Калоян Паргов: Социалната политика и достиженията на БСП се изземват от коалиционния партньор ПП
Калоян Паргов, член на Националния съвет на Българска социалистическа партия и ръководител на Стратегическия институт за национални политики и хрумвания (СИНПИ), в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Г-н Паргов, кои са последните хрумвания и национални политики, които сте разискали в СИНПИ, чийто ръководител сте вие?
Последно от август насам имахме едно общо обществено събиране, както и полемики, и се обрисуваха три значими въпроса за страната и цели, които ще преследва СИНПИ. На първо място е демографският проблем, демографската рецесия, която стана към този момент известна като тематика, защото тя има отражение във всяка една от експертните сфери на нашия публичен и политически живот. Говорим и за районно развиване, и обучение, и опазване на здравето, да не дублирам тази тематика. Втората тематика е извънредно значима, която стои пред нас като разбор и като търсене на решения, а точно тематиката за външната политика на България, до каква степен тя може да бъде самостоятелна и до каква степен България може да се възползва от присъединяване си в разнообразни съюзи през призмата на най-новата ни история, от Освобождението до през днешния ден. Говоря и като образци – и като Стамболов, и цар Борис ІІІ, пък и времето на социалистическия интервал. И третата тематика, която беше сложена от социолозите и политолозите, които са част от института, е за бъдещия парламентарен модел, може ли да има смяна в конституционния модел, имайки поради не референдума на Слави Трифонов, който той разгласи предизборно, което е обвързвано с трупане на точки, активи и гласове в акцията за президентска или полупрезидентска република, а по-скоро опазване на парламентарната република и промени в конституционния модел, свързани да вземем за пример с двукамарен парламент, с повече пълномощия и децентрализация в локалното самоуправление и така нататък Но несъмнено, този месец на вниманието на СИНПИ са изборите и изборният развой, в границите на което ние през вчерашния ден организирахме една полемика с водещи политолози и социолози, както ще имаме и свое социологическо изследване и в границите на този месец, може би втората половина, ще излезем със собствен разбор на политическата конюнктура.
Г-н Паргов, по какъв начин би трябвало да звучат различните решения на тези проблеми, които набелязахте?
Това, което би трябвало да стане ясно, е, че има два въпроса и от изтеклата полемика има два въпроса, които вълнуват българите. На първо място този път не е геополитическият въпрос, въпреки че той е забележимата част на проблемите, с които ние се сблъскваме всеки ден – точно войната, глобите, енергийната рецесия, търсенето на газ и търсенето на на ниска цена газ по-скоро, тъй като газ има, въпросът е на каква цена, а по-скоро последствията от всичко това – точно общественият проблем. И може би в тази акция главното нещо, което ще даде преимущество на една или на друга партия, е търсенето на решение на обществените въпроси. Истината е, че виждаме, че множеството партии, в това число и от досегашната коалиция, се надпреварват със обществени доклади и обществени обещания. Прави усещане, че тематиката на Българска социалистическа партия – въпреки всичко да засегнем и Българска социалистическа партия в нашия диалог, обвързвана със обществената политика и достиженията на късото седеммесечно съдружно държавно управление сякаш се изземват от съдружния сътрудник Политическа партия, което малко или доста нервира пък и електората, и гласоподавателите на Българска социалистическа партия. Казвам го просто като сметка, като наблюдаване от почналата предизборна акция.
Защото вторият въпрос – геополитическият, има свое стратегическо измерение и то е обвързвано с друга тематика, която също не се вижда чак толкоз отчетливо в акцията, само че която вълнува хората, защото част от решението на обществения проблем се корени точно в решаването на тази алтернатива, а точно алтернативата война или мир, т.е. търсенето на мира, което е нещо, което част от ключа към решение на останалите проблеми. Истината е, че тази тематика сякаш не се визира толкоз доста. Изборите са сведени още веднъж до една политическа логистика, което явно, че при неналичието на някой нов индивид, който да възпламени очакванията на гласоподавателите, ще сведе изборната интензивност като упования и прогнози от това, което чухте и от социолозите, до една от най-ниските точки, които сме следили в последните 30 години, на фона на тази ниска интензивност, която имаме през предходната година.
А за какво се получава това, какво споделят специалистите?
