Иво Беров: Защо се развали орташкият сговор между Бойко Борисов и Иван Гешев
Казват, че една картина може да замести хиляди думи.
Един ефирен рапортаж, затова, даже и без думи би могъл да бъде още по-красноречив. По една телевизия някогашният министър председател на републиката изяснява събитията към желаната оставка на основния прокурор Гешев. Иззад рамото му наднича едно приятничко и безизразно лице. То по никакъв начин не е инцидентно - принадлежи на уважавана госпожа с европейски възгледи и европейско образование - Мария Габриел.
А в действителност тя, а не Борисов, би трябвало да изяснява за какво е поискала оставката на Гешев. И най-малко официално тя би трябвало да обосновава и пази решението си. Две-три думи да каже най-малко. Но не. Говори и изяснява Бойко Борисов. Мария Габриел единствено наднича иззад рамото му.
И всички възприемат това за напълно естествено. И с времето то в действителност е станало естествено. И излиза наяве, че какъвто и да бъде министър председателят, препоръчан от Бойко Борисов, колкото и той да е хубав, просветен и учтив, колкото и европейски да бъдат неговите възгледи, той ще си бъде министър председател на Бойко Борисов. И ще ръководи Бойко Борисов, а неговият човек единствено ще наднича иззад рамото му.
С недомлъвки и злословия, неприличащи на един магистрат
Още една детайлност, която разкрива прикрити същности. Един човек дава конференция, която не е никаква конференция, а нещо приблизително сред изявление, пърформънс и любителска театрална режисура. " Четвъртък какво се случи " - пробва се да си напомни лицето, въпреки доста добре да знае какво се е случило. " А, сетих се " - афишира по-късно то, въпреки да е нямало какво да се досеща.
Лицето, несъмнено (напоследък много хора станаха " лица " ), е основният прокурор Гешев, който произнася такива едни отрепетирани слова, които напълно стартират да си схождат с клюкарските изказване на Слави Трифонов и хората му от Има Такъв Народ. Кой на кого се бил обадил, кой на кого определил среща, какво споделил на тази среща и какво му били отвърнали. С тази разлика, че Гешев не показва доказателства и не посочва имена, като изключим махленското " една жена сподели ".
" Ето мнението на един политик, който познавах и смятам за другар. Политик -жена. Тя споделя: " Разбери ме, бях до нея (до Мария Габриел), от нея го чух за пръв път ", споделя Гешев, само че не споделя, коя е дамата, която му била споделила. Нататък още от същото: " В петък се чух с лицето (не споделя кое лице),...звъннах на един член на Военновъздушни сили (но не споделя кой член), членът пък му загатнал " имаш семейство, това, това " (ама не споделя какво това и какво онова),...после " звъннах на човек от Софийската Градска прокуратура (и отново не споделя кой човек), след това още веднъж: " Аз му споделих, а той ми сподели, че ще каже и след това сподели, а най-после получих обръщение (заплаха към фамилията му), но няма да кажа от кой. И най-после: " Здравей Иване, Сарафов споделил на еди кой си, еди кой си споделил на еди кой си, че би трябвало да приключа делото за Барселона гейт ".
И по време на цялата пресконференция-пърформънс все такива едни недомлъвки, подмятания и злословия, недостойнои за който и да било магистрат, които най-после завършват с юнашкото " Аз съм мъж и българин ", и на които като че ли никой не се учудва изключително - може би тъй като всички към този момент знаят какво се крие зад тях.
Какво стои зад всичко това?
Имаше до неотдавна орташки сговор сред Борисов и Гешев, при който Гешев не подвига обвинявания против Борисов, а Борисов посредством хората си във Висш съдебен съвет пази Гешев от хората, които му желаят оставка. Сговор, при който единият (Борисов) държи другия с политическото си въздействие, а другият (Гешев) държи първия посредством прокурорската си власт. Този сговорът пропадна, когато - пристрастен в хитрости и тарикатлъци, определяни от мнозина като гениални, съвсем политически умения - Борисов, посредством Мария Габриел, пожела оставката на Гешев, с цел да получи поддръжката на Политическа партия и Демократична България за сформиране на държавно управление. Хитрост, която на пръв взор изглеждаше печеливша при всички случаи, тъй като при поддръжка от страна на Политическа партия и Демократична България, Борисов щеше да получи и политическо помилван за ръководството си, а пък при отвод, щеше да упрекна противниците си за това, че страната отива още веднъж на избори.
Само че се получи като при хитрата сврака - Борисов най-после надлъга и себе си. И вместо до състояние win-win - облага и в двата случая, се стигна до състояние " загуба и в двата случая ". С увеличение на вероятността Политическа партия и Демократична България да сформират държавно управление, или пък да се стигне до нови избори, само че към този момент не по виновност на тези партии.
Ако не желаеме още от същото
Като новите избори няма да бъдат кой знае каква неволя. Защото в случай че прокурорските и властовите конфликти са в действителност почистване на сметки сред мафиоти, то изборите ще бъдат опция на честните хора да си разчистят сметките с мафията и мафиотите.
А това е към този момент очевиден, въпреки и непълен триумф на всички, които от години недоволстваха против мафиотското ръководство на страната. А дали обновлението ще продължи, зависи от това, до каква степен и какъв брой хора са разбрали, че правосъдната промяна не е волност на капризни жълтопаветници, а нужда без която напредъкът на страната ни е неосъществим. И от това дали негласуващите ще схванат, че в случай че не желаят да ги ръководи мафията би трябвало да гласоподават.
