Режисьорът Стоян Радев: Свършиха ли работа ИТН, ДБ и ИБГНИ в два провалени парламента?
Казваме „ някаква”, поради странните условия и късото време, а другояче работата не е просто някаква, ами надали не е най-важната работа – да се обезпечи почтен избирателен развой и да се положат основите на дълбока промяна в правораздаването, която да подсигурява тъждество на всички пред закона в правовата страна.
Как да ги разбираме? Като смислени старания?
При всички положения поръчката звучи свястно. Оплакването от повсеместна липса на правдивост в публичните каузи е съществено съображение да се търси метод за смяна в позитивна посока. Въпросът е дали тя може да стартира да се случва при наличните условия, или каквито и да са те, би трябвало да се натиска, в случай че ще и с цената на обезверен авантюризъм, криещ непремерен риск.
А събитията са следните: действителна воля за смяна, изразена в лъчение на изрично парламентарно болшинство, няма. Възможност за формиране на такова от разнородни съставни елементи също няма. Частите се карат между тях. Затова към този момент на два пъти не се стига и до образуване на постоянно държавно управление със постоянна поддръжка, което да се захване с осъществяването на декларираните цели. Но все пак в последните минути живот на предходното Народно заседание се направиха промени в Избирателния кодекс, а малко преди кончината на настоящето се потегля в обезверен взлом против пороците в правосъдната система.
Междувременно, отново доста небрежно, се гласоподаваха увеличени помощи за пенсионерите и майките или изобщо се одобри повишение на пенсиите и обществените разноски, като в тая работа се включиха всички парламентарно показани партии, тъй като не е обичайно да не се взе участие. Идват нови избори и всеки желае да направи положително усещане. Но да оставим загрижеността с популистки привкус настрани.
Нека се върнем към упоритостите и събитията.
Амбициите на партиите, които се оповестиха срещу статуквото, почиваха на убеждението, а може би внушението, че целият народ ще поддържа похода към обновяване. Не за първи път в българската история такова виждане се оказва зрителна машинация. Така нареченото статукво, за положително или за неприятно, резервира доста от своите последователи и с цел да се извършат измененията, то самото би трябвало да поддържа своите съперници. А да се разчита на помощ от страна на врага не е съществено.
Освен това врагове се оказаха и тези съидейници, които сякаш стояха от едната страна на барикадата. Предателството също е с дълголетни обичаи у нас.
Разбира се, някои от участниците споделиха, че използването на думи като изменничество е неуместна в професионалния политически живот на модерния свят, само че по този начин или другояче тъкмо този термин от други времена и връзки дефинира протичащото се в лагера на анти-статуквото. Интересното е, че първо единствено един негов ослепителен представител подхвана тематиката по този метод, а другите го укориха, че бърка епохите и сферите, само че след това и те заговориха в същия дух, тъй че най-после всеки някак си съобщи другия.
Но на фона на непреодолимите външни и вътрешни проблеми въпреки всичко напъните да се решат, упоменатите задания оставаха и остават. Остава и питането за какво това е толкоз значимо.
Според гласовете на статуквото зад благородните претекстове надничат съответни поръчки от заинтригувани незаконни фигури. Затова по този начин се бърза, макар че в паниката се позволяват явни неточности. Затова и новият кодекс, и останалите промени, включително предлаганите правосъдни промени, нарушават балансите, вместо да реализират равновесие.
Но за какво да слушаме статуквото, несъмнено че то ще се мъчи да очерни положителните планове, ще желае да пречи и да се окопава. Може и да има нещо правилно в приказките му, само че лъжата наподобява е повече.
Като отхвърлят нападките на „ някогашните хора”, актуалните и бъдещите споделят, че няма по какъв начин с един размах да се оправи ситуацията в страната, тъй като то от дълго време и дълбоко е доста тежко. Трансформацията е извънредно сложна и не може да се мине без несъгласия и всевъзможни мъчителни премеждия. Колкото и комплицирано да наподобява обаче, не трябва да се дава заден ход, а по всевъзможен метод би трябвало да се търсят благоприятни условия все нещо потребно да се прокара. Дори забърканото в суматоха лекарство да има рискови противопоказания, като няма опция за по-добро, дано вземем няколко експресни дози, пък след това ще го мислим.
Има такова пояснение на заложения въпрос. Отчаяните потребности изискват обезверени ограничения. Ходи се по ръба на закона, конституционните пълномощия се разтягат до краен лимит, доста от образците за почтено политическо държание се нарушават, само че не е елементарно, постанова се. И даже смесването на противоположни идеологически настройки, дружно с допускането на немислими до неотдавна морални взаимни отстъпки, могат да бъдат оправдани от чрезвичайната обстановка и нейните изключителни нужди.
Продължава да ни тревожи едно-единствено разстройване.
Притеснява ни подозрението, че се нарушават правилата на демократичното ръководство, тъй като изборните резултати не разрешават на никого да прави радикални дейности. Разпределението на силите е такова и връзките сред групите в Народното събрание са такива, че никой не може да претендира за същинска представителност на своите претенции.
Не е по този начин, провикват се кандидатите за смяна, в случай че можем да реализираме набелязаните цели, ще се възползваме от всевъзможни тактики и тактики, значим е крайният резултат. Добре, само че тогава би трябвало да се признае, че битката в името на демокрацията се води макар демокрацията, че волята на гласоподавателите не се зачита, тъй като те не могат да си оказват помощ и би трябвало някой да свърши работата без да пита, с цел да са добре и те. Трябва някой да поеме персонално отговорността, без да се крие зад легитимацията на болшинството, с което не разполага.
Може в действителност да е за положителното на всички, даже тези всички да не го схващат.
