Пламен Крумов Разбрах, че футболът е неизменна част от живота ми
Капитанът на Арда Пламен Крумов даде изявление за клубния уебсайт на, малко откакто стана ясно, че футболът в България се завръща през месец юни. Крумов приказва за метода на живот, за тренировките в домашни условия, какво е научил през тези два месеца и доста други тематики, специфични за ARDA TV.
-Пламене, здравей, беседваме с теб, откакто към този момент има добра вест за българския футбол, на 5 или 12 юни започва шампионата.
Днес прочетох, че има някакво развиване и се зарадвах доста. Най-накрая след дълго седене у дома ще можем още веднъж да практикуваме обичаната ни игра, което ни носи наслада както на нас, по този начин и на милионите хора по телевизионните екрани.
– Ще имате нови правила за тренировки, без игра с глава, без да се поздравявате..
Трудно ще е, само че сме подготвени на всичко, ще изпълняваме всичко каквото би трябвало с цел да упражняваме и да сме подготвени за старта на шампионата. Както се споделя два месеца си бяхме у дома и тези условия на щаба ще ги съблюдаваме. В началото несъмнено ще има много закачки и смешни обстановки, само че в последна сметка това се прави с цел да премине тази болест и да няма последици.
– Какво е един професионален футболист да не тренира два месеца, в случай, че е привикнал да е постоянно на терен?
Много ми беше тежко, дори у дома с жена ми си говорихме, че такова нещо не ми се е случвало два месеца да не пипна топка. Разбрах, че футболът е неизменима част от живота ми и съм доста благополучен, че най-сетне ще можем още веднъж да упражняваме и дай боже да се възобнови шампионата.
-Отборът на Арда пръв в България стартира с онлайн тренировките, може би кондиционният треньор Антон Дончев бе най-важния човек за вас през тези два месеца.
Да, по този начин е. Наистина ние започнахме първи с тези онлайн тренировки. Господин Дончев е един извънредно добър експерт, който с тези тренировки ни държи живи в случай че може по този начин да се каже. Все отново целият тим сме в онлайн групата, в която се пуска тренировката, има много положително въодушевление и по този метод не те липсва съблекалнята. Той до този миг си прави съвършено работата, в този момент би трябвало към този момент ние да свършим нашата.
-Къде те намирам сега?
Дойдох да си направя нормалния крос в парка. Аз дружно с моето семейство сме в Кърджали, където изкарахме тази насилствена отмора. За нас най-важното нещо беше да запазим родителите ни с цел да не сме вероятно вирусопреносители и по тази причина избрахме да си останем в Кърджали, където е по-спокойно място.
– Прави ми усещане, че ти имаше много сериозен асистент в подготвителния развой, твоята щерка също се включваше в тренировките, пита ли те, тате за какво по този начин тренираш у дома, а не на стадиона?
Ами не към момента не ме пита, тъй като е дребна и не може да приказва, само че пък и беше забавно несъмнено да ме гледа да подрипвам у дома, а и на нея и беше много занимателно. Повярвайте ми ние сме огромни хора и разбираме от дума, само че за едно малко дете на две години да седи у дома два месеца и да не излиза е доста мъчно. Но в този момент можем да излизаме с нея в парковете, като естествено съблюдаваме всички наставления и условия на щаба, и се надяваме да няма повече такива пандемии, и болести.
– Кое беше най-трудното упражнение, което трябваше да правиш у дома?
Всички са доста сложни, тъй като са без топка. Един футболист несъмнено топката най-вече го притегля, ние имахме топки, само че те бяха медицински, я всяко едно упражнение с тях е неприятно. Но вижте, ние сме дейни спортисти, здрави мъже, тъй че не са били кой знае какъв брой тежки натоварванията.
-Какво научи през тези два месеца, в които бе у дома?
Нищо ново не съм научил през тези два месеца, може би се научих да оказвам помощ на жена ми в развъждането на детето, помагах в домакинските неща, тъй като в този момент нямах опрощение, че съм изтощен от подготовка. Налагаше се да мия чинии, понякога да сготвям, да предрешвам и обличам дребната и други такива фамилни неща. Но тези неща може би са ми липсвали, тъй като да имам толкоз свободно време със фамилията не съм имал и това може би беше хубавото на тази пандемия, че си бяхме у дома тримата дружно.
