Смъртта на Карън Силкууд – инцидент или умишлено убийство
Карън Гей Силкууд е инженер-химик в компанията Kerr-McGee. По време на работата си открива доста рискове, грозящи личния състав и взема решение да проверява казусът. След като намира задоволително доказателства желае да съди притежателя, само че нейните опити да разкрие ужасната истина ще я погубят.
От дребна Карън демонстрира огромен интерес към химията и приключва университета Ламар в родния си щат Тексас. По-късно се дами за Уилям Медоус, с който има три деца, само че разбирайки за неговите изневери и сложната му финансова обстановка, обвързвана с проблемите му да пести парите си, бъдещата химичка го напуща. След развода се мести в Оклахома Сити, където работи като чиновник в болница. Трупа известно време като стаж и получава покана от компанията Kerr-McGee, която преработва плутоний.
През 1972 година Карън се причислява към локалния съюз на нефтоработниците и химическите техници и заедно с други служащи взе участие в стачка против фабриката на Kerr-McGee. В резултат на стачката огромната част от членовете на съюза напущат и Силкууд е определена да стане част от комисията за права на служащите. Тази позиция ѝ дава опцията да проверява всички проблеми, свързани със здравето и сигурността на личния състав.
В интервала от няколко седмица Силкууд открива доказателства, че служащите са изложени на химическо замърсяване, разполагат с дефектна въздушно-пречиствателна инсталация и нужните проби не са съхранявани, както би трябвало. Всичките ѝ открития подлежали на безбройни нарушавания на здравните разпореждания. С новата позиция се разкрива, че компанията не прави нищо, с цел да защищити личния състав си от заразяване с рисковите химикали, с които работят всекидневно. След задълбочено следствие открива, че фабриката е фалшифицирала протоколи за осъществени инспекции, както и че постоянно рискува живота на служащите си.
За да събере в допълнение доказателства решава да направи няколко теста и да изследва с детектор за алфа интензивност ръкавиците на своето защитно облекло. Високи стойности се откриват и върху рамото и дясната ръка. Притеснителните обстоятелства я карат да отиде незабавно при докторът на фабриката, с цел да даде проба от носа си с назофарингеален тампон.
Допълнителните проби потвърждават още един стеснителен факт – тялото ѝ е приело 400 пъти над допустимата доза на облъчване с плутоний. Фабриката въпреки всичко прави нещо, шокиращите резултати стимулират администрацията да смени ръкавиците на машината. Още по-любопитно е, че е открита контаминация и по вътрешността на ръкавиците, които Силкууд употребява, което значи, че най-вероятно са били съзнателно развалени. Не са открити никакви обилни следи от плутоний по повърхността на бюрото на Карън, както и във въздуха в самата стая.
До час почистването на кабинета е завършило. В идващите 5 дни се взимат нейни проби от урина и изпражнения, с цел да се наблюдават равнищата на химикалите в организма. Въпреки рекомендациите да почива, Карън се завръща на работа в лабораторията, само че не прави никакви проби. Поставена е да работи единствено с документи, с цел да не влиза в директен контакт с каквито и да е рискови субстанции.
Дори и в администрацията, апаратурата за радиационен декор продължава да регистрира високи равнища на замърсяване по тялото ѝ. Намират следи от алфа интензивност по шията, ръцете и лицето ѝ. Техник е назначен да ревизира персоналното ѝ шкафче и кола, само че там няма никаква алфа излъчване. Докато заводът търси източника на замърсяване, нейното положение продължава да се утежнява. Лекарите не могат да си обяснят по какъв начин тялото ѝ непрекъснато покачва равнищата на плутоний в белите дробове.
След следващите високи стойност, пострадалата е съпроводена към дома си, който споделя със съквартирантка на име Шери Елис. Апартаментът е проучен в детайли и са открити обилни равнища на алфа интензивност във всички стаи, както и в тялото на съквартирантката. Лекарите събират двете дами и стартират разпит за определяне на източника на радиация. Карън си спомня, че преди два дни разлива малко от тестът си с урина и я бърше от плочките в банята с кърпичка, която пуска в тоалетната по-късно.
За два дни са под наблюдението на лекар Джордж Веалс, след което са изписани и пуснати назад на работа. Карън упреква фабриката, тъй като единствено там може да открие деен плутоний. Компанията Kerr-McGee от своя страна отхвърля обвиняванията и декларира, че Силкууд е решила преднамерено да замърси дома си, с цел да им даде неприятна известност. На фона на всичко това някои публицисти ще припомнят какъв брой зле устроена е цялата защитна система – всеки може да си тръгне с най-малко една проба от завода.
Останала на предела на силите си Карън взема решение да показа следствията и доказателствата си обществено. За задачата се свързва с публицист от New York Times на име Дейвид Бърнам. С негова помощ тя ще може да разкрие на света небрежността на фабриката по отношение на сигурността на личния състав. В края на един работен ден, най-обсъжданата жена в завода се качва в персоналния си автомобил и е решена да посети Бърнам с всички доказателства, които е събирала. Тайната ѝ вяра е, че най-сетне ще направи цялостните разкрития за нередностите на работното място.
Само час след тръгването ѝ, полицията в Оклахома е известена за злополука, а водачът зад кормилото е Карън Силкууд. На 13 ноември 1974 година скандалната служителка е оповестена за мъртва, освен това единствено на 28 години, аутопсията демонстрира голям брой рани по тялото, които като че ли нямат място. Инспекторът, който поема казусът ще рапортува, че съгласно него това е злополука, породена от заспиване. Аутопсията демонстрира, че в кръвта ѝ има огромно количество метаквалон. Това лекарство се предписва на хора с тежка инсомния, само че Карън в никакъв случай не е страдала от такава.
Допълнителни 50 мг от медикамента са открити в стомаха ѝ и се позволява, че с такова наличие никой няма да успее да се концентрира. По шосето са открити следи от гумите на автомобила, които демонстрират че той е излязъл от пътя, а не се е блъснал в дърво, каквато е първичната версия. Разгледани по този метод, доказателствата стартират да повдигат още доста въпроси.
Папката с всички доказателства също не може да бъде открита. Тези обстоятелства поддържат теорията, че нейната гибел не е породена от случай, а е планувано ликвидиране. Случаят получава съществено медийно отражение и семейство Силкууд завеждат дело против Kerr-McGee. Обвинението е за ликвидиране. Решението на съда е да се изплатят на роднините близо 1,3 милиона $ за нанесените вреди, както и спомагателни 5 000 $ за откраднати персонални движимости от жилището ѝ по време на следствието.
Дори през днешния ден никой не може да удостовери кой е поръчал това ликвидиране. Въпреки трагичният си край Карън остава в сърцата на околните си като воин, който се бори за живота и здравето на своите сътрудници. Нейните дейности и смелостта ѝ се отплащат, тъй като фабриката затваря порти единствено година след гибелта ѝ, поради федерално следствие, което разкрива над 30 кг погрешно използван плутоний.
