Каспер е партизанското име на сержант от украинските доброволчески части,

...
Каспер е партизанското име на сержант от украинските доброволчески части,
Коментари Харесай

Ще го взривим - украинците са готови да жертват последния мост, водещ към Киев

Каспер е " партизанското име " на сержант от украинските доброволчески елементи, който със свито сърце се готви да взриви последния останал и напълно миниран мост, съединяващ Киев с териториите, където напредват съветските сили. Това написа Дмитрий Закс от Франс прес, представен от Българска телеграфна агенция.

Другарите му са вдигнали във въздуха всички други мостове по западния фланг на украинската столица в обезверен опит да спрат съветските танкове.

Единственият към момента незасегнат мост над река в град Билогородка на 25 км западно от столицата води към тънещи в зеленина села с доста летни вили, трансформирали се през днешния ден във военна зона.

Получи ли Каспер заповед да взриви моста, град Киев ще бъде отсечен от запад от тила.

" Ще опитаме всичко допустимо, с цел да го запазим ", декларира пред Агенция Франс Прес някогашният парашутист.

Но приближаващите боеве удрят по бойния дух на украинците, застанали на барикадите. Руските бойни самолети, включили се към сухопътните сили, бомбардират близките села и градове.

Вълната от хора, бягащи от все по-близките сражения, наподобява няма край. А редките часове на мъртвило сред ударите карат украинските бойци да се опасяват, че съветските сили в действителност приготвят още по-яростни офанзиви.

Каспер следи украинския разследващ дрон, летящ над фронтовата линия, и признава, че скоро ще се наложи да унищожи последния мост, водещ към регионите, западно от столицата.

" Ако ни заповядат от горната страна или в случай че забележим, че руснаците напредват, ще го взривим... дружно с колкото може повече противников танкове ", твърди той.

Подготовка за партизанска война

Откакто в предградията се водят борби, през деня улиците на Киев стават все по-опасни и опустяват.

С следващото придвижване на съветските сили по източния бряг на Днепър - реката, течаща през Киев, бойни елементи са се доближили на към 50 км.

Западният бранш обаче би обезпечил на съветските войски по-пряк достъп до центъра на столицата и държавния комплекс.

Местни поданици се готвят за партизанска война - измежду тях е Олександър Федченко, 38-годишен стругар.

В свободното си време Федченко е водел телевизионно предаване за най-популярните марки коли в Украйна.

Превърнал е обаче просторния си гараж в незаконна работилница за оръжия, с които да въоръжи украинските доброволци.

" Щом стартира войната, всичко се промени ", акцентира той.

" Разбрахме, че наши техници знаят да вършат оръжия. А други - коктейли " Молотов ". Вършим безусловно всичко, което можем ", споделя автомонтьорът.

" Това може да е последният ни ден "

Всички чиновници от автосервиза на Федченко са сменили работните гащеризони, изпоцапани с масло, с маслиненозелените униформи на доброволческите елементи.

Двайсет и осем годишен нов войник, избрал си псевдонима Крос, заварява нещо по едрокалибрена картечница - трофей на украински бойци, завладели съветски танк.

Мъчи се да трансформира картечницата в леко оръжие, което нетрениран доброволец би могъл да употребява в улични боеве.

" Това нещо може и да не стреля доста тъкмо, само че е по-добро от нищо ", разяснява той.

" Толкова народ е наясно, че вършим тези неща и че те може да не са напълно законни - продължава той. - На война обаче законът не е значим, значима е единствено защитата на страната. "

Гласът на Федченко прекъсва, когато стартира да приказва за началото на съветското нахлуване на 24 февруари.

" Чувствах се безпомощен. И да ми бяха поставили в ръцете " Калашников " - нямаше да устоя и 10 минути. Но имах потребност да направя нещо ", споделя той.

Импровизираната му оръжейна работилница е в заплаха от възможен съветски удар.

Наистина, големият му гараж се намира на едно от пътищата в западния край Киев. Много промишлени здания, ситуирани на същия път, към този момент са в отломки.

" Всички тук знаем, че може да ни нападат всеки миг - акцентира монтьорът. - Всеки знае, че това може да е последният ни ден. Но продължаваме да идваме тук. "

Ганна Галниченко, 64-годишна пенсионерка, също приказва през сълзи. Дошла е пеш от нивите в " ничията земя " сред моста, следен от Каспер, и селата, завладяни от съветските сили.

" Не зная къде са децата ми. Не мога да се свържа с тях по телефона ", споделя тя с трептящ глас.

Източник: epicenter.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР