Капитанът на Локомотив (Пловдив) даде интервю пред Спортал, в което

Капитанът на Локомотив (Пловдив) даде изявление пред " Спортал ", в което разкри кой е единственият мач, след който е плакал, както и за каква съжалява във футболната си кариера.

Локомотив (Пд) изиска 1,2 млн. за собствен футболист

Слован (Братислава) е изпратил оферта за футболиста

- Колко постоянно чуваш, че приличаш на френския национал Оливие Жиру?

- Доста постоянно. Когато преди няколко години в Полша си пуснах по-дълга брада, започнаха да виждат това. Съотборникът ми Дамян Биртек първи ме оприличи на Жиру и даже се обръщаше към мен с това име. Смятам, че приликата идва от брадата и сходните прически. Може би има и някои черти на лицето. Виждал съм фотоси на Жиру без брада. Когато и двамата сме без брада нямаме нищо общо.

- Кои са фантазиите, които преследваш?

- Вече съм в средата на кариерата ми и нямам някакви фантазии за огромен футбол. Просто желая да съм здрав оптимално дълго и всички към мен да са здрави. Това е най-голямата ми фантазия.

- Кой е Димитър Илиев?

- Аз съм спокоен, балансиран човек, който гледа действително на нещата.

- Какво те прави благополучен във футбола?

- Щастлив ме вършат почитателите. Когато печелим и честваме дружно с тях. Това е най-голямото благополучие.

- А какво те разочарова във футбола?

- Разочароват ме загубите. Всеки футболист знае, че след върховете идват спадове. Когато загубим злополучно мач, когато изпусна състояние и не играя добре, от време на време съм в неприятно въодушевление. Но това е напълно обикновено за един футболист.

- Много тежко ли приемаш загубите? Плакал ли си след мач?

- Никога не съм плакал след загуба. След финала за купата против Ботев за първи път ми се случи да рева от наслада. Не се сещам за различен миг, в който да съм плакал за някой мач. Може би като дете, когато съм бил почитател на даден тим и тимът е губил, съм плакал. Откакто съм професионален състезател за първи път ми се случва да рева и то от наслада.

- Кой е най-незабравимият миг в кариерата ти?

- Няколко са. Мога да откроя успеха против Ботев на финала за Купата, може би това е най-щастливият миг в кариерата ми.

- Кой е най-щурият ти съотборник?

- Най-неуравновесеният е Ален Ожболт. Постоянно се пали за нещо и ми е доста смешно да го виждам.

- Интересно ли е в съблекаляната на Локомотив? Правите ли си постоянно номера?

- Да, има много хора с възприятие за комизъм и непрекъснато има смешки. За съответни номера не мога да се сетя, само че има няколко индивида, които най-често са пострадали.

- Кои са те?

- Най-много смешки търпят Ален Ожболт, Момчил Цветанов...

- Позволяват ли си да си вършат смешки с теб?

- Не смеят доста много, тъй като имат някакъв почит и не си припомням да са ми правили номера.

В Локо (Пд) към този момент търсят заместител на Георги Илиев

Набелязаният е бразилец с италиански паспорт

- Кое е най-точното попадение в живота ти?

- Моят наследник. Това е най-голямото ми благополучие и най-големият ми триумф.

- Коя е дамата на живота ти? Тя не наподобява като типичната футболна брачна половинка, която непрекъснато попада в медийното пространство.

- Като цяло не обичам да излизат някакви материали за мен, тя също е надалеч от болшенството, които самоуверено мога да нарека " кифли ", които са към футболистите. Тя постоянно ме е подкрепяла, веселя се, че е до мен и виждам да съм встрани от медийното пространство.

- Как наподобява един съвършен свободен ден?

- Разходка със фамилията. Ако съм доста изтощен, може би да си заставам у дома и да виждам мачове.

- От какво семейство си?

- Обикновено семейство. Никога не съм бил лишаван от нищо. Винаги са ме подкрепяли и постоянно са се старали нищо да не ми липсва. Родителите ми не са се занимавали със спорт. Като дребен татко ми е упражнявал футбол, само че рано е спрял. Майка ми сега оказва помощ на брачната половинка ми и прекарва доста време със сина ми, а татко ми е зает с охранителна компания. Преди това той беше в областта на военните. Съвсем елементарни специалности.

- Кога беше първият досег с футболната топка за теб? Тренирал ли си други спортове?

