Клетките не са изолирани. Всяка една от може да усети“

...
Клетките не са изолирани. Всяка една от може да усети“
Коментари Харесай

Вашите клетки имат странни „пипала“, които им помагат да се придвижват

Клетките не са изолирани. Всяка една от може да „ усети “ своята среда по най-различни способи и даже се протяга (физически) до своите съседи или врагове чрез странни клетъчни израстъци.

Тези самобитни пипала се назовават филоподи и ново проучване хвърля повече светлина върху метода, по който оказват помощ на клетките да се придвижват, изкривявайки скелетоподобното вътрешно скеле.

„ Тези структури играят основна роля… позволявайки на клетките да изследват своята среда, да генерират механични сили, да правят химично сигнализиране или да предават сигнали чрез междуклетъчни тунелоподобни нано-мостове “, пишат откривателите.

„ Динамиките на филоподиите наподобяват много комплицирани, защото те са способни на всевъзможни държания, в това число изкълчване, издърпване, разтягане и смяна на формата. Тук ние демонстрираме, че с изключение на всичко останало филоподиите изследват своето триизмерно извънклетъчно пространство, като комбинират напредък и смаляване с изопачаване към своята ос и изкълчване на своите богати на актин ядра. “

Въпросното ядро се състои от протеини, наречени актин и миозин. Екипът, управителен от биофизици от института „ Нилс Бор “ в Дания, съпоставя това новооткрито изопачаване и изкълчване с гумения ластик.

„ Когато се извива, гуменият ластик се свива и ненадейно може да се придвижва независимо, когато се върне внезапно в истинското си и неизвито положение. В рамките на ядрата на филоподиите протеините миозин се увиват към актина и ги извърта и изкривява. В резултат на това придвижване „ пипалата “ усещат своята среда, взаимодействат с други кафези или микроорганизми и даже се придвижват.

„ Те могат да се извиват – или изкривяват – по метод, който им разрешава да изследват цялото пространство към клетката. Те даже могат да обхванат тъкани в своята среда “, споделя биофизичката Наташа Лейнесе от института „ Нилс Бор “, водещ създател на изследването.

Екипът употребява оптични пинсети и конфокален микроскоп, с цел да следят непосредствено извъртанията на актина и миозина. Впоследствие те основават физически модел, с цел да потвърдят, че придвижванията пораждат непринудено точно с помощта на тези молекули, които са затворени в тесните канали в границите на филоподиите.

Оптичните пинсети съставляват извънредно забавна технология, при която напълно калибрирани лазерни лъчи задържат дребен обект на едно място. В този случай оптичните пинсети са употребявани върху дребно мънисто, към което филоподия ще се насочи и ще се заклещи. По този метод „ пипалото “ ще се задържи на място.

Източник: Niels Bohr Institute/University of Copenhagen

Учените употребяват най-различни кафези, с цел да потвърдят, че това не е еднократен феномен. Те изследват всичко – от човешки ракови кафези на гърдата до човешки ембрионални бъбречни кафези.

Тези структури участват при най-различни кафези, а това от своя страна значи, че тяхното по-подробно изследване може да ни помогне в борбата със болести като рака.

„ Раковите кафези са известни със своята висока инвазивност. Напълно резонно е да приемем, че те са изключително подвластни от успеваемостта на своите филоподии, с цел да изследват средата си и да се популяризират по-ефективно “, споделя биофизикът Пол Мартин Бендикс от института „ Нилс Бор “.

Учените считат, че в случай че подтиснат филоподиите на раковите кафези, ще забавят развиването на самото заболяване.

Разбира се, ще бъдат нужни още проучвания, които да поддържат тези хрумвания. В момента учените просто следят този развой, само че откриването на нещо ново, обвързвано с нашите кафези, постоянно е вълнуваща част от фундаменталните проучвания.

Изследването е оповестено в Nature Communications.

Източник: Science Alert

Източник: obekti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР