> Карта на България след Ньойския мирен договорПо силата на

> Карта на България след Ньойския кротичък контракт
По силата на договора България е обременена с тежки репарационни отговорности, възлизащи на 2 250 000 зл. франка. От нея са откъснати територии с обща повърхност 11 278 кв. км, обитаеми с плътно българско население.

На Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 година Югославия) са предадени Царибродска околия, част от Кюстендилското краище, 18 села от Трънско и Знеполско, 8 села от Кулско. С Гърция се удостоверява границата по Букурещкия кротичък контракт от 1913 година Отнети са ни Западна Тракия и Южна Добруджа.

На 28 юни 1914 година в Сараево е погубен австроунгарският престолонаследник - ерцхерцог Франц Фердинанд. Месец по-късно стартират сраженията сред Сърбия и Австро-Унгария, а от 1 до 4 август във войната влизат Германия, Русия, Франция и Англия.

Започва международният боен спор, в който за България има три вероятни пътя. Идеята за цялостен неутралитет и добиване на придобивки от него е доста привлекателна, само че историческата процедура потвърждава, че без ангажираност е невероятно да се осъществят териториални триумфи.

Основният въпрос, изравен пред страната ни, е националното обединяване, а неговото решение към този момент минава през корекции в границите ни със прилежащите страни. Следователно би трябвало да се търсят съдружници измежду Великите сили, да се избира сред Антантата и Централните сили. След експлоадирането на войната държавното управление на Васил Радославов публично афишира неутралитет.

Съглашението не храни особени очаквания да притегли България на своя страна - и заради ориентацията на ръководещото сега държавно управление и цар Фердинанд, и заради това, че е заложило към този момент на българските съперници на Балканите. Наистина, подхващат се стъпки в тази посока, само че те са бавни и извънредно неубедителни.

Първото напълно съответно предложение идва през май 1915 година, когато Антантата дава обещание при влизане във войната посредством нахлуване против Турция линията Мидия-Енос, безспорната ѝ част от противоречивата зона в Македония, териториално уголемение в Беломорието и подпомагане за споразумяване на казуса с Южна Добруджа.

Българското държавно управление обаче е изцяло наясно, че тези задължения нямат действително покритие, защото за тях не е взето единодушието на балканските страни. В същото време Централните сили дават обещание по-малко, само че дават гаранции за реализация при общ боен триумф - цяла Македония абсолютно ще бъде предадена на България.

Освен всичко друго тази позиция на Централните сили (а по-точно - на Германия) има и голям психически резултат, тъй като е ориентирана в най-чувствителната точка на българската стратегия за национално обединяване.

Разбира се, обещанията не са единственият мотив в установяване крайната позиция на България. Именно Германия дава на държавното управление претенции заем от 500 млн. марки и по този метод печели още един плюс.

Въпреки влизането на Италия във военните дейности на страната на Съглашението, през 1915 година Централните сили записват някои триумфи. Германия подхваща необятна атака на Източния фронт против съветската армия; Дарданелската интервенция на Англия и Франция е несполучлива. Това дава спомагателни причини на държавното управление за неговото дефинитивно решение - смята се, че Тройният съюз има трайно предимство и са налице предпоставки за неговата победа.

През есента на 1915 година опозиционните водачи вършат опит да влияят за ориентацията на страната чрез среща с цар Фердинанд. Политици като Иван Гешов, Александър Малинов, Стоян Данев, Найчо Цанов предизвестяват за заплахата от конфронтиране със Съглашението.

На 23 септември 1915 година в страната е оповестена готовност, а на 14 октомври с царски декрет е оповестена война на Сърбия. Под знамената са свикани към 870 хиляди души, групирани в три армии. На бойното поле Българската войска реализира изключителни триумфи на няколко фронта.

Ала това няма изключително значение - Централните сили не съумяват да се опълчват на Антантата. През 1918 година страната ни към този момент стартира да изнемогва. Третата война в границите на няколко години се оказва освен тежка, а и продължителна. Икономиката се разрушава, шири се неодобрение на фронта и тила. Кризата обгръща и ръководещите кръгове.

На 14 септември 1918 година настава началото на края. При цялостно предимство в жива мощ и техника, Антантата подхваща огромна атака на Солунския фронт. Българската отбранителна линия е пробита при Добро поле и в армията настава безпорядък. Разбунтували се елементи отстъпват към вътрешността на страната, поражда се концепция за поход към София и кавга с виновниците.

След военната злополука на юг България към този момент няма избор и изпраща в Солун делегация с искане на помирение. То е подписано на 29 септември 1918 година и всъщност съставлява капитулация. Армията следва да се изтегли в старите граници, да се разоръжи и демобилизира под контрола на съглашенски офицери и да остави като заложници частите, намиращи се западно от Вардар. За повторно в продължение единствено на 5 години страната ни е сложена на колене.

Последствията се съдържат в Ньойския кротичък контракт, подписан на днешната дата преди 98 години - 27 ноември 1919 година Към изгубеното след Балканските войни се прибавят 11 хиляди кв. км така наречен Западни околности (с Цариброд и редица села в Кулско, Трънско, Босилеградско и половин Струмишка околия), които се предават на Сърбия; в Западна Тракия от Места до Марица се вкарва ръководство на Съглашението, само че по-късно територията е предадена на Гърция. Мечтата за обединяване на Мизия, Тракия и Македония рухва.

За 37 години страната би трябвало да изплати репарации в непостижимия размер от над 2 милиарда франка; постановат се и тежки натурални вземания - въглища, добитък, храни. България в действителност е лишена и от войска - планува се наемната армия дружно с полицията и граничната защита да не надвишава 30 хиляди души.

От отделените територии в идващите 3 години в България идват над 100 хиляди бежанци. 600 хиляди българи остават оттатък граница.

Несъмнено Ньойският диктат е доста нечовечен удар по България. При това извънредно неправдив удар. Версайската система от контракти, подписани със изгубилите страни от страна на Антантата, слагат на колене и другите страни от Централните сили. Много историци и познавачи показват, че тези контракти са една от директните аргументи за въвличането на света в най-кървавата война в историята на човечеството, а точно - Втората международна война.