Кирил Василев: Един украинец в завода работи колкото...
Кирил Василев е роден в Пловдив. През 1990 година основава и става съсобственик на „ Хелиос - Пловдив - Василев и Сие “ - компания за търговия с метали. През 2006 година събирателното сдружение се разделя на две самостоятелни компании, едната от които е „ Хелиос Метал Център “ с акцент върху производството.
Кирил Василев е ктитор и главен строител на пловдивския храм „ Свети Николай Чудотворец “. Член на съдружие „ Бизнесът за Пловдив “.
-------
- Г-н Василев, работодателите ли заплащат малко, или чиновниците работят неприятно? Защо има перманентна рецесия на пазара на работна ръка за позиции, свързани с произвеждане?
- Няма еднопосочен отговор на този въпрос. Само ще ви кажа, че мои сътрудници в Германия имат същото произвеждане като моето, на същата повърхност. Оборудвано е с по-малко машини и численият състав на личния състав им е 40 души. Моите служащи в това произвеждане също са 40. Германецът обаче има 2,8 пъти повече създадена продукция. Оставяме настрани обстоятелството, че и цената на създадената му продукция е 2,5-3 пъти по-висока от моята. Ето по какъв начин се получава разминаването сред продуктивността на труда и заплащането. Тук работната ръка желае заплати като немските, само че аз като шеф не получавам продуктивност като немската. Няма от кое място да извадя тези пари, без да имам създадени артикули, които да продам. Въобще тук не става въпрос за това високи или ниски са заплатите у нас. В Турция да вземем за пример заплатата на един доста добър заварчик е 3000 турски лири, или 462 евро.
За тези пари при мен няма кой да влезе във фабриката. А тези работят в пъти повече.
- Как ще се реши казусът?
- Не знам. Всички споделят „ плащайте повече “, само че аз в действителност заплащам повече, в сравнение с преди две години. Мен персонално ме нервира и един различен, завещан проблем - коефициентите за прослужено време. Това е историческа нелепост! Имаме закон за трудови връзки, който е от 1952 година, и от него нищо не е изтрито, единствено се е дописвало. Може ли някой да ми изясни за какво аз би трябвало да заплащам повече пари на един 55-годишен човек с 30 години стаж, който имитира работа,отколкото на негов сътрудник, който е на 30 години и заварява неуморно? Държавата ме задължава да заплащам този коефициент за прослужено време, само че този човек не е служил през целия си стаж при мен. При държавните чиновници се отстрани този коефициент, тъй като страната би трябвало да го заплаща, само че за частния бизнес - не. Това е анахронизъм, който е останал от времето, в което страната е била единствен шеф.
- Във вашата компания работят украинци. Защо предприехте импорт на работна ръка?
- От предходната година имам петима украински служащи. И би трябвало да ви кажа, че едно момче на 30 години от Украйна размени трима българи. Тези хора идват с готовност на работа, те знаят, че при полагане на спомагателни часове труд ще получат в допълнение заплащане. Същото важи и за другите ми служащи, само че като че ли не се възприема по този метод. Украинците се държат както нашите, когато отидат на гурбет в чужбина - дисциплинирано и отговорно. Доволен съм, че започнах тази мярка, само че ваденето на съответните разрешителни бе цяла епопея. За да си „ внеса “ един украински заварчик, първо трябваше българската Асоциацията по заваряване, която е частна организация, да утвърди документа му. За задачата аз платих 300 лв.. След това чаках цялостен месец Агенцията по заетостта да отговори дали мога да наема непознати служащи. Агенцията по заетостта не употребява телефони, там обичат да пишат писма. Цялата процедура по стиковката лишава четири месеца и най-сетне украинците влизат в България законно с всичките разрешителни и контракти. Сега би трябвало да извървя всичко още веднъж, с цел да удължа работните им документи. Ако същите тези хора отидат да работят в Полша, работодателят получава за две седмици позволение да ги назначи на работа. Има и различен ход -аз като български бизнесмен отивам в Полша и против скромна сума, нещо като нашите 2 лв. капитал, записвам компания там. Чрез нея ангажирам украинците и ги изпращам в командировка в България. Но в този случай българската страна няма да получи нищо, тъй като аз ще заплащам осигуровките им там.