Остава да се ревизира тази всъщност романтическа вероятност. Дано да се окаже такава, а не акция в утопичния проект на социалистическия натурализъм.
Според социалистическия натурализъм тоталитарният режим беше национална република.
Стоян Радев, Портал за изкуство, просвета и общество
Как да ги разбираме? Като смислени старания?
При всички положения поръчката звучи свястно. Оплакването от повсеместна липса на правдивост в публичните каузи е съществено съображение да се търси метод за смяна в позитивна посока. Въпросът е дали тя може да стартира да се случва при наличните условия, или каквито и да са те, би трябвало да се натиска, в случай че ще и с цената на обезверен авантюризъм, криещ непремерен риск.
А събитията са следните: действителна воля за смяна, изразена в лъчение на изрично парламентарно болшинство, няма. Възможност за формиране на такова от разнородни съставни елементи също няма. Частите се карат между тях. Затова към този момент на два пъти не се стига и до образуване на постоянно държавно управление със постоянна поддръжка, което да се захване с осъществяването на декларираните цели. Но все пак в последните минути живот на предходното Народно заседание се направиха промени в Избирателния кодекс, а малко преди кончината на настоящето се потегля в обезверен взлом против пороците в правосъдната система.
Междувременно, отново доста небрежно, се гласоподаваха увеличени помощи за пенсионерите и майките или изобщо се одобри повишение на пенсиите и обществените разноски, като в тая работа се включиха всички парламентарно показани партии, тъй като не е обичайно да не се взе участие. Идват нови избори и всеки желае да направи положително усещане. Но да оставим загрижеността с популистки привкус настрани.
Нека се върнем към упоритостите и събитията.
Амбициите на партиите, които се оповестиха срещу статуквото, почиваха на убеждението, а може би внушението, че целият народ ще поддържа похода към обновяване. Не за първи път в българската история такова виждане се оказва зрителна машинация. Така нареченото статукво, за положително или за неприятно, резервира доста от своите последователи и с цел да се извършат измененията, то самото би трябвало да поддържа своите съперници. А да се разчита на помощ от страна на врага не е съществено.
Освен това врагове се оказаха и тези съидейници, които сякаш стояха от едната страна на барикадата. Предателството също е с дълголетни обичаи у нас.
Разбира се, някои от участниците споделиха, че използването на думи като изменничество е неуместна в професионалния политически живот на модерния свят, само че по този начин или другояче тъкмо този термин от други времена и връзки дефинира протичащото се в лагера на анти-статуквото. Интересното е, че първо единствено един негов ослепителен представител подхвана тематиката по този метод, а другите го укориха, че бърка епохите и сферите, само че след това и те заговориха в същия дух, тъй че най-после всеки някак си съобщи другия.
Но на фона на непреодолимите външни и вътрешни проблеми въпреки всичко напъните да се решат, упоменатите задания оставаха и остават. Остава и питането за какво това е толкоз значимо.
Според гласовете на статуквото зад благородните претекстове надничат съответни поръчки от заинтригувани незаконни фигури. Затова по този начин се бърза, макар че в паниката се позволяват явни неточности. Затова и новият кодекс, и останалите промени, включително предлаганите правосъдни промени, нарушават балансите, вместо да реализират равновесие.
Но за какво да слушаме статуквото, несъмнено че то ще се мъчи да очерни положителните планове, ще желае да пречи и да се окопава. Може и да има нещо правилно в приказките му, само че лъжата наподобява е повече.
Като отхвърлят нападките на „ някогашните хора”, актуалните и бъдещите споделят, че няма по какъв начин с един размах да се оправи ситуацията в страната, тъй като то от дълго време и дълбоко е доста тежко. Трансформацията е извънредно сложна и не може да се мине без несъгласия и всевъзможни мъчителни премеждия. Колкото и комплицирано да наподобява обаче, не трябва да се дава заден ход, а по всевъзможен метод би трябвало да се търсят благоприятни условия все нещо потребно да се прокара. Дори забърканото в суматоха лекарство да има рискови противопоказания, като няма опция за по-добро, дано вземем няколко експресни дози, пък след това ще го мислим.
Има такова пояснение на заложения въпрос. Отчаяните потребности изискват обезверени ограничения. Ходи се по ръба на закона, конституционните пълномощия се разтягат до краен лимит, доста от образците за почтено политическо държание се нарушават, само че не е елементарно, постанова се. И даже смесването на противоположни идеологически настройки, дружно с допускането на немислими до неотдавна морални взаимни отстъпки, могат да бъдат оправдани от чрезвичайната обстановка и нейните изключителни нужди.
Продължава да ни тревожи едно-единствено разстройване.
Притеснява ни подозрението, че се нарушават правилата на демократичното ръководство, тъй като изборните резултати не разрешават на никого да прави радикални дейности. Разпределението на силите е такова и връзките сред групите в Народното събрание са такива, че никой не може да претендира за същинска представителност на своите претенции.
Не е по този начин, провикват се кандидатите за смяна, в случай че можем да реализираме набелязаните цели, ще се възползваме от всевъзможни тактики и тактики, значим е крайният резултат. Добре, само че тогава би трябвало да се признае, че битката в името на демокрацията се води макар демокрацията, че волята на гласоподавателите не се зачита, тъй като те не могат да си оказват помощ и би трябвало някой да свърши работата без да пита, с цел да са добре и те. Трябва някой да поеме персонално отговорността, без да се крие зад легитимацията на болшинството, с което не разполага.
Може в действителност да е за положителното на всички, даже тези всички да не го схващат.
Остава да се ревизира тази всъщност романтическа вероятност. Дано да се окаже такава, а не акция в утопичния проект на социалистическия натурализъм.
Според социалистическия натурализъм тоталитарният режим беше национална република.
Стоян Радев, Портал за изкуство, просвета и общество
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