Ключови правила в общуването Често съм слушал оплаквания от различни

Ключови правила в общуването

Често съм слушал недоволства от разнообразни хора от вида „ Държа се с него сърдечно, а той дава отговор с безочливост “ или „ Правиш положително на хората, а те ти дават отговор със зло “. Всички тези тъжби - това е плачът на жертвата, отвращение за смяна на каквото и да било в своя живот.

Ако в живота си се срещате с безочливост и недобросъвестност, със зло и експанзия, то точно вие сте провокирали такава реакция у хората. По предписание, хората не осъзнават това. Но това е реалност! И по тази причина би трябвало да поемете отговорността върху себе си. Преди всичко, реорганизирайте вашите лични показа за общуването и вашето държание.

Винаги ще получавате единствено тези реакции и отговори, които предизвиквате.

И в случай че реакцията, която сте получили, не е такава, каквато сте очаквали, то в това няма никаква неточност. Просто идващия път би трябвало да предизвикате името тази реакция, която ви е нужна. Ако това, което вършиме, не работи, направете нещо друго. Проявете еластичност.

Съществуват два вида противоположна връзка.

Съзнателна - когато умишлено изпращаме сигнали на слушателя и възприемаме сигнали от него, като ги интерпретираме по един или различен метод.

И несъзнателна - това е онази информация, която се предава отвън съзнателния разсъдък (дишане, поза, звук и тембър на гласа и други).

Според психолозите словесната информация в общуването съставлява към 7-10%. Езикът на тялото (поза, придвижвания, гримаса, дишане) - към 50%. Гласът (тон, интонация, тембър, ритъм) - към 40%. Но по моите наблюдения има още по-дълбоки подсъзнателни канали за оказване на въздействие един на различен. Получава се, че значим детайл в изкуството на общуването е потреблението на несъзнателна противоположна връзка. Но доста хора по време на другарство се пробват умишлено да вникнат в наличието на беседата. И губят доста от това.  При общуването ние постоянно получаваме някакви ответни реакции. Дали ще ги видим, или не - това зависи от нашата внимателност и сензитивност.

Ако сравните да вземем за пример бокса и похватите в източната битка, ще забележите избрана разлика. Този, който употребява похватите на източната битка, в никакъв случай не се съпротивлява на напъните на колегата - той просто възприема напъните от негова страна и ги употребява, като трансформира траекторията им по подобен метод, че усилието да продължи в случайно мечтано за него направление.

Това, на което се учите в този момент по отношение на общуването, мощно прилича източния жанр на взаимоотношение с колегата. Именно заради това нарекох една от своите методики „ Психоенергийно айкидо “.

Ние неизбежно си влияем един на различен. Това е явно. Ние не можем да не вършим това. Взаимодействието се реализира както на умишлено, по този начин и на подсъзнателно равнище. При това, на подсъзнателно равнище минава към 95% от информацията. Ние използваме околния свят и хората и нас също ни употребяват. Това е неизбежно. В противоположен случай, отидете в планината, в гората или се заключете в жилището и не излизайте оттова. Въпреки всичко, Ще ви „ докопат “. И това ще бъде бягство от самия себе си. Тъй като околният свят - това е вашият свят. Всеки човек на този свят е ваша проекция.

Хората наложително би трябвало да поддържат връзка. Това е нужда сходно на въздуха и храната. Хората наложително би трябвало да имат противоположна връзка с околния свят. Това е залогът за сполучливо развиване.

Четири основни правила в общуването

Правило 1. Знание за личното желание (резултата)

Преди всичко, би трябвало да сте наясно какво желаете от общуването с индивида. Това може да бъде приемане на внимание, определяне на положителни връзки, подписване ща договорка. Ако умишлено реализираме контакт с даден човек, би трябвало да знаем какво желаеме. Изобщо, за какво хората поддържат връзка един с различен? Каква е задачата на всяко другарство?

Например, задачата на моето, като лекар, другарство с пациента е да оказа помощ на индивида да стане здрав и благополучен. Постигането на тази цел (тоест, помощта във връзка с другия човек) способства моята самореализация, моето личностно израстване и развиване.

Целта на моето другарство с околните (и освен с околните, а и с всеки човек) е да ги направя радостни и щастливи. Защото това е обвързвано непосредствено с моята наслада. Колкото по-щастливо е моето обграждане, толкоз по-добре се усещам аз. Така сполучливото другарство с околния свят способства моето лично израстване и развиване като човешко създание. Именно това е задачата на всяко другарство. Трябва да вършим околния свят малко по-светъл и по-радостен.

Правило 2. Внимателност

Както към този момент разбрахте, можете да получите доста информация за индивида и неговия модел за света. Чрез присъщите думи, придвижвания на тялото и гласа. Главното е - да бъдете деликатни и да развивате своята сензитивност. Всеки от нас има колосални благоприятни условия за усещане, а в този момент имате мотив да се възползвате от тях. Движенията на очите и придвижванията на тялото, както и предикатите ви дават незаменима информация за процесите, протичащи в света на другия човек. Вие не сте длъжни да следите наличието. Тъй като всеки има свое наличие. Бъдете деликатни към самия развой на другарство - и ще започнете да разбирате и забелязвате доста неща.

По мотив на внимателността има един доста добър виц.

Един екскурзиант се разхождал по полето, където пасели крави. Когато видял пастира, лежащ под едно дърво, той се доближил към него, с цел да попита какъв брой е часът. В отговор пастирът, приповдигайки се леко, повдигнал вимето на най-близката крава и рекъл: „ Четири без 10. “ Туристът се отдалечил умислен. След като пообикалял малко, той се върнал, доближил се към пастира и още веднъж попитал: - Колко е часът? - Пастирът още веднъж повдигнал вимето на кравата и дал отговор: - Четири и 10. - Но по какъв начин по вимето определяте какъв брой е часът? - попитал екскурзиантът с неразбиране. - Че какво общо има вимето? - удивил се пастирът. - Повдигнах го, тъй като ми пречеше да виждам часовника на постройката на кметството.

Правило 3. Гъвкавост

Гъвкавостта - това е способността да приказваме и действаме в сходство с модела за света на събеседника. Умението да се причисляваме към него и да го ръководим. За делта е належащо да бъдем извънредно деликатни и да разполагаме с богат набор от благоприятни условия, да имаме избор за преход от една действителност в друга. В общуването водещ ще бъде този, който има по-голям избор.  Когато имате тези три качества: познание за резултата, внимателност и еластичност - променяйте своето държание, до момента в който получите нужните ви реакции. При общуването можете да употребявате голям брой разнообразни начини и способи за реализиране на резултатите. И в никакъв случай не спирайте до тук. Постоянно отбелязвайте напредък в света на човешките връзки.

Правило 4. Чистота на помислите

Това е доста значимо предписание, за което доста хора не помнят в процеса на другарство. Всичко, което върша, би трябвало да бъде удобно за мен и за близките. Всички ние желаеме нашето, другарство с хората да бъде плодотворно и да ни носи наслада. Въпросът е в това какво персонално вие можете да извършите за това? Как да организирате своето държание и своя опит, с цел да може общуването да бъде оптимално дейно и прелестно за двете страни?

Живял в миналото един духовник. Голяма част от живота си той посветил на това да обясни с какво се отличава пъкълът от парадайса. Над тази тематика той размишлявал дни и нощи. И не щеш ли един път му се присънил необикновен сън. Сънувал, че е попаднал в пъкъла. И там видял хора, които седели пред големи котли с храна. Всеки от тях държал огромна лъжица с мно-о-о-о-ого дълга ръкохватка. Но тези хора изглеждали гладни, мършави и изнемощели. Те можели да гребат от котела, само че не можели да уцелят устата си. Изведнъж към него се доближил дяволът и извикал: - Ей, монахо, давай по-бързо, че ще закъснееш за влака, отиващ в парадайса.

Пристигнал монахът в парадайса. И какво видял там? Същата картина, както и в пъкъла. Котли с храна, хора с лъжици с дъ-ъ-ъ-ълги дръжки. Но всички били радостни и сити. Вгледал се монахът - тук хората благодарение на тези лъжици се хранели един различен.

Избрано от: „ Ваксина срещу стрес “, Д-р Валерий Синелников, изд. СофтПрес
Снимка: self.wikireading.ru