- Има и други разновидности - или да си обучите фрагменти от ученическата пейка, или да инвестирате в съвременни машини, които да спестят потребността от работна ръка.
- Срещу индустриалната ми база се намира техникумът за подготовка на фрагменти за машиностроенето. По съседски знам, че
за последните пет години там няма нито един юноша, който да се е записал в компетентност металообработка.
Огромната част от учениците отиват в паралелки, където се учат да ръководят екскаватор и кранове, само че единствено тъй като им дават шофьорски книжки. Наистина няма никакви фрагменти за нашия отрасъл. А и няма по какъв начин да обучим някого, който не желае да влезе във фабрика. Знаете ли какво е за мен добър служащ? Това е този, който идва с готовност и знае, че би трябвало да свърши несъмнено нещо. А положителният шеф е този, който обезпечава положителни условия на труд, постоянно и правилно възнаграждение. Всичко друго е въпрос на търсене и предложение. В момента има дисбаланс в упованията на хората - какво желаят да реализират, и действителната реалност. Не е повода, че ние не желаеме да плащаме повече, а че не можем да получим за продукта си повече. Пазарът на моя артикул е 70% вътре в страната, а той не е огромен и е с ниски цени. Това, което продавам тук, е на цена 1.00 евро, а в чужбина е най-малко 1.70 до 2.50 евро.
Относно втория вид - аз в действителност влагам в машини и сега чиновниците ми са най-малко с 30-40 души по-малко отпреди години.
- Как оценявате бизнес климата в Пловдив и района?
- Имам една съществена забележка и тя е, че нямаме никаква държавна или общинска визия по какъв начин би трябвало да се развие този район и този град. В Америка да вземем за пример образоват хората, че краткосрочната визия за развиване на един град е 30 години, а дълготрайната е от 50 до 100 години. Какво да приказваме за Пловдив, за който нямаме визия какво ще вършим през идната година, тъй като може да не сме на власт?
Визията на един град не се прави от един кмет за един мандат. Прави се от общественост от хора, които са визионери
и няма никакво значение какво е политическото им користолюбие.
Ние вършим бизнес тук, хората, които работят за нас, са тук и не е без значение какво ще стане с този град и по какъв начин ще се развива. Ще ви дам образец с моя личен бизнес - моят терен е 35 декара и няма къде да се уголемявам, тъй като към мен строят жилищни кооперации. Затова са ни грозни градовете, тъй като няма ясна визия по какъв начин би трябвало да наподобява този регион - промишлен или жилищен ще е? Не може и двете.
- Членувате в съдружие „ Бизнесът за Пловдив “. Предприемачите упорстват да се построи естакада на Асеновградско шосе, което по принцип е съвременно решение и елементарно изпълнимо. Не се ли опасявате обаче, че ще ви обвинят, че лобирате за нещо, което е в полза на личната ви компания, тъй като ще доставите структурата за естакадата?
- Това е план за естакада, направен от проектантско бюро „ Иркон “, предлага най-безопасното и модерно транспортно решение - разминаване на трафика по околовръстния път и трасето Пловдив-Асеновград. Проектът е в полза на хората, единствено и само в името на пътната сигурност и спокойното пътешестване. Този „ мост “ може да бъде създаден и от две компании, доста бързо структурата да се транспортира и инсталира и придвижването да бъде пуснато. Кой ще го извършва, това е въпрос на конкурентни и транспарантни процедури на идващ стадий. А що се отнася до присъединяване ми в Сдружение „ Бизнесът за Пловдив “, под бизнес аз разбирам екип, а не притежател. Затова и съм член на Сдружението. Отговорността, която нося пред моите служащи, пред фамилиите им, се уголемява към моите съграждани. В Пловдив съм роден, в Пловдив са и децата ми, Пловдив желая да бъде град за работа и бизнес, честно и дейно ръководен.
