Като деца.Родителите ни, а и тези на нашите приятелите, всеки

Като деца .

Родителите ни, а и тези на нашите приятелите, всеки от нас си спомня, като са казвали: ти си неприятен, ти си несръчен, или пък от теб няма да стане нищо; от време на време даже ставахме очевидци / пострадали на физическа болежка за образование. Налагаше се да поемем грижата за проблемите на родителите си. Да изпитваме боязън от родителите си, или най-малко от единия, тъй като в множеството случаи другия ни заставяше да пазим секрети, в името на положителното на фамилията.

Вече като възрастни…

На някои от нас родителите към момента ги третират като деца; манипулират ни прочувствено, финансово, чрез закани и възприятие за виновност, имайки чувството че каквото и да вършим в никакъв случай няма да е задоволително положително за родителите ни.

СТОП! – За Нашите деца – това ли желаеме?! Да замязят на нас умишлено изживявайки насладата от приемането на постъпките им, и неумишлено носещи възприятието, че са отхвърлени, когато демонстрираме пред тях внезапно предишното „ болково тяло ” на нашето детство?

Кои са „ Вредните Родители ”?

• Неадекватните : Неизменно захласнати от личните си проблеми, те трансформират децата в „ дребни възрастни ”, които би трябвало да се грижат за тях.
• Властните : Контролират живота на децата си чрез възприятие за виновност, операцията и даже прекомерната подготвеност за помощ.
• Алкохолиците : Потънали в отказване и безредни промени в настроението. Тяхното пристрастяване не им оставя нито време, нито сила да бъдат родители.
• Словесните насилници: Без значение дали с обиди или тъничък жлъч, те деморализират децата си като непрестанно смазват самочувствието им и ги лишават от самонадеяност.
• Физическите насилници: Тъй като не са способни да управляват надълбоко спотаения си яд, те винят децата за личното си неконтролируемо държание.
• Сексуалните насилници: Без значение дали с очевидна половост или прикрита сексапил, те са най-големите предатели, тъй като унищожават същността на детството — неговата непорочност.

Защо би трябвало да обърнем взор към предишното?

В осемнадесетгодишната си частна и болнична процедура Д-р Форуърд декларира, че е виждала голям брой пациенти със смачкано самочувствие, които в детството си постоянно са били бити, подложени на критика, обременявани с възприятие за виновност, насилвани полово, вменявани са им били прекомерно доста отговорности или са били прекомерно мощно закриляни. Малцина от тях вършат връзка сред актуалните си проблеми и своите родители. Това прочувствено сляпо леке е доста постоянно срещано събитие. Хората просто не виждат, че отношението на родителите оказва доста въздействие върху живота им.  Проблемите в общуването в обществената среда и персоналния живот се основават най-много на прекарванията в ранното детство, минало от „ тогава ” към „ тук и в този момент ”.

А за какво „ нездравословен ” родител?

На всеки родител му се случва да се държи несъответстващо. Съвсем обикновено е родителите от време на време да се разкрещи на детето си. Както и упражняването понякога на прекален надзор. Както и обстоятелството, че родителите, въпреки и рядко, шамаросват децата си. Означават ли тези битово-житейски аспекти, че те са жестоки или неприятни родители?

Разбира се, че не. Родителите са хора и също имат проблеми. И множеството деца се оправят с моментните произшествия на прояви на яд, когато по принцип са заобиколени от обич и схващане.

Любовта, грижите, ласките на родителите е доста значим миг в построяването на положителни междуличностни взаимоотношения дете-родител и родител-дете. Създаването на чувство в детето за възприятие на приемане от страна на родителя. Да го одобряват те самите такова, каквото е. Да  се стремят към оптимално уединяване на възприятие у детето за малоценност- вменено директно или косвено.

Има обаче и доста родители, чиито непрекъснати отрицателни поведенчески модели преобладават живота на децата. Това са отровните и нездравословни родители. Даряващи неумишлено на децата си своя негативизъм и по този метод им предизвикват зло.

