Казват, че киното е колективна психотерапия, чрез която можем да

Казват, че киното е групова психотерапия, посредством която можем да осъществяваме тайните си стремежи. Най-прекият път към реализирането на тези наши фантазии обезпечават облиците в един филм или сериал. Нима не са те тези, които посредством репликите си и посланията, които насочат, се настаняват трайно в съзнанието на феновете?

За това по какъв начин се построява компактен облик в киното, който се запечатва в съзнанието ни, дълго след финалните надписи, в – подкастът на стратегия „ Христо Ботев “ на БНР и NO BLINK, приказваме със сценариста Нели Димитрова, режисьора Виктор Божинов и артиста Христо Петков.

И още:

· Кое кара феновете да симпатизират на така наречен " отрицателни герои " – плътността на самия персонаж или положителната актьорска игра?

· Винаги ли добре построеният персонаж е причина за това обликът да стане емблематичен?

· Скучен ли е позитивният воин и отрицателните персонажи ли са тези, които движат историята?

· Защо е значимо главните фигури в триъгълника, изграждащ персонажа, да приказват на един език и за какво в действителност положителният облик се явява огледало на своя сътрудник в кадър?

· Какъв метод е избрал Виктор Божинов за новия си филм „ Бягство “ и за какво би трябвало да си добре осведомен с обикновените занаятчийски правила в киното, само че постоянно да си подготвен за провокация?