Това, което споделят специалистите, е, че заради спорното съдружно ръководство сякаш вярата, че младите от чужбина, които ще върнем, ще могат да ни дадат рецепта, решение на всички проблеми, сякаш тя е поувехнала, което несъмнено, звучи малко или доста ужасно, тъй като тематиката за образованите българи, тези, които избягаха, отидоха на Запад, да се върнат е тематика не от през вчерашния ден. Тя битува най-малко две десетилетия като очакване в българския гласоподавател и в българския политически живот. И в този момент, когато това стана факт, сякаш претърпяхме отчаяние. Оттам нататък пък нямаме някой нов индивид като Политическа партия, който се появи предходната година, или като Има Такъв Народ, който избухна малко преди този момент, несъмнено, в случай че не се брои Стефан Янев, който виждаме, че се вписва в общата политическа картина и към този момент упованията, в това число и социологическите, не му отреждат някакъв " Уау! “ резултат, който видяхме при такива нови субекти, когато те са се появили – приказвам най-пресните от предходната година. Но по този начин или другояче, в случай че се върнем на тематиката, това е една прогноза или просто едно поощряване от страна на специалисти на института към политическите партии, които вземат участие в предизборната акция, а точно тематиката за мира и войната да стане част от предизборната изразителност, тъй като явно, че тази партия, която би защитила мира, би спечелила голяма известност, като изключим, несъмнено, партия " Възраждане “, тъй като тя слага въпроса през призмата за НАТО – за Русия, срещу НАТО – срещу Русия, надлежно, респективно от другата страна стоят партии като " Демократична България “, в това число и ГЕРБ, които се пробват да заемат към този момент една ниша, която до този миг беше окупирана от Демократична България и Политическа партия преди тяхното присъединяване в ръководството, а точно тази проамериканска позиция.
Но в тази ситуация тематиката не е за или срещу НАТО или Русия. България е част от тези съюзи и очевидно гласоподавателите при каквито и да е свои изследвания и елементи от прочувания не са имали превес по другата страна – имам поради за излизане от Европейския съюз или за излизане от този боен съюз. По-скоро тематиката за мира и войната е обвързвана с това да се откри трайно решение и на обществения проблем, който явно от ден на ден ще тревожи гласоподавателите оттук насетне.
Г-н Паргов, що се касае до положението на Българска социалистическа партия, на какво се дължат вътрешните рецесии в партията към днешна дата и по какъв начин те пречат на левицата по някакъв метод?
Много вярно заложен въпрос, що се касае до втората част – пречат на левицата, тъй като Българска социалистическа партия не е единствено партията, единствената партия вляво. Тя е най-голямата, въпреки и много свила се като размери. Дължи се на поредност неточности, които бяха позволени. Аз не бих желал в границите на тази предизборна акция да си приказваме за грешките, може би те ще бъдат обект след 2 октомври. Но ето и в този момент, в тази акция явно е, че е издигната на една неверна повърхност и структура, която не носи нещо позитивно за Българска социалистическа партия, а точно върху антагонизма към президента, респективно служебното държавно управление, т.е. построяването на една акция в рамките само на тази теза, която само те отличава в тази акция, надали ще може да донесе много изгоди. Да, правилно е, че прогнозата е, че ще се върнат част от гласоподавателите от Политическа партия към Българска социалистическа партия, в това число и към Демократична България, което е положителната вест за последните две партии и за Българска социалистическа партия, само че поради съдружното ръководство, в което участвахме, което не беше по никакъв начин леко, в това число и изпълнено с някои несъгласия и несъгласия от страна на електората по тематиката " Русия, оръжия, износа на оръжия “, скъсването на връзките в това число и с Газпром би разколебало или предстоящо е да разколебае част от гласоподавателите на Българска социалистическа партия – най-малко такива са прогнозите на социолозите и политолозите към този миг.
Така че Българска социалистическа партия в границите на оставащите двайсетина дни до края на акцията би трябвало да се концентрира съгласно мен върху няколко неща. На Българска социалистическа партия й приляга, тя го е правила в предишни, отминали години като акции – дали предизборни или отвън рамките на изборни акции, тематиката за мира. На една социалистическа партия й приляга да подеме и да развее флага на тематиката за мира. Правила го е 90-те години при войните в Югославия, което й донесе явно значително известност и поддръжка, която очевидно, в случай че се върнем в това първо десетилетие на демокрацията, ще го забележим изразено и в болшинство даже в Народното събрание.
Второ да смени плоскостта на тактиката си, обвързвана с антагонизма против президента. И трето, нещо доста значимо – защото машинният избор остана, както беше предходната година, не се промени Изборният кодекс, с цел да имаме смесено гласоподаване, остава към момента казусът със страха на част от електората на Българска социалистическа партия да взе участие в изборите, ползвайки единствено и само машини. Социолозите приказват за 15-20% като прогноза, което звучи доста и звучи застрашително за крайния резултат, т.е. до края на акцията би трябвало да се опита Българска социалистическа партия да накара тези хора да се престрашат, помагайки им, обучавайки ги, правейки им показно с демо версии на машинен избор, че няма нищо ужасно от практикуване правото си с една машина.
