Създават ли неволно САЩ ос между Китай, Русия и Иран?
Китайският водач Си Цзинпин през вчерашния ден дойде в Москва на тридневно посещаване, което дава мощен политически подтик на съветския президент Владимир Путин на фона на продължаващите боеве в Украйна. Китай и Русия дефинираха пътуването на Си като част от напъните за по-нататъшно задълбочаване на тяхното " безгранично другарство ", показва Асошиейтед прес.
ТАСС цитира думите на китайския президент, който изрази убеденост, че визитата му ще даде нов подтик на развиването на руско-китайските връзки и стратегическото взаимоотношение сред двете страни. Развитието на връзките сред Китай и Русия освен носи осезаеми изгоди за народите на двете страни, само че и има забележителен принос за напредъка на света като цяло, акцентира Си.
Тази проява на съюзни връзки подхранва паниката на Запада, че Китай може да стигне по-далеч от дипломацията или стопанската система в поддръжката си за Русия и да сътвори мощен блок, противопоставящ се на НАТО и Съединени американски щати, счита американското издание " Ню Йорк таймс ". Зад демонстрациите на другарство сред двамата водачи стои чистата геополитика. И Китай, и Русия се опълчват на световен ред, доминиран от Съединени американски щати и техните съдружници, и това наподобява надвива над всички възражения, които Си може да има по отношение на нахлуването на Путин в Украйна.
Китай не утвърждава войната на Русия в Украйна и оповести предложение от 12 точки за нейното преустановяване. Но Пекин надалеч не е осъдил съветската експанзия и визитата евентуално ще бъде изтълкувано в някои страни като безмълвно утвърждение на дейностите на Русия. Двете страни от ден на ден се сплотяват в обща неприязън към Съединени американски щати и техните съдружници, макар че американската и китайската стопанска система, които надалеч превъзхождат съветската, остават мощно преплетени. Някои анализатори съпоставят възгледите на Пекин за Тайван с тези на Русия за Украйна.
През миналата година Москва насочи доста гневна изразителност против Запада, показва сп. " Политико ". Обемът на тази изразителност от време на време заглушава един неуместен факт за външнополитическата преориентация на Москва от Запада към съдружници като Китай и Иран: съветските елити не са изключително въодушевени от новите си сътрудници. Това отразява дългогодишното съветско надменност по отношение на източния си комшия, датиращо от времето на Сталин и Мао. Руското неуважение, ориентирано по отношение на Иран, е още по-голямо.
Тези усеща са взаимни. Някои китайски дипломати показват доста неспокойствие от дейностите на Русия в Украйна. Според тях нашествието е нарушила стратегическа обстановка, която е била удобна за Китай. По сходен метод съветските анализатори се оплакват, че двустранните им връзки с Иран са възпрепятствани от историческите искания на Техеран.
Въпреки тези взаимни усеща на неспокойствие обаче миналата година даде на всички тези страни значим урок: колкото и да имат проблеми между тях, те имат доста по-големи проблеми със Съединени американски щати. Докато постановяваха огромни наказания против Русия, през последната година Съединени американски щати започнаха и завой в отношението си по отношение на Китай. Политиките, които показват това отношение, варират от въвеждането на непоколебим надзор върху износа, през обществена поддръжка за Тайван, до опасността от възможна възбрана на приложението " ТикТок ". В същото време администрацията на Байдън всъщност продължи да организира политиките на статуквото по отношение на Иран. Усилията за възкръсване на иранското нуклеарно съглашение се провалиха.
Така и трите страни се оказаха подложени в друга степен на санкционни режими, ръководени от Съединени американски щати и не е изненадващо, че стартират да работят в по-тясно съдействие. Иран е на финала на процеса на приемане на пълноправно участие в Шанхайската организация за съдействие - конгрес за сигурност, управителен от Китай и Русия. Китай оказа помощ да се подписа съглашение сред Иран и Саудитска Арабия за възобновяване на дипломатическите им връзки. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг е " все по-загрижен ", че Китай може да достави оръжия на Русия. Отношенията сред Иран и Русия се развиха стремително в хода на войната в Украйна, като представителят на Съвета за национална сигурност на Съединени американски щати Джон Кърби ги дефинира като " пълномащабно партньорство в региона на защитата ".
Този зараждащ се съюз пасва на американското влечение да се слагат всички съперници на Съединени американски щати под общ знаменател. По време на пика на Студената война мнозина американски политици одобряват, че комунистическият блок е едносъставен. И през сегашния век част от външнополитическата общественост постоянно изрича мнението, че Съединени американски щати са изправени пред някаква " ос ". През януари 2002 година в своята тирада " За положението на съюза " Джордж Буш взе на прицел Иран, Ирак и Северна Корея, като предизвести, че " страни като тези и техните терористични съдружници съставляват ос на злото, въоръжавайки се, с цел да заплашват мира по света ". Десетилетие по-късно, по време на президентските избори в Съединени американски щати през 2012 година, Мит Ромни предупреждаваше за зараждаща се " ос на авторитаризма ". По това време предизвестието на Ромни беше отхвърлено, само че през последната година наблюдаващи от целия американски политически набор прегърнаха концепцията с цялото си сърце. Неясното безпокойствие, което наблюдаващите в Съединени американски щати изпитват, защото по-голямата част от световния юг не е съгласна със глобите против Русия, подхранва този боязън, че огромна част от света може да се сплоти против Съединени американски щати.
Съединени американски щати могат да отговорят на зараждащата се коалиция сред Русия, Китай и Иран по един или различен метод. Единият метод е да продължат да следват политики, които се опълчват на тази група страни в обозримо бъдеще. Обаче макар че слагането под общ знаменател на съперниците на Америка може да наподобява привлекателно, то основава и затруднения. На първо място, това прави доста по-трудно построяването на обединения за въздържане. Индия да вземем за пример може да е съгласна да сдържа Китай, само че историческите ѝ връзки ще затруднят опълчването на Русия. Съединени американски щати няма да имат различен избор, с изключение на да разчитат на пъкъл хок обединения, които не са изцяло синхронизирани.
По-големият проблем е, че този мироглед не регистрира безбройните способи, по които външната политика на Съединени американски щати е процъфтявала, когато е разделяла, а не е обединявала противопоставящи се обединения. Ключов детайл от доктрината за въздържане на Джордж Кенан е потреблението на разломите в комунистическия блок. Това води до стопляне на връзките с Югославия на Тито през 50-те години на предишния век и с Китай на Мао през 70-те години на предишния век. Нито една от тези страни не е демократична народна власт, само че Съединени американски щати намират обща идея с тях, с цел да се съсредоточат върху по-голямата опасност - Съветския съюз. Именно тази позиция е и в основата на опълчването на Републиканската партия на поддръжката за Украйна против Русия. За някои от поддръжниците на Тръмп Китай е по-голямата опасност и затова всяко опълчване на Русия е или на вятъра изпитание, или непосредствено води до доближаване на двете най-големи сухоземни сили в Азия.
Така за политиците на Съединени американски щати въпросът отсега нататък ще бъде коя да изберат всред набор от неприятни благоприятни условия. Те могат да продължат да организират външна политика, която подклажда сформирането на антиамериканска коалиция. Те могат да дадат приоритет на сдържането на Китай и да смекчат метода си към страни, които съставляват по-близка опасност за Съединени американски щати и техните съдружници и сътрудници. Или пък могат да решат, че Китай е дяволът, който познават най-добре, и да се опитат да насърчат възобновяване на китайско-американските връзки.
Материалът е оповестен в
Още по темата
ТАСС цитира думите на китайския президент, който изрази убеденост, че визитата му ще даде нов подтик на развиването на руско-китайските връзки и стратегическото взаимоотношение сред двете страни. Развитието на връзките сред Китай и Русия освен носи осезаеми изгоди за народите на двете страни, само че и има забележителен принос за напредъка на света като цяло, акцентира Си.
Тази проява на съюзни връзки подхранва паниката на Запада, че Китай може да стигне по-далеч от дипломацията или стопанската система в поддръжката си за Русия и да сътвори мощен блок, противопоставящ се на НАТО и Съединени американски щати, счита американското издание " Ню Йорк таймс ". Зад демонстрациите на другарство сред двамата водачи стои чистата геополитика. И Китай, и Русия се опълчват на световен ред, доминиран от Съединени американски щати и техните съдружници, и това наподобява надвива над всички възражения, които Си може да има по отношение на нахлуването на Путин в Украйна.
Китай не утвърждава войната на Русия в Украйна и оповести предложение от 12 точки за нейното преустановяване. Но Пекин надалеч не е осъдил съветската експанзия и визитата евентуално ще бъде изтълкувано в някои страни като безмълвно утвърждение на дейностите на Русия. Двете страни от ден на ден се сплотяват в обща неприязън към Съединени американски щати и техните съдружници, макар че американската и китайската стопанска система, които надалеч превъзхождат съветската, остават мощно преплетени. Някои анализатори съпоставят възгледите на Пекин за Тайван с тези на Русия за Украйна.
През миналата година Москва насочи доста гневна изразителност против Запада, показва сп. " Политико ". Обемът на тази изразителност от време на време заглушава един неуместен факт за външнополитическата преориентация на Москва от Запада към съдружници като Китай и Иран: съветските елити не са изключително въодушевени от новите си сътрудници. Това отразява дългогодишното съветско надменност по отношение на източния си комшия, датиращо от времето на Сталин и Мао. Руското неуважение, ориентирано по отношение на Иран, е още по-голямо.
Тези усеща са взаимни. Някои китайски дипломати показват доста неспокойствие от дейностите на Русия в Украйна. Според тях нашествието е нарушила стратегическа обстановка, която е била удобна за Китай. По сходен метод съветските анализатори се оплакват, че двустранните им връзки с Иран са възпрепятствани от историческите искания на Техеран.
