Игор Федик специално за Фрог: Украйна – разрушителят на руските военни митове за непобедимата Червена армия
Като резултат към нея се оформиха доста легенди, вселяващи боязън и почитание у евентуалните й съперници. И тази визия щеше да си остане такава, в случай че не бе почнала путинската «спецоперация» в Украйна, която сподели че съветската военна машина напълно не е такава, каквато я представяше пропагандата на Москва.
Войнта на Русия против Украйна стартира да развенчава доста от съветските военни легенди. Най-очевидните от тях са тези за непобедимостта на съветската войска и за високите морални качества и обичаи на съветските офицери. Първят от тях се разруши в тоталната опозиция на украинския народ. А вторият унищожиха самите съветски офицери, които не престават да унищожават монотонно украинската гражданска инфраструктура, жилищни здания, да убиват спокойно население. Това ги храктеризира не като военни,а като същински интернационалните терористи.
Що се отнася до първия мит, то съгласно него съветската войска е модерна военна машина, умееща да води война с нови способи, с използването на съвременни военни тактики и тактики, владееща свръхсъвременно оръжие, с което по този начин се хвалеше Путин, и с което ни плашеха «военните експерти» от екраните на съветските малките екрани. Реалността се оказа напълно друга. Армията, за която говореха, че може да стигне до Лвов за няколко дни, към този момент повече от две седмици не може да пречупи съпротивата на украинските въоръжени сили. Нещо повече, в съветската войска означават огромен брой унищожена военна техника и персонален състав, измежду който има и висши офицерски чинове, а също и доста пленници и дезертьори и рухване на бойния дух. Това в действителност е резултат на обстоятелството, че преди нахлуването в Русия не решиха вярно освен опциите на Украйна за опозиция, само че и своите лични благоприятни условия. Следователно „ втората по мощ войска в света “ (както нерядко я наричаха) се оказа неспособна да води бойни дейности против еднакъв по благоприятни условия съперник, въпреки и по-слаб механически и количествено. За тези две седмици съветската войска не можа да унищожи украинските връзки и други системи за електронно ръководство. Предполагаше се, че Русия ще поддържа своето нахлуване с хакерски атаки, на тази опасност не се материализира. Руските Военно-космически сили, макар че имат над 10 пъти повече самолети от украинските Военновъздушни сили, не съумяха да открият надзор над въздушното пространство на Украйна. Вместо това те изгубиха значително от своите най-нови самолети Су-34, Су-35, Су-30СМ, а също по този начин вертолети като Ка-52.
Още едни проблем за съветската войска се оказа логистиката. Резерви, гръб, информационни благоприятни условия – всичко това при нея действа доста неефективно. Както се оказа, куцат и нейните тактика и тактичност. Руската войска настъпваше от всички страни, без да поддържа каквато и да било линия на фронта, съгласуваност и целокупност. Нейните челни подразделения се откъснаха от тила. Освен това те настъпваха в доста плътни колони, даже спираха машина до машина, вследствие на което имаше доста изгоряла техника. На комплицираните сектори вместо оттегляне и прегрупиране, тяхното командване взе решение да раздробява съединенията на дребни групи и посредством тях да се прониква в градовете. Така тези дребни групи станаха лесна плячка както за военните, по този начин и за силите от териториалната защитата на Украйна. Всички съветски бойци влязоха в Украйна без телефони, тъй като тяхното командване не искаше те да пращат назад в Русия фото и видео материали за това, което се случва в реалност. В резултат, бойците, разхвърляни по украинските гори и поля, нямат опция да дефинират своето местонахождение, а роднините и околните им в Русия нямат никаква връзка с тях. Очевидно не е имало никакви проекти за това какво да се прави и къде да се дислоцират бойците, в случай че Киев, Харков и другите огромни градове устоят. И съветското командване не можа да измисли нищо по-добро от това да продължи да бомбардира тези градове и да изпраща още веднъж и още веднъж на взлом всичко, което към момента може някак си да води война. Но резултатът е еднакъв: Руската войска продължава да понася загуби и в техника, в персонален състав.