Кирил Василев е ктитор и главен строител на пловдивския храм „ Свети Николай Чудотворец “. Член на съдружие „ Бизнесът за Пловдив “.
-------
- Г-н Василев, работодателите ли заплащат малко, или чиновниците работят неприятно? Защо има перманентна рецесия на пазара на работна ръка за позиции, свързани с произвеждане?
- Няма еднопосочен отговор на този въпрос. Само ще ви кажа, че мои сътрудници в Германия имат същото произвеждане като моето, на същата повърхност. Оборудвано е с по-малко машини и численият състав на личния състав им е 40 души. Моите служащи в това произвеждане също са 40. Германецът обаче има 2,8 пъти повече създадена продукция. Оставяме настрани обстоятелството, че и цената на създадената му продукция е 2,5-3 пъти по-висока от моята. Ето по какъв начин се получава разминаването сред продуктивността на труда и заплащането. Тук работната ръка желае заплати като немските, само че аз като шеф не получавам продуктивност като немската. Няма от кое място да извадя тези пари, без да имам създадени артикули, които да продам. Въобще тук не става въпрос за това високи или ниски са заплатите у нас. В Турция да вземем за пример заплатата на един доста добър заварчик е 3000 турски лири, или 462 евро.
За тези пари при мен няма кой да влезе във фабриката. А тези работят в пъти повече.
- Как ще се реши казусът?
- Не знам. Всички споделят „ плащайте повече “, само че аз в действителност заплащам повече, в сравнение с преди две години. Мен персонално ме нервира и един различен, завещан проблем - коефициентите за прослужено време. Това е историческа нелепост! Имаме закон за трудови връзки, който е от 1952 година, и от него нищо не е изтрито, единствено се е дописвало. Може ли някой да ми изясни за какво аз би трябвало да заплащам повече пари на един 55-годишен човек с 30 години стаж, който имитира работа,отколкото на негов сътрудник, който е на 30 години и заварява неуморно? Държавата ме задължава да заплащам този коефициент за прослужено време, само че този човек не е служил през целия си стаж при мен. При държавните чиновници се отстрани този коефициент, тъй като страната би трябвало да го заплаща, само че за частния бизнес - не. Това е анахронизъм, който е останал от времето, в което страната е била единствен шеф.
- Във вашата компания работят украинци. Защо предприехте импорт на работна ръка?
- От предходната година имам петима украински служащи. И би трябвало да ви кажа, че едно момче на 30 години от Украйна размени трима българи. Тези хора идват с готовност на работа, те знаят, че при полагане на спомагателни часове труд ще получат в допълнение заплащане. Същото важи и за другите ми служащи, само че като че ли не се възприема по този метод. Украинците се държат както нашите, когато отидат на гурбет в чужбина - дисциплинирано и отговорно. Доволен съм, че започнах тази мярка, само че ваденето на съответните разрешителни бе цяла епопея. За да си „ внеса “ един украински заварчик, първо трябваше българската Асоциацията по заваряване, която е частна организация, да утвърди документа му. За задачата аз платих 300 лв.. След това чаках цялостен месец Агенцията по заетостта да отговори дали мога да наема непознати служащи. Агенцията по заетостта не употребява телефони, там обичат да пишат писма. Цялата процедура по стиковката лишава четири месеца и най-сетне украинците влизат в България законно с всичките разрешителни и контракти. Сега би трябвало да извървя всичко още веднъж, с цел да удължа работните им документи. Ако същите тези хора отидат да работят в Полша, работодателят получава за две седмици позволение да ги назначи на работа. Има и различен ход -аз като български бизнесмен отивам в Полша и против скромна сума, нещо като нашите 2 лв. капитал, записвам компания там. Чрез нея ангажирам украинците и ги изпращам в командировка в България. Но в този случай българската страна няма да получи нищо, тъй като аз ще заплащам осигуровките им там.