Иво Беров
Един ефирен рапортаж, затова, даже и без думи би могъл да бъде още по-красноречив. По една телевизия някогашният министър председател на републиката изяснява събитията към желаната оставка на основния прокурор Гешев. Иззад рамото му наднича едно приятничко и безизразно лице. То по никакъв начин не е инцидентно - принадлежи на уважавана госпожа с европейски възгледи и европейско образование - Мария Габриел.
А в действителност тя, а не Борисов, би трябвало да изяснява за какво е поискала оставката на Гешев. И най-малко официално тя би трябвало да обосновава и пази решението си. Две-три думи да каже най-малко. Но не. Говори и изяснява Бойко Борисов. Мария Габриел единствено наднича иззад рамото му.
И всички възприемат това за напълно естествено. И с времето то в действителност е станало естествено. И излиза наяве, че какъвто и да бъде министър председателят, препоръчан от Бойко Борисов, колкото и той да е хубав, просветен и учтив, колкото и европейски да бъдат неговите възгледи, той ще си бъде министър председател на Бойко Борисов. И ще ръководи Бойко Борисов, а неговият човек единствено ще наднича иззад рамото му.
С недомлъвки и злословия, неприличащи на един магистрат
Още една детайлност, която разкрива прикрити същности. Един човек дава конференция, която не е никаква конференция, а нещо приблизително сред изявление, пърформънс и любителска театрална режисура. " Четвъртък какво се случи " - пробва се да си напомни лицето, въпреки доста добре да знае какво се е случило. " А, сетих се " - афишира по-късно то, въпреки да е нямало какво да се досеща.
Лицето, несъмнено (напоследък много хора станаха " лица " ), е основният прокурор Гешев, който произнася такива едни отрепетирани слова, които напълно стартират да си схождат с клюкарските изказване на Слави Трифонов и хората му от Има Такъв Народ. Кой на кого се бил обадил, кой на кого определил среща, какво споделил на тази среща и какво му били отвърнали. С тази разлика, че Гешев не показва доказателства и не посочва имена, като изключим махленското " една жена сподели ".
" Ето мнението на един политик, който познавах и смятам за другар. Политик -жена. Тя споделя: " Разбери ме, бях до нея (до Мария Габриел), от нея го чух за пръв път ", споделя Гешев, само че не споделя, коя е дамата, която му била споделила. Нататък още от същото: " В петък се чух с лицето (не споделя кое лице),...звъннах на един член на Военновъздушни сили (но не споделя кой член), членът пък му загатнал " имаш семейство, това, това " (ама не споделя какво това и какво онова),...после " звъннах на човек от Софийската Градска прокуратура (и отново не споделя кой човек), след това още веднъж: " Аз му споделих, а той ми сподели, че ще каже и след това сподели, а най-после получих обръщение (заплаха към фамилията му), но няма да кажа от кой. И най-после: " Здравей Иване, Сарафов споделил на еди кой си, еди кой си споделил на еди кой си, че би трябвало да приключа делото за Барселона гейт ".
И по време на цялата пресконференция-пърформънс все такива едни недомлъвки, подмятания и злословия, недостойнои за който и да било магистрат, които най-после завършват с юнашкото " Аз съм мъж и българин ", и на които като че ли никой не се учудва изключително - може би тъй като всички към този момент знаят какво се крие зад тях.
Какво стои зад всичко това?
Имаше до неотдавна орташки сговор сред Борисов и Гешев, при който Гешев не подвига обвинявания против Борисов, а Борисов посредством хората си във Висш съдебен съвет пази Гешев от хората, които му желаят оставка. Сговор, при който единият (Борисов) държи другия с политическото си въздействие, а другият (Гешев) държи първия посредством прокурорската си власт. Този сговорът пропадна, когато - пристрастен в хитрости и тарикатлъци, определяни от мнозина като гениални, съвсем политически умения - Борисов, посредством Мария Габриел, пожела оставката на Гешев, с цел да получи поддръжката на Политическа партия и Демократична България за сформиране на държавно управление. Хитрост, която на пръв взор изглеждаше печеливша при всички случаи, тъй като при поддръжка от страна на Политическа партия и Демократична България, Борисов щеше да получи и политическо помилван за ръководството си, а пък при отвод, щеше да упрекна противниците си за това, че страната отива още веднъж на избори.
Само че се получи като при хитрата сврака - Борисов най-после надлъга и себе си. И вместо до състояние win-win - облага и в двата случая, се стигна до състояние " загуба и в двата случая ". С увеличение на вероятността Политическа партия и Демократична България да сформират държавно управление, или пък да се стигне до нови избори, само че към този момент не по виновност на тези партии.
Ако не желаеме още от същото
Като новите избори няма да бъдат кой знае каква неволя. Защото в случай че прокурорските и властовите конфликти са в действителност почистване на сметки сред мафиоти, то изборите ще бъдат опция на честните хора да си разчистят сметките с мафията и мафиотите.
А това е към този момент очевиден, въпреки и непълен триумф на всички, които от години недоволстваха против мафиотското ръководство на страната. А дали обновлението ще продължи, зависи от това, до каква степен и какъв брой хора са разбрали, че правосъдната промяна не е волност на капризни жълтопаветници, а нужда без която напредъкът на страната ни е неосъществим. И от това дали негласуващите ще схванат, че в случай че не желаят да ги ръководи мафията би трябвало да гласоподават.
Иво Беров
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