Като цяло войната против Украйна сподели, че актуалната съветска войска не отличава по нищо от тази, която жалко пращаше на заколение своите бойци и по време на Втората международна война, и по време на войната в Афганистан, и в двете Чеченски войни. Цялата мощ и мощност на съветската войска, както и преди, се състои в огромен брой обработено от пропагандата пушечно месо, което военното командване и държавното управление са подготвени да пращат на заколение. Оказва се, че и до в този момент не е изгубила новост фразата, приписвана на почитания в Русия маршал Жуков – «Жените ще народят още».
Сега за втория мит. Както се приказва в съветската военна литература, император Петър Първи, създавайки постоянна войска, отразил във Воинския правилник своето схващане за офицерската чест. «Офицерът е благодорен бранител на Отечеството, името му е почтено, званието – най-високо. Честта включва неговото вътрешно достолепие, честност, героизъм, душевно достойнство, чиста съвест, респект и почитание. Тя е основната драгоценност на офицера, негов заветен дълг е да я пази чиста и безупречна. Честта пази достолепието на офицерското звание, задължава да се правят отлични действия, велики каузи, военни подвизи» - споделя той.
Но на актуалните съветски офицери понятията «чест», «благородство» и «отлични постъпки» са им напълно непознати. Те са покорни, безволни и неинициативни чиновници, които без ни минимум разкаяние на съвестта могат да издават заповеди за обстрел с крилати и балистични ракети на гражданска инфраструктура, да разстрелват «зелените» коридори за евакуация на мирното население и медицинските машини, да разполгат огневи позиции в учебни заведения и детски градини, да употребяват като прикрити жилищни здания и гражданското население. Нещо повече, съветските офицери персонално вземат директно присъединяване в авиационните удари против мирни украински градове. Изхождайки от това, украинският министър на защитата Алексей Резников даде доста точна характерност на сегашните съветски офицери и на цялата Путинова войска. «Руските кафири (неверници) се изплашиха от позорното проваляне и започнаха да правят закононарушения срещу човечността. Те обстрелват лечебни заведения, убиват дами и деца. Това към този момент не е войска, това са елементарни страхливци и терористи» - означи министърът.
Като цяло, както и да приключи започнатата от Русия война срещу Украйна, надали някой ще продължи да има вяра в упоменатите нагоре легенди за съветската войска. Нещо повече – тази война ще развенчае още значително легенди освен за съветската войска, само че и за самата Русия.
Игор Федик
Войнта на Русия против Украйна стартира да развенчава доста от съветските военни легенди. Най-очевидните от тях са тези за непобедимостта на съветската войска и за високите морални качества и обичаи на съветските офицери. Първят от тях се разруши в тоталната опозиция на украинския народ. А вторият унищожиха самите съветски офицери, които не престават да унищожават монотонно украинската гражданска инфраструктура, жилищни здания, да убиват спокойно население. Това ги храктеризира не като военни,а като същински интернационалните терористи.
Що се отнася до първия мит, то съгласно него съветската войска е модерна военна машина, умееща да води война с нови способи, с използването на съвременни военни тактики и тактики, владееща свръхсъвременно оръжие, с което по този начин се хвалеше Путин, и с което ни плашеха «военните експерти» от екраните на съветските малките екрани. Реалността се оказа напълно друга. Армията, за която говореха, че може да стигне до Лвов за няколко дни, към този момент повече от две седмици не може да пречупи съпротивата на украинските въоръжени сили. Нещо повече, в съветската войска означават огромен брой унищожена военна техника и персонален състав, измежду който има и висши офицерски чинове, а също и доста пленници и дезертьори и рухване на бойния дух. Това в действителност е резултат на обстоятелството, че преди нахлуването в Русия не решиха вярно освен опциите на Украйна за опозиция, само че и своите лични благоприятни условия. Следователно „ втората по мощ войска в света “ (както нерядко я наричаха) се оказа неспособна да води бойни дейности против еднакъв по благоприятни условия съперник, въпреки и по-слаб механически и количествено. За тези две седмици съветската войска не можа да унищожи украинските връзки и други системи за електронно ръководство. Предполагаше се, че Русия ще поддържа своето нахлуване с хакерски атаки, на тази опасност не се материализира. Руските Военно-космически сили, макар че имат над 10 пъти повече самолети от украинските Военновъздушни сили, не съумяха да открият надзор над въздушното пространство на Украйна. Вместо това те изгубиха значително от своите най-нови самолети Су-34, Су-35, Су-30СМ, а също по този начин вертолети като Ка-52.
