Етноанализът на НСИ: 8,4% в България се определят към турския етнос, 4,4% казват, че са роми
Към 7 септември 2021 година българската етническа група обгръща 5 118 494 души или 84,6 на 100 от хората, дали отговор на въпроса за етническа принадлежност. Това заяви Магдалена Костова, шеф на Дирекция " Демографска и обществена статистика " в Националния статистически институт на семинар на тематика " Преброяване 2021 - Резултати. Етнодемографски характерности на популацията - етническа принадлежност, изповедание, майчин език, набожност " в Боровец. Председателят на Национален статистически институт доцент доктор Атанас Атанасов подчертава, че данните записват по какъв начин хората се самоопределят, осведоми Българска телеграфна агенция.
Към турската етническа група са се самоопределили 508 378 души или 8,4% от далите отговор.
Към третия по бройка, ромски етнос са се самоопределили 266 720 души или 4,4% от далите отговор.
Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души или 1,3 на 100, като единствено тази група усилва своя брой от 2011 година, сподели Костова.
Сред другите етнически групи най-голяма е тази на хората, които са записали " помак " - близо 15 000 души.
Следва съветската етническа група - 14 000 души, по-късно са българомохамеданите - съвсем 11 000 души, арменската група е от 5306 души, следва украинската - 3239 души, македонска - 1143, румънска - 683, сподели Костова.
Хората, които са показали, че не могат да се самоопределят, са 15 746 (0,3 на сто). Отговор " Не искам да отговоря " са отбелязали 63 767 души или 1 на 100 от далите отговор.
Костова посочи, че отрицателните демографски трендове, които следим през последните години в страната, оказват въздействие както върху популацията, по този начин и върху всички етнически групи и поради това трите съществени етнически групи в страната - българска, турска и ромска, понижават като безспорен брой по отношение на предходното броене.
В началото на предишния век в градовете са живели 18,2 на 100 от българите, 16,1 на 100 от турците и 20,5 на 100 от ромите, сподели Костова. С течение на времето популацията с българско етническо самоопределяне се е урбанизирало доста повече спрямо другите две съществени етнически групи.
Към 7 септември 2021 година в градовете живеят 77,5 на 100 от българския, 38,4 на 100 от турския и 51 на 100 от ромския етнос . Процесът на урбанизация в най-малка степен визира турската етническа група, преобладаващата част от която през целия интервал 1900 - 2021 година продължава да живее в села, сподели специалистът.
По думите й българската етническа общественост доминира във всички области като се изключи областите Кърджали и Разград, където тя образува надлежно 29 на 100 и 39,7 на 100 от популацията на региона.
Хората, самоопределили се към турската етническа общественост, са съсредоточени териториално основно в областите Кърджали (64,5 на сто), Разград (50,4 на сто), Търговище (37,7 на сто), Силистра (37,1 на сто) и Шумен (31,3 на сто). Общо в петте области живее съвсем половината от популацията, самоопределило се към турската етническа група - 48,4 на 100.
Хората от ромската етническа група са разпределени из цялата страна, сподели Костова. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен - 15,3 на 100, и Монтана - 11,5 на 100, следвани от Шумен - 8 на 100, Добрич - 7,2 на 100, и Ямбол - 7,1 на 100.
Характерният за последните десетилетия развой на застаряване на популацията визира в най-голяма степен хората от българската етническа общественост, посочи специалистът. При тази група делът на популацията на 65 и повече навършени години е най-голям - 25 на 100, при 19,8 на 100 и 7,3 на 100 надлежно за турската и ромската етническа група.
Наблюдават се основни разлики в просветителната конструкция на популацията по етническа принадлежност, уточни специалистът. Докато при самоопределилите се като българи на седем и повече навършени години 79,7% са с високо обучение (29,2 на 100 с висше и 50,5 на 100 със средно), то при популацията от турската етническа група с високо обучение са 44% (8,1 на 100 с висше и 35,9 на 100 със средно), а при ромския етнос относителният дял на този индикатор е 15,2 на 100.
За 10 години делът на популацията със приключено висше обучение нараства от 0,3 на 0,8 на 100 измежду ромската етническа група, от 4,1 на 8,1 на 100 измежду турската и от 22,8 на 100 през 2011 година на 29,2 на 100 през 2021 година измежду самоопределилите се към българската етническа група.
От хората на 15 и повече навършени години в никакъв случай не са посещавали учебно заведение 0,3 на 100 от самоопределилите се към българската етническа група, 1,9 на 100 от турската и 6,4 на 100 от ромската етническа група. Децата в наложителна учебна възраст (7 - 15 навършени години), останали отвън просветителния развой, са 8 на 100 при ромската общественост, 4,4 на 100 при турската и 1,3 на 100 от самоопределилите се към българската етническа група в тази възрастова група.
11,8% от самоопределилите се към ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са необразовани. Този дял е 3,4 на 100 и 0,5 на 100, надлежно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.
Б ългарският е майчин език за 5 037 607 души, или 85,3 на 100 от популацията, турският - за 514 386 души, или за 8,7 на 100, и ромският - за 227 974 души , или за 3,9 на 100 от далите отговор на въпроса, сподели Костова. Друг майчин език са показали 62 906 души, или 1,1 на 100. Хората, които са показали, че не могат да дефинират майчиния си език, са 10 633 (0,2 на сто).
