 година имуществото на манастира е 10 декара, това е дворът към църквата. 36 години по-късно, в 1866 година манастирът Св. Димитър има 460 декара ниви, градини, лозя, воденица и други парцели.
През зимата на 1866 година йеромонах Агапий умира, а през лятото на 1867 година умира и игуменът на Св. Димитър йеромонах Теодосий. След тяхната гибел за малко време ги замества духовник Константин Дъновски, като служи и в двата манастира. Дотогава в манастирите се прави свещенодействие на църковнославянски и гръцки език според от потребностите и наличието на едни или други богомолци. След 1867 година в Св. Константин служат единствено гръцки свещеници на гръцки език, а Св. Димитър е употребен за градски увеселения и за гостоприемница. Ежегодно е отдаван под аренда.
" Ето ни отново във Варна, само че този път надалеч от града и жителите му. Настанени сме в Сандрово, само че не в двореца, който, както ти бях споделил, е незавършен и ненаселен, а до него, в по този начин наречения дребен манастир. Вече ти описах огромната вила, издигната от княз Батенберг, за чието дотъкмяване и мебелиране ще са нужни доста пари и която се издига на към момента голо, само че несравнимо по хубост плато. Не съм ти разказвал обаче за манастирчето, сгушено в скалите върху малко, обрасло с дървета и цветя полустровче, което се спуска на етажи към морето. Това кътче е едно същинско украшение! То съставлява закачено на крайбрежните канари гнездо от зеленина, в чието подножие морето добродушно плиска вълните си. Низ от стаички с ниски тавани, всички с дървени балкони, скрити в зелената сянка на лози и виещи се растения, гледа към един първи двор, затрупан с пясък и ситуиран терасовидно над морето. Сред двора остаряла четвъртита чешма с кръст от горната страна излива от четирите си чучура ромоляща вода. Пет стъпала водят към втори двор, на по-долно равнище, където се намират, разграничени с градинки, от едната страна килиите, предопределени за княза, от другата трапезарията — огромна остъклена клетка току над морето. Още няколко стъпала, и се стига до павирана уличка под свод от зеленина, измежду която се е спотаил доста остарял параклис. Сводеста врата, последни стъпала и — изненада: старовремска градинка във формата на корабна палуба, „ свещеническа “ градинка — доста зелена, доста цветна, засадена със смокини, кипариси, тамариск, босилек и мента. Отдолу — дребен плаж, завършващ с дребен вълнолом. Невъзможно е да се опише интимният, утешителен и благоприятен сексапил на това старомодно място, приютявало в миналото гръцки монаси, които постоянно избирали за кей някоя хубава околност покрай вода и зеленина! Ами лозята — славата и благосъстоянието на крайбрежието! Несравнимото грозде със зърна като орехи и мускусна наслада! Колко тъпо, че не мога да ти изпратя петте превъзходни бели грозда, които сега са пред мен! По през целия ден ядем този плод, хвърляме го, не знаем какво да го вършим! Ами чернозелените смокини! А жълтите праскови от Мала Азия! А сладките бели пъпеши! Толкова доста чудеса! Новият ми живот в действителност ми носи всеки ден по някоя изненада и този обаятелен оазис е всред най-приятните, които съм имал до момента. "
Сандровският манастир (б.ред. - „ Свети Димитър “.), из „ Български дневник ” от граф Робер Бурбулон - персонален секретар на княз Фердинанд, Варна 1 октомври 1888 година, понеделник
Източници:
„ Български дневник ” от граф Робер Бурбулон
euxinograd.bg
pamettanabulgarite.com
pastir.bg
Някогашният манастир " Свети Димитър " се е намирал в днешната територия на двореца Евксиноград, на към 8 км североизточно от град Варна, на нос Свети Яни.
По време на царуването на Иван Александър (1331 – 1371) Генуа прави действия пред България за право на достъп в българските пристанища на Черно море. Генуезците основават пристанище и квартал, наименуван Кастрици, като пристанището е най-северната точка на Варненския залив и е естествено предпазено от северните ветрове. Крепостта е маркирана в доста западноевропейски морски карти и портулани от ХIII-ХVIII в. Предвожданите от полския крал Владислав III през 1444 година кръстоносци я посочват с името Макрополис.