Въпреки тези взаимни усеща на неспокойствие обаче миналата година даде на всички тези страни значим урок: колкото и да имат проблеми между тях, те имат доста по-големи проблеми със Съединени американски щати. Докато постановяваха огромни наказания против Русия, през последната година Съединени американски щати започнаха и завой в отношението си по отношение на Китай. Политиките, които показват това отношение, варират от въвеждането на непоколебим надзор върху износа, през обществена поддръжка за Тайван, до опасността от възможна възбрана на приложението " ТикТок ". В същото време администрацията на Байдън всъщност продължи да организира политиките на статуквото по отношение на Иран. Усилията за възкръсване на иранското нуклеарно съглашение се провалиха.
Така и трите страни се оказаха подложени в друга степен на санкционни режими, ръководени от Съединени американски щати и не е изненадващо, че стартират да работят в по-тясно съдействие. Иран е на финала на процеса на приемане на пълноправно участие в Шанхайската организация за съдействие - конгрес за сигурност, управителен от Китай и Русия. Китай оказа помощ да се подписа съглашение сред Иран и Саудитска Арабия за възобновяване на дипломатическите им връзки. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг е " все по-загрижен ", че Китай може да достави оръжия на Русия. Отношенията сред Иран и Русия се развиха стремително в хода на войната в Украйна, като представителят на Съвета за национална сигурност на Съединени американски щати Джон Кърби ги дефинира като " пълномащабно партньорство в региона на защитата ".
Този зараждащ се съюз пасва на американското влечение да се слагат всички съперници на Съединени американски щати под общ знаменател. По време на пика на Студената война мнозина американски политици одобряват, че комунистическият блок е едносъставен. И през сегашния век част от външнополитическата общественост постоянно изрича мнението, че Съединени американски щати са изправени пред някаква " ос ". През януари 2002 година в своята тирада " За положението на съюза " Джордж Буш взе на прицел Иран, Ирак и Северна Корея, като предизвести, че " страни като тези и техните терористични съдружници съставляват ос на злото, въоръжавайки се, с цел да заплашват мира по света ". Десетилетие по-късно, по време на президентските избори в Съединени американски щати през 2012 година, Мит Ромни предупреждаваше за зараждаща се " ос на авторитаризма ". По това време предизвестието на Ромни беше отхвърлено, само че през последната година наблюдаващи от целия американски политически набор прегърнаха концепцията с цялото си сърце. Неясното безпокойствие, което наблюдаващите в Съединени американски щати изпитват, защото по-голямата част от световния юг не е съгласна със глобите против Русия, подхранва този боязън, че огромна част от света може да се сплоти против Съединени американски щати.
Съединени американски щати могат да отговорят на зараждащата се коалиция сред Русия, Китай и Иран по един или различен метод. Единият метод е да продължат да следват политики, които се опълчват на тази група страни в обозримо бъдеще. Обаче макар че слагането под общ знаменател на съперниците на Америка може да наподобява привлекателно, то основава и затруднения. На първо място, това прави доста по-трудно построяването на обединения за въздържане. Индия да вземем за пример може да е съгласна да сдържа Китай, само че историческите ѝ връзки ще затруднят опълчването на Русия. Съединени американски щати няма да имат различен избор, с изключение на да разчитат на пъкъл хок обединения, които не са изцяло синхронизирани.
По-големият проблем е, че този мироглед не регистрира безбройните способи, по които външната политика на Съединени американски щати е процъфтявала, когато е разделяла, а не е обединявала противопоставящи се обединения. Ключов детайл от доктрината за въздържане на Джордж Кенан е потреблението на разломите в комунистическия блок. Това води до стопляне на връзките с Югославия на Тито през 50-те години на предишния век и с Китай на Мао през 70-те години на предишния век. Нито една от тези страни не е демократична народна власт, само че Съединени американски щати намират обща идея с тях, с цел да се съсредоточат върху по-голямата опасност - Съветския съюз. Именно тази позиция е и в основата на опълчването на Републиканската партия на поддръжката за Украйна против Русия. За някои от поддръжниците на Тръмп Китай е по-голямата опасност и затова всяко опълчване на Русия е или на вятъра изпитание, или непосредствено води до доближаване на двете най-големи сухоземни сили в Азия.
Така за политиците на Съединени американски щати въпросът отсега нататък ще бъде коя да изберат всред набор от неприятни благоприятни условия. Те могат да продължат да организират външна политика, която подклажда сформирането на антиамериканска коалиция. Те могат да дадат приоритет на сдържането на Китай и да смекчат метода си към страни, които съставляват по-близка опасност за Съединени американски щати и техните съдружници и сътрудници. Или пък могат да решат, че Китай е дяволът, който познават най-добре, и да се опитат да насърчат възобновяване на китайско-американските връзки.
Материалът е оповестен в
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