-Пламене, здравей, беседваме с теб, откакто към този момент има добра вест за българския футбол, на 5 или 12 юни започва шампионата.
Днес прочетох, че има някакво развиване и се зарадвах доста. Най-накрая след дълго седене у дома ще можем още веднъж да практикуваме обичаната ни игра, което ни носи наслада както на нас, по този начин и на милионите хора по телевизионните екрани.
– Ще имате нови правила за тренировки, без игра с глава, без да се поздравявате..
Трудно ще е, само че сме подготвени на всичко, ще изпълняваме всичко каквото би трябвало с цел да упражняваме и да сме подготвени за старта на шампионата. Както се споделя два месеца си бяхме у дома и тези условия на щаба ще ги съблюдаваме. В началото несъмнено ще има много закачки и смешни обстановки, само че в последна сметка това се прави с цел да премине тази болест и да няма последици.
– Какво е един професионален футболист да не тренира два месеца, в случай, че е привикнал да е постоянно на терен?
Много ми беше тежко, дори у дома с жена ми си говорихме, че такова нещо не ми се е случвало два месеца да не пипна топка. Разбрах, че футболът е неизменима част от живота ми и съм доста благополучен, че най-сетне ще можем още веднъж да упражняваме и дай боже да се възобнови шампионата.
-Отборът на Арда пръв в България стартира с онлайн тренировките, може би кондиционният треньор Антон Дончев бе най-важния човек за вас през тези два месеца.
Да, по този начин е. Наистина ние започнахме първи с тези онлайн тренировки. Господин Дончев е един извънредно добър експерт, който с тези тренировки ни държи живи в случай че може по този начин да се каже. Все отново целият тим сме в онлайн групата, в която се пуска тренировката, има много положително въодушевление и по този метод не те липсва съблекалнята. Той до този миг си прави съвършено работата, в този момент би трябвало към този момент ние да свършим нашата.
-Къде те намирам сега?
Дойдох да си направя нормалния крос в парка. Аз дружно с моето семейство сме в Кърджали, където изкарахме тази насилствена отмора. За нас най-важното нещо беше да запазим родителите ни с цел да не сме вероятно вирусопреносители и по тази причина избрахме да си останем в Кърджали, където е по-спокойно място.
– Прави ми усещане, че ти имаше много сериозен асистент в подготвителния развой, твоята щерка също се включваше в тренировките, пита ли те, тате за какво по този начин тренираш у дома, а не на стадиона?
Ами не към момента не ме пита, тъй като е дребна и не може да приказва, само че пък и беше забавно несъмнено да ме гледа да подрипвам у дома, а и на нея и беше много занимателно. Повярвайте ми ние сме огромни хора и разбираме от дума, само че за едно малко дете на две години да седи у дома два месеца и да не излиза е доста мъчно. Но в този момент можем да излизаме с нея в парковете, като естествено съблюдаваме всички наставления и условия на щаба, и се надяваме да няма повече такива пандемии, и болести.
– Кое беше най-трудното упражнение, което трябваше да правиш у дома?
Всички са доста сложни, тъй като са без топка. Един футболист несъмнено топката най-вече го притегля, ние имахме топки, само че те бяха медицински, я всяко едно упражнение с тях е неприятно. Но вижте, ние сме дейни спортисти, здрави мъже, тъй че не са били кой знае какъв брой тежки натоварванията.
-Какво научи през тези два месеца, в които бе у дома?
Нищо ново не съм научил през тези два месеца, може би се научих да оказвам помощ на жена ми в развъждането на детето, помагах в домакинските неща, тъй като в този момент нямах опрощение, че съм изтощен от подготовка. Налагаше се да мия чинии, понякога да сготвям, да предрешвам и обличам дребната и други такива фамилни неща. Но тези неща може би са ми липсвали, тъй като да имам толкоз свободно време със фамилията не съм имал и това може би беше хубавото на тази пандемия, че си бяхме у дома тримата дружно.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