Кастрици
Историята тук стартира още от 5-6 век, а разцвета ѝ е през 12-13 век, когато италиански търговци картографирали местността. Дори в картите на моряците от този интервал може да се откри маркирана крепостта. Пикът ѝ обаче е по времето на цар Иван Александър, когато тук процъфтява комерсиална активност. Последно пък се загатва за нея в документи на султан Сюлейман Великолепни през 16 век. Изследвана е повече от половината от крепостта, която е с повърхност от 15 декара. Разкрити са площади, улици, две църкви, гъсто застроени здания по двете страни на улиците, някои от тях залепени за крепостната стена, с градостроене, особено за Средновековието. А находките са разнородни. На подовото равнище археолозите са се натъкнали на обилие от по този начин наречената сграфито керамика с изображение на лъвове и цветни орнаменти. На пода на постройката е открит и неповторимия за страната ни бронзов процесиен кръст, с гръцки букви на рамената му е изписано „ Свети Йоан Предтеча ”. също медальон, евентуално сребърен, с изображение на Богородица, монети на диктатор Добротица, които са доста присъщи за Черноморието разновидности. Откритите в крепостта монети от диктатор Добротица към този момент стават над 80. Това още един път демонстрира, че Кастрици е била една от значимите замъци на Добруджанското деспотство. Открити са също сребърни монети на цар Иван Александър, на султани в Египет, на татарските ханства, на Влахия, Полша и Молдова, което демонстрира изключителната търговия, която се е водила на пристанището при „ Кастрици ”.
На няколкостотин метра на север от пристанището има голям брой извънредно лековити минерални извори. Тук живеят хора, свързани освен с търговията, само че и такива, които се лекуват в минералните извори. По това време българската аристокрация обилно подарява средства за създаване на независими храмове и на цели манастирски комплекси. В региона се заселват и доста отшелници, а местността се трансформира в център на нравствен живот. За жителите на района местността, покрита с гори е свещена. По време на турското иго още веднъж дошли нови хора или се прибирали по-рано прогонените. Те идвали, с цел да служат, живеят, да се лекуват или на поклонение в обителта Св. св. Константин и Елена. В остарялото генуезко населено място била издигната дребна църквица в чест на свети Димитър, на мястото на храма, опустошен от турците.
За основаването на манастира Св. Димитър съществува поверие за избавените кораби на капитан Димитър, който потърсил леговище в морето против църквата Св. Димитър в града, която се намирала на морския бряг сред настоящия аквариум и вълнолома. Свети Димитър му оказал помощ, като му показал безвредно място - в залива на юг от нос Сованлъка, наоколо до настоящия манастир. В знак на признателност за станалото знамение, капитанът построил параклис на св. Димитър. Това станало през втората половина на 18 в.
По време на Руско-турската война от 1828 – 1829 година част от съветската армия е ситуирана в региона, употребявайки параклиса Св. Димитър за санитарен пункт. През 1828 година руснаците възвръщат църквата Св. Димитър и построяват военно-полева болница. След отдръпването на войските болничните постройки са превърнати в килии и дружно с църквата стават манастир.
Йеромонаси Теодосий и Агапий Кантарджиеви
През 1832 година тук идват двама преподобни братя йеромонаси – Теодосий и Агапий Кантарджиеви от Велико Търново. Отец Теодосий провежда и основава манастира Св. Димитър, като употребява за център църквичката (според предания при строителството ѝ е вградена парченце от Христовия кръст) и издигнатата към нея военно-полева болница от руснаците. Брат му отец Агапий възвръща съвсем опустошения манастир Св. Константин. По-късно братята провеждат акция из цялата страна за събиране на средства от патриотично настроени българи. По това време национално осъзнатата българска общественост във Варна е доста дребна и бедна. Мeстните гърци, гагаузи и други етнически групи не желаят да оказват помощ и дори пречат по разнообразни способи. Въпреки многочислените спорове с гръцката община, честите нападенията и обирите от разбойници, в продължение на повече от 30 година двамата братя-монаси влагат доста сила и старания постигайки доста богатство за двата манастира.
