Карлос Калдас: Магически куршум вдига надеждата за живот с десет години
Карлос Калдас управлява Катедрата по клинична онкология на Университета в Кеймбридж, където развива програмата за геномика на рака на изследователския център „ Хътчисън/МРС “. Завършва медицина в Лисабон, а по-късно специализира в Югозападния медицинския институт на Университета на Тексас в Далас, в болничното заведение „ Джон Хопкинс “ и в Университета в Балтимор, Съединени американски щати. През 1996 година се реалокира в Кеймбридж. Карлос Калдас взе участие в извършения наскоро симпозиум „ Персонализирана медицина ” във Фондация Ramon Areces със съдействието на списание Nature Medicine в Мадрид.
***
Вашата компетентност е онкологията, доктор Калдас. Разкажете ни за последните достижения в битката с рака.
Ръководя лабораторията в Кеймбриджкия проучвателен институт, тъй че приказвам като настоящ онколог. През последните 20 години фрапантно се промени методът, по който гледаме на рака като болест. Знаем не просто повече, а доста повече. Способни сме да вземем за пример да разграничаваме свойствата на канцерогенните кафези, а това стана за първи път преди 10 години. Знаем също по какво тези кафези се разграничават от естествените - не е резултат от някакъв прелом, а от струпване на разновидности, и затова научихме сигурно, че ракът е генно заболяване, и по-конкретно, че е породено от мутирали гени. Във всеки субект е много елементарно да се открият кои са тези гени, тъй като се постанова само да се съпостави ДНК на раковите кафези с тази на естествените. Така ще идентифицираме без никакво подозрение всички разновидности. В това се крие хубостта на генетиката.
Доколко този прогрес се дължи на геномиката?
Огромният пробив идва точно от технологията, която ни разрешава да проследим генома извънредно бързо, за 4-5 дни. Бих го сравнил с потреблението на компютрите и съвсем интелигентните мобилни телефони, имейлите и всички тези технологии. Така можем да потвърдим кои видове рак са провокирани от инфекции. През 2000 година разчитането на първия човешки геном струваше близо 3 милиарда $. Днес може да се реализира за 10 хиляди $. През 2020 година евентуално ще коства 500. Международната конференция по ракова геномика през 2007 година стартира огромен план за да наблюдава 500 проби от 50 вида рак за пет години. Това ще бъдат първите карти на рака на невъобразимо до неотдавна равнище. Тези геномни биомаркери ще повлияят доста мощно върху третирането на рака. Ще могат да се употребяват за диагностика, прогностика, мониторинг на заболяването, да предскажем дали заболяването се завръща и ще направляваме какъв е отговорът на прилаганата терапия.
Ще ни дадете ли съответен образец за използването?
Да вземем един доста постоянно срещан вид рак като този на гърдата. Първото, което една пациентка желае да узнае след диагнозата и отстраняването на тумора, е дали ще развие метастази, или е излекувана. Бихме желали, наблюдавайки първичния израстък, да можем да определим риска по-ефикасно, в сравнение с го вършим сега. Аз настоявам, че отговорът е закодиран в гените на първичния израстък, където е авансово заложено дали той ще има метастази или не. Това ново виждане към този момент въздейства върху здравната процедура. Спомням си, че когато аз бях студент по медицина, при избран тип левкемия на пациента се даваха 18 месеца живот, а през днешния ден характерна терапия под формата на същински вълшебен патрон разрешава границата да се вдигне до пет и даже 10 години. Все по-прецизно откриваме, че даже когато приказваме за рак на белия дроб, в действителност не става въпрос за една унифицирана болест, а за комплекс от разнообразни разновидности. Що се отнася до прилаганите лечения, до неотдавна те бяха идентични за всички пациенти, а към този момент е явно, че не работят еднообразно. Следователно, в случай че знаем, че избран пациент няма да отговори позитивно на свръхскъпо лекарство, няма смисъл то да бъде прилагано. В предишното разполагахме с избрани медикаменти, предоставяни от фармацевтичните компании, които предписвахме на пациентите и по-късно анализирахме кои от тях дават отговор по-добре. Тенденцията на бъдещето е първо да определим молекулярния профил на тумора и по-късно да решим каква терапия да се приложи. Наскоро се събрахме с сътрудници да обсъждаме бъдещето и стигнахме до термина „ персонализирана ракова медицина 2.0 ” в паралел с интернет.