- Има и други разновидности - или да си обучите фрагменти от ученическата пейка, или да инвестирате в съвременни машини, които да спестят потребността от работна ръка.
- Срещу индустриалната ми база се намира техникумът за подготовка на фрагменти за машиностроенето. По съседски знам, че
за последните пет години там няма нито един юноша, който да се е записал в компетентност металообработка.
Огромната част от учениците отиват в паралелки, където се учат да ръководят екскаватор и кранове, само че единствено тъй като им дават шофьорски книжки. Наистина няма никакви фрагменти за нашия отрасъл. А и няма по какъв начин да обучим някого, който не желае да влезе във фабрика. Знаете ли какво е за мен добър служащ? Това е този, който идва с готовност и знае, че би трябвало да свърши несъмнено нещо. А положителният шеф е този, който обезпечава положителни условия на труд, постоянно и правилно възнаграждение. Всичко друго е въпрос на търсене и предложение. В момента има дисбаланс в упованията на хората - какво желаят да реализират, и действителната реалност. Не е повода, че ние не желаеме да плащаме повече, а че не можем да получим за продукта си повече. Пазарът на моя артикул е 70% вътре в страната, а той не е огромен и е с ниски цени. Това, което продавам тук, е на цена 1.00 евро, а в чужбина е най-малко 1.70 до 2.50 евро.
Относно втория вид - аз в действителност влагам в машини и сега чиновниците ми са най-малко с 30-40 души по-малко отпреди години.
- Как оценявате бизнес климата в Пловдив и района?
- Имам една съществена забележка и тя е, че нямаме никаква държавна или общинска визия по какъв начин би трябвало да се развие този район и този град. В Америка да вземем за пример образоват хората, че краткосрочната визия за развиване на един град е 30 години, а дълготрайната е от 50 до 100 години. Какво да приказваме за Пловдив, за който нямаме визия какво ще вършим през идната година, тъй като може да не сме на власт?
Визията на един град не се прави от един кмет за един мандат. Прави се от общественост от хора, които са визионери
и няма никакво значение какво е политическото им користолюбие.
Ние вършим бизнес тук, хората, които работят за нас, са тук и не е без значение какво ще стане с този град и по какъв начин ще се развива. Ще ви дам образец с моя личен бизнес - моят терен е 35 декара и няма къде да се уголемявам, тъй като към мен строят жилищни кооперации. Затова са ни грозни градовете, тъй като няма ясна визия по какъв начин би трябвало да наподобява този регион - промишлен или жилищен ще е? Не може и двете.
- Членувате в съдружие „ Бизнесът за Пловдив “. Предприемачите упорстват да се построи естакада на Асеновградско шосе, което по принцип е съвременно решение и елементарно изпълнимо. Не се ли опасявате обаче, че ще ви обвинят, че лобирате за нещо, което е в полза на личната ви компания, тъй като ще доставите структурата за естакадата?
- Това е план за естакада, направен от проектантско бюро „ Иркон “, предлага най-безопасното и модерно транспортно решение - разминаване на трафика по околовръстния път и трасето Пловдив-Асеновград. Проектът е в полза на хората, единствено и само в името на пътната сигурност и спокойното пътешестване. Този „ мост “ може да бъде създаден и от две компании, доста бързо структурата да се транспортира и инсталира и придвижването да бъде пуснато. Кой ще го извършва, това е въпрос на конкурентни и транспарантни процедури на идващ стадий. А що се отнася до присъединяване ми в Сдружение „ Бизнесът за Пловдив “, под бизнес аз разбирам екип, а не притежател. Затова и съм член на Сдружението. Отговорността, която нося пред моите служащи, пред фамилиите им, се уголемява към моите съграждани. В Пловдив съм роден, в Пловдив са и децата ми, Пловдив желая да бъде град за работа и бизнес, честно и дейно ръководен.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