Още едни проблем за съветската войска се оказа логистиката. Резерви, гръб, информационни благоприятни условия – всичко това при нея действа доста неефективно. Както се оказа, куцат и нейните тактика и тактичност. Руската войска настъпваше от всички страни, без да поддържа каквато и да било линия на фронта, съгласуваност и целокупност. Нейните челни подразделения се откъснаха от тила. Освен това те настъпваха в доста плътни колони, даже спираха машина до машина, вследствие на което имаше доста изгоряла техника. На комплицираните сектори вместо оттегляне и прегрупиране, тяхното командване взе решение да раздробява съединенията на дребни групи и посредством тях да се прониква в градовете. Така тези дребни групи станаха лесна плячка както за военните, по този начин и за силите от териториалната защитата на Украйна. Всички съветски бойци влязоха в Украйна без телефони, тъй като тяхното командване не искаше те да пращат назад в Русия фото и видео материали за това, което се случва в реалност. В резултат, бойците, разхвърляни по украинските гори и поля, нямат опция да дефинират своето местонахождение, а роднините и околните им в Русия нямат никаква връзка с тях. Очевидно не е имало никакви проекти за това какво да се прави и къде да се дислоцират бойците, в случай че Киев, Харков и другите огромни градове устоят. И съветското командване не можа да измисли нищо по-добро от това да продължи да бомбардира тези градове и да изпраща още веднъж и още веднъж на взлом всичко, което към момента може някак си да води война. Но резултатът е еднакъв: Руската войска продължава да понася загуби и в техника, в персонален състав.
Като цяло войната против Украйна сподели, че актуалната съветска войска не отличава по нищо от тази, която жалко пращаше на заколение своите бойци и по време на Втората международна война, и по време на войната в Афганистан, и в двете Чеченски войни. Цялата мощ и мощност на съветската войска, както и преди, се състои в огромен брой обработено от пропагандата пушечно месо, което военното командване и държавното управление са подготвени да пращат на заколение. Оказва се, че и до в този момент не е изгубила новост фразата, приписвана на почитания в Русия маршал Жуков – «Жените ще народят още».
Сега за втория мит. Както се приказва в съветската военна литература, император Петър Първи, създавайки постоянна войска, отразил във Воинския правилник своето схващане за офицерската чест. «Офицерът е благодорен бранител на Отечеството, името му е почтено, званието – най-високо. Честта включва неговото вътрешно достолепие, честност, героизъм, душевно достойнство, чиста съвест, респект и почитание. Тя е основната драгоценност на офицера, негов заветен дълг е да я пази чиста и безупречна. Честта пази достолепието на офицерското звание, задължава да се правят отлични действия, велики каузи, военни подвизи» - споделя той.
Но на актуалните съветски офицери понятията «чест», «благородство» и «отлични постъпки» са им напълно непознати. Те са покорни, безволни и неинициативни чиновници, които без ни минимум разкаяние на съвестта могат да издават заповеди за обстрел с крилати и балистични ракети на гражданска инфраструктура, да разстрелват «зелените» коридори за евакуация на мирното население и медицинските машини, да разполгат огневи позиции в учебни заведения и детски градини, да употребяват като прикрити жилищни здания и гражданското население. Нещо повече, съветските офицери персонално вземат директно присъединяване в авиационните удари против мирни украински градове. Изхождайки от това, украинският министър на защитата Алексей Резников даде доста точна характерност на сегашните съветски офицери и на цялата Путинова войска. «Руските кафири (неверници) се изплашиха от позорното проваляне и започнаха да правят закононарушения срещу човечността. Те обстрелват лечебни заведения, убиват дами и деца. Това към този момент не е войска, това са елементарни страхливци и терористи» - означи министърът.
Като цяло, както и да приключи започнатата от Русия война срещу Украйна, надали някой ще продължи да има вяра в упоменатите нагоре легенди за съветската войска. Нещо повече – тази война ще развенчае още значително легенди освен за съветската войска, само че и за самата Русия.
Игор Федик
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