Клетките не са изолирани. Всяка една от може да усети“

Клетките не са изолирани. Всяка една от може да „ усети “ своята среда по най-различни способи и даже се протяга (физически) до своите съседи или врагове чрез странни клетъчни израстъци.

Тези самобитни пипала се назовават филоподи и ново проучване хвърля повече светлина върху метода, по който оказват помощ на клетките да се придвижват, изкривявайки скелетоподобното вътрешно скеле.

„ Тези структури играят основна роля… позволявайки на клетките да изследват своята среда, да генерират механични сили, да правят химично сигнализиране или да предават сигнали чрез междуклетъчни тунелоподобни нано-мостове “, пишат откривателите.

„ Динамиките на филоподиите наподобяват много комплицирани, защото те са способни на всевъзможни държания, в това число изкълчване, издърпване, разтягане и смяна на формата. Тук ние демонстрираме, че с изключение на всичко останало филоподиите изследват своето триизмерно извънклетъчно пространство, като комбинират напредък и смаляване с изопачаване към своята ос и изкълчване на своите богати на актин ядра. “

Въпросното ядро се състои от протеини, наречени актин и миозин. Екипът, управителен от биофизици от института „ Нилс Бор “ в Дания, съпоставя това новооткрито изопачаване и изкълчване с гумения ластик.

„ Когато се извива, гуменият ластик се свива и ненадейно може да се придвижва независимо, когато се върне внезапно в истинското си и неизвито положение. В рамките на ядрата на филоподиите протеините миозин се увиват към актина и ги извърта и изкривява. В резултат на това придвижване „ пипалата “ усещат своята среда, взаимодействат с други кафези или микроорганизми и даже се придвижват.

„ Те могат да се извиват – или изкривяват – по метод, който им разрешава да изследват цялото пространство към клетката. Те даже могат да обхванат тъкани в своята среда “, споделя биофизичката Наташа Лейнесе от института „ Нилс Бор “, водещ създател на изследването.

Екипът употребява оптични пинсети и конфокален микроскоп, с цел да следят непосредствено извъртанията на актина и миозина. Впоследствие те основават физически модел, с цел да потвърдят, че придвижванията пораждат непринудено точно с помощта на тези молекули, които са затворени в тесните канали в границите на филоподиите.

Оптичните пинсети съставляват извънредно забавна технология, при която напълно калибрирани лазерни лъчи задържат дребен обект на едно място. В този случай оптичните пинсети са употребявани върху дребно мънисто, към което филоподия ще се насочи и ще се заклещи. По този метод „ пипалото “ ще се задържи на място.

Източник: Niels Bohr Institute/University of Copenhagen

Учените употребяват най-различни кафези, с цел да потвърдят, че това не е еднократен феномен. Те изследват всичко – от човешки ракови кафези на гърдата до човешки ембрионални бъбречни кафези.

Тези структури участват при най-различни кафези, а това от своя страна значи, че тяхното по-подробно изследване може да ни помогне в борбата със болести като рака.

„ Раковите кафези са известни със своята висока инвазивност. Напълно резонно е да приемем, че те са изключително подвластни от успеваемостта на своите филоподии, с цел да изследват средата си и да се популяризират по-ефективно “, споделя биофизикът Пол Мартин Бендикс от института „ Нилс Бор “.

Учените считат, че в случай че подтиснат филоподиите на раковите кафези, ще забавят развиването на самото заболяване.

Разбира се, ще бъдат нужни още проучвания, които да поддържат тези хрумвания. В момента учените просто следят този развой, само че откриването на нещо ново, обвързвано с нашите кафези, постоянно е вълнуваща част от фундаменталните проучвания.

Изследването е оповестено в Nature Communications.

Източник: Science Alert