Какво заварили двамата братя, преподобните Агапий и Теодосий през 1832 година? Според крепостния акт от 1822 година имуществото на манастира е 10 декара, това е дворът към църквата. 36 години по-късно, в 1866 година манастирът Св. Димитър има 460 декара ниви, градини, лозя, воденица и други парцели.
През зимата на 1866 година йеромонах Агапий умира, а през лятото на 1867 година умира и игуменът на Св. Димитър йеромонах Теодосий. След тяхната гибел за малко време ги замества духовник Константин Дъновски, като служи и в двата манастира. Дотогава в манастирите се прави свещенодействие на църковнославянски и гръцки език според от потребностите и наличието на едни или други богомолци. След 1867 година в Св. Константин служат единствено гръцки свещеници на гръцки език, а Св. Димитър е употребен за градски увеселения и за гостоприемница. Ежегодно е отдаван под аренда.
" Ето ни отново във Варна, само че този път надалеч от града и жителите му. Настанени сме в Сандрово, само че не в двореца, който, както ти бях споделил, е незавършен и ненаселен, а до него, в по този начин наречения дребен манастир. Вече ти описах огромната вила, издигната от княз Батенберг, за чието дотъкмяване и мебелиране ще са нужни доста пари и която се издига на към момента голо, само че несравнимо по хубост плато. Не съм ти разказвал обаче за манастирчето, сгушено в скалите върху малко, обрасло с дървета и цветя полустровче, което се спуска на етажи към морето. Това кътче е едно същинско украшение! То съставлява закачено на крайбрежните канари гнездо от зеленина, в чието подножие морето добродушно плиска вълните си. Низ от стаички с ниски тавани, всички с дървени балкони, скрити в зелената сянка на лози и виещи се растения, гледа към един първи двор, затрупан с пясък и ситуиран терасовидно над морето. Сред двора остаряла четвъртита чешма с кръст от горната страна излива от четирите си чучура ромоляща вода. Пет стъпала водят към втори двор, на по-долно равнище, където се намират, разграничени с градинки, от едната страна килиите, предопределени за княза, от другата трапезарията — огромна остъклена клетка току над морето. Още няколко стъпала, и се стига до павирана уличка под свод от зеленина, измежду която се е спотаил доста остарял параклис. Сводеста врата, последни стъпала и — изненада: старовремска градинка във формата на корабна палуба, „ свещеническа “ градинка — доста зелена, доста цветна, засадена със смокини, кипариси, тамариск, босилек и мента. Отдолу — дребен плаж, завършващ с дребен вълнолом. Невъзможно е да се опише интимният, утешителен и благоприятен сексапил на това старомодно място, приютявало в миналото гръцки монаси, които постоянно избирали за кей някоя хубава околност покрай вода и зеленина! Ами лозята — славата и благосъстоянието на крайбрежието! Несравнимото грозде със зърна като орехи и мускусна наслада! Колко тъпо, че не мога да ти изпратя петте превъзходни бели грозда, които сега са пред мен! По през целия ден ядем този плод, хвърляме го, не знаем какво да го вършим! Ами чернозелените смокини! А жълтите праскови от Мала Азия! А сладките бели пъпеши! Толкова доста чудеса! Новият ми живот в действителност ми носи всеки ден по някоя изненада и този обаятелен оазис е всред най-приятните, които съм имал до момента. "
Сандровският манастир (б.ред. - „ Свети Димитър “.), из „ Български дневник ” от граф Робер Бурбулон - персонален секретар на княз Фердинанд, Варна 1 октомври 1888 година, понеделник
Източници:
„ Български дневник ” от граф Робер Бурбулон
euxinograd.bg
pamettanabulgarite.com
pastir.bg
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