- Не, постоянно съм бил завързан към футбола. Още от дребен играя в махалата. Още от детската градина постоянно си пожелавах футболни топки за Коледа. Започнах още тогава да играя пред блока. На тренировки започнах да вървя, когато бях на 8 години. Баща ми ме закара на Лаута и по този начин започнах.

- Колко постоянно те стопират по улиците?

- Напоследък в Пловдив много постоянно ме стопират. Приятно ми е. Поздравяват ме след триумфа, който постигнахме в последната година с Локомотив. Хората са много въодушавени, поздравяват ме и благодарят за радостните моменти.

- Спомняш ли си по кое време даде първия си подпис и какво беше възприятието?

- Не, не си припомням, само че допускам, че ми е станало прелестно (смее се).

- Кой е най-трудният миг в карирерата ти?

- Имал съм доста сложни моменти. Но когато бях запаса в Монтана, беше доста тежко. Първо, че Монтана не е най-приятното място за живеене, настрана не играех и това бяха доста сложни шест месеца. Направо ми беше писнало, само че по-късно малко по малко нещата потеглиха нагоре.

-Някога мислил ли си да кажеш край?

- Чак толкоз раздразнителен в никакъв случай не съм бил. Всеки футболист има моменти, в които въобще не му е до футбол, само че това въпреки всичко е целият ми живот. Това ми е обещано като гений, обичам играта и се надявам колкото се може повече време да съм здрав и да играя футбол.

- Кой е съветът, който в никакъв случай няма да забравиш?

- Не знам дали някой ми е давал този съвет, само че за мен най-правилната сентенция е да не реагираш импулсивно, да премислиш нещата и чак по-късно да действаш. Много пъти импулсивните дейности и решения са неверни. Тряба да премислиш, да се успокоиш и по-късно да действаш.

- До какъв брой броиш, с цел да се успокоиш?

- Минимум до 10, само че от време на време би трябвало и повече време да премислиш нещата. Със брачната половинка ми много постоянно сме си говорили на тази тематика, че може би едно от най-силните ми качества е търпението, а тя е на другия полюс. Тя е много нетърпелива и постоянно съм й казвал, че търпението е доста мощно оръжие.

- За какво харчиш най-вече?

- В момента подреждам апартамент и има много разходи там. Като цяло не съм разсипник. В предишното съм харчил повече за облекла, в този момент около сина ми са най-големите разноски.

- За какво съжаляваш в живота си?

- Не съм последовател на максимата, че не би трябвало да съжаляваш за нищо. Съжалявам за много неща, само че за жал не мога да ги върна. Съжалявам, че не излязох по-рано в чужбина. Колкото по-рано българските футболисти отидат в чужбина, се развиват по-добре. Най-голямата ми болежка е тази, че когато имах опция като младеж, не съумях да изляза на открито. Бях на проби в Челси, имаше интерес, само че тогавашното управление не ме пусна и по-късно изгубих много години в България. Това е в предишното. Със сигурност ми е болежка, само че въпреки това съм удовлетворен по какъв начин ми се разви животът.

- Сега като гледаш мач на Челси, какво си мислиш?

- Честно казано не виждам доста мачове на Челси, тъй че не го претърпявам чак толкоз (смее се). Аз съм реалист и не бих споделил, че щях да направя грандиозна кариера в Челси, просто шансът да направя мощна кариера щеше да се усили неведнъж, тъй като да отидеш на 16 години в Англия с качествата, които дръзвам да настоявам че имах, мисля, че кариерата ми щеше да се развие по доста по-различен метод.

- Какво би трансформирал в себе си?

- Прекалено съм примирителен и доверчив в доста обстановки, за което съм подложен на критика от брачната половинка ми. Може би бих станал по-нахакан и по-нахален.

- На кой вратар искаш да вкараш гол?

- На Пламен Илиев, тъй като желая да вкарам гол на Лудогорец.

- Какво му липсва на българския футбол?

- Може би верният въпрос е какво му е наред. Ако потегли да изреждам неналичията, ще отнеме доста време.

- Кой е най-големият футболен гений в света?

- Не единствено напоследък, а може би въобще раждал се в миналото, това е Меси.

- Колко постоянно казваш " Не мога "?

- Доста постоянно, в случай че приказваме за майсторене у дома.

- Футболът е....?

- Религия!