Това може да се съпостави в природата с отровата на химическо съединяване, което един път попаднало в кръвта на индивида се плъзва като паразит, достигайки до всяка една клетка на организма, до момента в който нищо подозиращият организъм не заболее. Именно такава е и прочувствената щета, проникваща в детското създание. Разбира се с порастването на детето, пораства и болката, само че това се демонстрира на по-късен стадий, когато детето към този момент стартира да води умишлен живот, и тази болежка се трансформира в облик на социо държание, водещо до своите неименуеми проблеми.

Вредните родители непрестанно травмират, наскърбяват и унижават децата си, даже когато те са към този момент станали възрастни хора.

Физическото принуждение от страна на родителите може да бъде толкоз травматично, че от време на време даже една-единствена демонстрация е задоволителна, с цел да аргументи големи прочувствени провали.

Тук е значимо да се подчертае, че умеенето да си родител, което е най-важното съгласно мен, е подсъзнателен развой, учреден на проби и неточности.

Нашите родители са усвоили това умеене подсъзнателно от техните родители, които са живели при напълно други обществени условия и времена на международно развиване. Което единствено по себе си ни кара да се замислим за „ изпитаните ” техни способи, които се предават от потомство на потомство като мъдрости, само че сами по себе си са просто неприятни препоръки.

Какво ни е причинил/причинява отровния родител?

Независимо от това дали порасналите деца на родителите от този вид са бити грубо, оставяни сами, прекомерно дълъг интервал от време- което не значи единствено физическа родителска липса, ами и морална и прочувствена, третирани като простаци, прекомерно закриляни или обременявани с възприятие за виновност, съвсем постоянно те страдат от сходни признаци: намалено самочувствие, водещо до самоунищожително държание.

Чувството, че са ненужни, необичани, несъответстващи се заражда точно в детските години и живее през целия житейски път на индивида. Като това възприятие не е нужно безусловно да се прояви под тази „ чиста ” форма на чувство за самия субект, както и като преценка за близките. Напротив, на по-късен житейски стадий това възприятие се прикрива под маската на деспот или човек, който надълбоко има вяра, че животът е извънредно неправдив и неблагоразположен към него. Това задължение на виновност и некомпетентност затруднява основаването на позитивен аз-образ. Заражда се чувство за липса на убеденост и самоуважение, засягащи всички аспекти на живота му.

Ако желаеме да добием същинска визия за хаоса на „ нездравословната и отровна ” фамилна система, би трябвало да се замислим върху убежденията си, както и върху тези, които диктуват метода, по който родителите се отнасят с децата си и метода, по който се допуска, че би трябвало да се държат децата. Нека да дам образец: в едно семейство може да доминира убеждението, че възприятията на децата са значими, до момента в който в друго могат да считат детето за човек втора употреба, или твърдо малко, с цел да му се обръща внимание от такова естество. Тези убеждения оформят възгледите, преценките и усещанията ни, и са извънредно мощни. С тях разграничаваме положителното от злото, редното от неправилното. Те играят решаваща роля моралните полезности, образованието, връзките, сексуалността, избора на специалност даже, етиката и финансовото положение. Убежденията образуват държанието на фамилията. В убежденията на рационалните, зрели и любящи родители участват възприятията и потребностите на всички членове на фамилията. Някои такива убеждения са: „ Децата имат право на противоречие ”; „ Децата имат право да бъркат ” и други

От друга страна убежденията на „ нездравословните ” родители постоянно са егоцентрични и себични. Такива образци са: „ Децата би трябвало да почитат родителите си непременно ” или пък „ Децата би трябвало да се виждат, само че не и да се чуват ” . Вредните родители посрещат противников всяка демонстрация, която би заплашила убежденията им. Вместо да трансформират, те получават един килнат взор върху действителността, подкрепяща към този момент одобрени убеждения. За жал дребните и невръстни създания нямат опита, който да им помогне да разграничат същинската от изкривената действителност.

Родителите също са хора и те имат своите потребности и потребности. Всепризнато е, че има „ мъчни ” и „ лесни ” деца. Но истината е една всички деца се нуждаят от обич, схващане, самообладание, поредност, неотстъпчивост, протекция, другарство.