Г-н Паргов, финални думи – какви са упованията ви за резултата от изборите? Вашите упования, а не тези на специалистите – вие персонално какво очаквате да се случи наесен?
Аз персонално чакам този избор да може да създаде едно държавно управление, защото България има потребност от парламент. В края на годината сме, бюджетната, би трябвало да се одобри и бюджет на страната. Има потребност и от парламентарни решения, тъй като е очевидно, служебните държавни управления, лимитирани в своите благоприятни условия да реагират и да вземат решение проблеми без парламент. Очаквам Българска социалистическа партия да има почтено показване. Надявам се, че и тези неща, които в този момент в изявлението си говорихме, аз ще ги споделя в персонален проект с тези, от които зависи акцията, с цел да може Българска социалистическа партия да извлече максимума от тази акция, следващата изтощителна за България и за българите.
Г-н Паргов, кои са последните хрумвания и национални политики, които сте разискали в СИНПИ, чийто ръководител сте вие?
Последно от август насам имахме едно общо обществено събиране, както и полемики, и се обрисуваха три значими въпроса за страната и цели, които ще преследва СИНПИ. На първо място е демографският проблем, демографската рецесия, която стана към този момент известна като тематика, защото тя има отражение във всяка една от експертните сфери на нашия публичен и политически живот. Говорим и за районно развиване, и обучение, и опазване на здравето, да не дублирам тази тематика. Втората тематика е извънредно значима, която стои пред нас като разбор и като търсене на решения, а точно тематиката за външната политика на България, до каква степен тя може да бъде самостоятелна и до каква степен България може да се възползва от присъединяване си в разнообразни съюзи през призмата на най-новата ни история, от Освобождението до през днешния ден. Говоря и като образци – и като Стамболов, и цар Борис ІІІ, пък и времето на социалистическия интервал. И третата тематика, която беше сложена от социолозите и политолозите, които са част от института, е за бъдещия парламентарен модел, може ли да има смяна в конституционния модел, имайки поради не референдума на Слави Трифонов, който той разгласи предизборно, което е обвързвано с трупане на точки, активи и гласове в акцията за президентска или полупрезидентска република, а по-скоро опазване на парламентарната република и промени в конституционния модел, свързани да вземем за пример с двукамарен парламент, с повече пълномощия и децентрализация в локалното самоуправление и така нататък Но несъмнено, този месец на вниманието на СИНПИ са изборите и изборният развой, в границите на което ние през вчерашния ден организирахме една полемика с водещи политолози и социолози, както ще имаме и свое социологическо изследване и в границите на този месец, може би втората половина, ще излезем със собствен разбор на политическата конюнктура.
Г-н Паргов, по какъв начин би трябвало да звучат различните решения на тези проблеми, които набелязахте?
Това, което би трябвало да стане ясно, е, че има два въпроса и от изтеклата полемика има два въпроса, които вълнуват българите. На първо място този път не е геополитическият въпрос, въпреки че той е забележимата част на проблемите, с които ние се сблъскваме всеки ден – точно войната, глобите, енергийната рецесия, търсенето на газ и търсенето на на ниска цена газ по-скоро, тъй като газ има, въпросът е на каква цена, а по-скоро последствията от всичко това – точно общественият проблем. И може би в тази акция главното нещо, което ще даде преимущество на една или на друга партия, е търсенето на решение на обществените въпроси. Истината е, че виждаме, че множеството партии, в това число и от досегашната коалиция, се надпреварват със обществени доклади и обществени обещания. Прави усещане, че тематиката на Българска социалистическа партия – въпреки всичко да засегнем и Българска социалистическа партия в нашия диалог, обвързвана със обществената политика и достиженията на късото седеммесечно съдружно държавно управление сякаш се изземват от съдружния сътрудник Политическа партия, което малко или доста нервира пък и електората, и гласоподавателите на Българска социалистическа партия. Казвам го просто като сметка, като наблюдаване от почналата предизборна акция.
Защото вторият въпрос – геополитическият, има свое стратегическо измерение и то е обвързвано с друга тематика, която също не се вижда чак толкоз отчетливо в акцията, само че която вълнува хората, защото част от решението на обществения проблем се корени точно в решаването на тази алтернатива, а точно алтернативата война или мир, т.е. търсенето на мира, което е нещо, което част от ключа към решение на останалите проблеми. Истината е, че тази тематика сякаш не се визира толкоз доста. Изборите са сведени още веднъж до една политическа логистика, което явно, че при неналичието на някой нов индивид, който да възпламени очакванията на гласоподавателите, ще сведе изборната интензивност като упования и прогнози от това, което чухте и от социолозите, до една от най-ниските точки, които сме следили в последните 30 години, на фона на тази ниска интензивност, която имаме през предходната година.
