Лотосовите крака на Китай продължават цяло хилядолетие
Казва се, че лотосовите крайници са въодушевени от придворната танцьорка от десети век на име Яо Нианг, която превързвала краката си във формата на полумесец. Тя излиза пред император Ли Ю, като танцува на пръсти в двуметров златен лотос, декориран с панделки и скъпоценни камъни. Освен че трансформира формата на стъпалата, тази „ естетична процедура “ основава и необикновен тип походка, която за опора разчита на мускулите на бедрата и дупето – тт самото начало тя е пропита с еротични тонове. Постепенно други придворни дами – с пари, време и празнина за запълване – стартират да се подлагат на лотосовите крайници, трансформирайки ги в знак на статус измежду елита.
Малкото ходило в Китай, не по-различно от мъничката талия във викторианска Англия, e ултиматният знак за женска изтънченост. За фамилиите с дъщери за женене, размерът на ходилата им добива стойност на валута и средство за нанагорнище на обществените етажи. Краката на девойките, които сa под 8 сантиметра, се назовават „ златен лотос “, сред 8 и 13 са „ сребърен лотос “, а от 13 нагоре са стоманен лотос – вероятностите за сватба на момиче с стоманен лотос са много слаби.
Сравнение сред деформирани и недеформирани крайници
За да се деформират, краката на девойката първо се потапят в гореща вода, а ноктите й се отрязват. След това стъпалата се масажират и намазват с масла преди всички пръсти на краката й, като се изключи огромните, да бъдат счупени и завързани плоско към ходилото, образувайки триъгълна форма. След това ходилото се огъва на две. Накрая стъпалата са завързани крепко благодарение на копринена лента. Тази опаковка е премахвана за малко на всеки два дни, с цел да се предотврати заразяване на кръвта и забиране на стъпалото. Понякога „ непотребната “ плът се отрязва или се прави по този начин, че да изгние. Момичетата са принуждавани да изминат дълги дистанции, с цел да ускорят счупването на краката си. С течение на времето превръзките стават все по-стегнати, а обувките – по-малки. След две години процесът завършва – кракът към този момент е задоволително деформиран, с цел да се смята, че не може да си върне към естествената без жена още веднъж да изпитва същата болежка.
Въздействието на практиката може да се оцени като се прегледат три от най-големите женски фигури в Китай: политикът Шангуан Ван’ер (664-710), поетесата Ли Цинг-джао (1084-с.1151) и воинът Лианг Хонгю (1100- 1135). И трите дами, живеят преди обвързването на краката да пристигна на мода. Те се бяха отличили сами – не като гласове зад престола или вдъхновения за ентусиазъм на другите, а като независими хора. Въпреки че никоя не е известна на Запад, дамите бяха извънредно известни в Китай.
Да вземем, да вземем за пример, Лианг. Тя израства във военната база, командвана от татко й, и по този начин нейното обучение включваше военни тренировки и проучване на бойните изкуства. През 1121 година тя се среща със брачна половинка си, младши офицер на име Хан Шижонг. С нейна помощ той става военачалник и дружно основават неповторимо военно партньорство, защитавайки Северен и Централен Китай против нахлувания Цзинското царство. През 1127 година силите на Джин завладяват столицата Бинджинг, принуждавайки китайците да открият нова столица в южната част на страната. Поражението съвсем довежда до държавен прелом и свалянето на династията Сун, само че Лианг и брачният партньор й са измежду военните командири, които вземат участие в ащитата.
Династията Сун е интервал на голям стопански напредък, само че и на огромна обществена неустановеност. За разлика от средновековна Европа, при императорите от династията, класовият статус не е нещо наследствено, а печелено посредством открита конкуренция. Старите китайски аристократични фамилии се оказват изместени от меритократична класа, наречена „ литерати “. Входът беше получен посредством непоколебим набор от изпити за държавна работа, които мерят усвояването на конфуцианския канон. Не е изненадващо, защото интелектуалната мъдрост се прави оценка повече от грубата мощ.
Завързването на краката стартира като въпрос на мода, само че се трансформира в израз на съпричастност с Хан, откакто монголите нахлуха в Китай през 1279 година Фактът, че тя се извършва единствено от китайски дами я трансформира в самобитен израз на етническа горделивост. За китайците тази процедура е всекидневно доказателство за тяхното културно предимство по отношение на неопитомените варвари, които ги ръководят. Това става, сходно на конфуцианството, друга точка на разлика сред тях и останалия свят.