Най-висока е била заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на претовареност 66,8 на 100, а най-нисък е този индикатор при ромската етническа група - 21,6 на 100, сподели Костова. Безработицата е най-висока измежду самоопределилите се от ромската етническа група.
Незаетите и неучастващи в обучение на възраст 15 - 29 навършени години през следения интервал варират от 17,5 на 100 за българската етническа група, 38 на 100 за турската до 62,6 на 100 за ромската.
Към турската етническа група са се самоопределили 508 378 души или 8,4% от далите отговор.
Към третия по бройка, ромски етнос са се самоопределили 266 720 души или 4,4% от далите отговор.
Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души или 1,3 на 100, като единствено тази група усилва своя брой от 2011 година, сподели Костова.
Сред другите етнически групи най-голяма е тази на хората, които са записали " помак " - близо 15 000 души.
Следва съветската етническа група - 14 000 души, по-късно са българомохамеданите - съвсем 11 000 души, арменската група е от 5306 души, следва украинската - 3239 души, македонска - 1143, румънска - 683, сподели Костова.
Хората, които са показали, че не могат да се самоопределят, са 15 746 (0,3 на сто). Отговор " Не искам да отговоря " са отбелязали 63 767 души или 1 на 100 от далите отговор.
Костова посочи, че отрицателните демографски трендове, които следим през последните години в страната, оказват въздействие както върху популацията, по този начин и върху всички етнически групи и поради това трите съществени етнически групи в страната - българска, турска и ромска, понижават като безспорен брой по отношение на предходното броене.
В началото на предишния век в градовете са живели 18,2 на 100 от българите, 16,1 на 100 от турците и 20,5 на 100 от ромите, сподели Костова. С течение на времето популацията с българско етническо самоопределяне се е урбанизирало доста повече спрямо другите две съществени етнически групи.
Към 7 септември 2021 година в градовете живеят 77,5 на 100 от българския, 38,4 на 100 от турския и 51 на 100 от ромския етнос . Процесът на урбанизация в най-малка степен визира турската етническа група, преобладаващата част от която през целия интервал 1900 - 2021 година продължава да живее в села, сподели специалистът.
По думите й българската етническа общественост доминира във всички области като се изключи областите Кърджали и Разград, където тя образува надлежно 29 на 100 и 39,7 на 100 от популацията на региона.
Хората, самоопределили се към турската етническа общественост, са съсредоточени териториално основно в областите Кърджали (64,5 на сто), Разград (50,4 на сто), Търговище (37,7 на сто), Силистра (37,1 на сто) и Шумен (31,3 на сто). Общо в петте области живее съвсем половината от популацията, самоопределило се към турската етническа група - 48,4 на 100.
Хората от ромската етническа група са разпределени из цялата страна, сподели Костова. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен - 15,3 на 100, и Монтана - 11,5 на 100, следвани от Шумен - 8 на 100, Добрич - 7,2 на 100, и Ямбол - 7,1 на 100.
Характерният за последните десетилетия развой на застаряване на популацията визира в най-голяма степен хората от българската етническа общественост, посочи специалистът. При тази група делът на популацията на 65 и повече навършени години е най-голям - 25 на 100, при 19,8 на 100 и 7,3 на 100 надлежно за турската и ромската етническа група.
Наблюдават се основни разлики в просветителната конструкция на популацията по етническа принадлежност, уточни специалистът. Докато при самоопределилите се като българи на седем и повече навършени години 79,7% са с високо обучение (29,2 на 100 с висше и 50,5 на 100 със средно), то при популацията от турската етническа група с високо обучение са 44% (8,1 на 100 с висше и 35,9 на 100 със средно), а при ромския етнос относителният дял на този индикатор е 15,2 на 100.
За 10 години делът на популацията със приключено висше обучение нараства от 0,3 на 0,8 на 100 измежду ромската етническа група, от 4,1 на 8,1 на 100 измежду турската и от 22,8 на 100 през 2011 година на 29,2 на 100 през 2021 година измежду самоопределилите се към българската етническа група.
От хората на 15 и повече навършени години в никакъв случай не са посещавали учебно заведение 0,3 на 100 от самоопределилите се към българската етническа група, 1,9 на 100 от турската и 6,4 на 100 от ромската етническа група. Децата в наложителна учебна възраст (7 - 15 навършени години), останали отвън просветителния развой, са 8 на 100 при ромската общественост, 4,4 на 100 при турската и 1,3 на 100 от самоопределилите се към българската етническа група в тази възрастова група.
11,8% от самоопределилите се към ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са необразовани. Този дял е 3,4 на 100 и 0,5 на 100, надлежно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.
Б ългарският е майчин език за 5 037 607 души, или 85,3 на 100 от популацията, турският - за 514 386 души, или за 8,7 на 100, и ромският - за 227 974 души , или за 3,9 на 100 от далите отговор на въпроса, сподели Костова. Друг майчин език са показали 62 906 души, или 1,1 на 100. Хората, които са показали, че не могат да дефинират майчиния си език, са 10 633 (0,2 на сто).
Най-висока е била заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на претовареност 66,8 на 100, а най-нисък е този индикатор при ромската етническа група - 21,6 на 100, сподели Костова. Безработицата е най-висока измежду самоопределилите се от ромската етническа група.
Незаетите и неучастващи в обучение на възраст 15 - 29 навършени години през следения интервал варират от 17,5 на 100 за българската етническа група, 38 на 100 за турската до 62,6 на 100 за ромската.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