А за какво се получава това, какво споделят специалистите?
Това, което споделят специалистите, е, че заради спорното съдружно ръководство сякаш вярата, че младите от чужбина, които ще върнем, ще могат да ни дадат рецепта, решение на всички проблеми, сякаш тя е поувехнала, което несъмнено, звучи малко или доста ужасно, тъй като тематиката за образованите българи, тези, които избягаха, отидоха на Запад, да се върнат е тематика не от през вчерашния ден. Тя битува най-малко две десетилетия като очакване в българския гласоподавател и в българския политически живот. И в този момент, когато това стана факт, сякаш претърпяхме отчаяние. Оттам нататък пък нямаме някой нов индивид като Политическа партия, който се появи предходната година, или като Има Такъв Народ, който избухна малко преди този момент, несъмнено, в случай че не се брои Стефан Янев, който виждаме, че се вписва в общата политическа картина и към този момент упованията, в това число и социологическите, не му отреждат някакъв " Уау! “ резултат, който видяхме при такива нови субекти, когато те са се появили – приказвам най-пресните от предходната година. Но по този начин или другояче, в случай че се върнем на тематиката, това е една прогноза или просто едно поощряване от страна на специалисти на института към политическите партии, които вземат участие в предизборната акция, а точно тематиката за мира и войната да стане част от предизборната изразителност, тъй като явно, че тази партия, която би защитила мира, би спечелила голяма известност, като изключим, несъмнено, партия " Възраждане “, тъй като тя слага въпроса през призмата за НАТО – за Русия, срещу НАТО – срещу Русия, надлежно, респективно от другата страна стоят партии като " Демократична България “, в това число и ГЕРБ, които се пробват да заемат към този момент една ниша, която до този миг беше окупирана от Демократична България и Политическа партия преди тяхното присъединяване в ръководството, а точно тази проамериканска позиция.
Но в тази ситуация тематиката не е за или срещу НАТО или Русия. България е част от тези съюзи и очевидно гласоподавателите при каквито и да е свои изследвания и елементи от прочувания не са имали превес по другата страна – имам поради за излизане от Европейския съюз или за излизане от този боен съюз. По-скоро тематиката за мира и войната е обвързвана с това да се откри трайно решение и на обществения проблем, който явно от ден на ден ще тревожи гласоподавателите оттук насетне.
Г-н Паргов, що се касае до положението на Българска социалистическа партия, на какво се дължат вътрешните рецесии в партията към днешна дата и по какъв начин те пречат на левицата по някакъв метод?
Много вярно заложен въпрос, що се касае до втората част – пречат на левицата, тъй като Българска социалистическа партия не е единствено партията, единствената партия вляво. Тя е най-голямата, въпреки и много свила се като размери. Дължи се на поредност неточности, които бяха позволени. Аз не бих желал в границите на тази предизборна акция да си приказваме за грешките, може би те ще бъдат обект след 2 октомври. Но ето и в този момент, в тази акция явно е, че е издигната на една неверна повърхност и структура, която не носи нещо позитивно за Българска социалистическа партия, а точно върху антагонизма към президента, респективно служебното държавно управление, т.е. построяването на една акция в рамките само на тази теза, която само те отличава в тази акция, надали ще може да донесе много изгоди. Да, правилно е, че прогнозата е, че ще се върнат част от гласоподавателите от Политическа партия към Българска социалистическа партия, в това число и към Демократична България, което е положителната вест за последните две партии и за Българска социалистическа партия, само че поради съдружното ръководство, в което участвахме, което не беше по никакъв начин леко, в това число и изпълнено с някои несъгласия и несъгласия от страна на електората по тематиката " Русия, оръжия, износа на оръжия “, скъсването на връзките в това число и с Газпром би разколебало или предстоящо е да разколебае част от гласоподавателите на Българска социалистическа партия – най-малко такива са прогнозите на социолозите и политолозите към този миг.
Така че Българска социалистическа партия в границите на оставащите двайсетина дни до края на акцията би трябвало да се концентрира съгласно мен върху няколко неща. На Българска социалистическа партия й приляга, тя го е правила в предишни, отминали години като акции – дали предизборни или отвън рамките на изборни акции, тематиката за мира. На една социалистическа партия й приляга да подеме и да развее флага на тематиката за мира. Правила го е 90-те години при войните в Югославия, което й донесе явно значително известност и поддръжка, която очевидно, в случай че се върнем в това първо десетилетие на демокрацията, ще го забележим изразено и в болшинство даже в Народното събрание.
Второ да смени плоскостта на тактиката си, обвързвана с антагонизма против президента. И трето, нещо доста значимо – защото машинният избор остана, както беше предходната година, не се промени Изборният кодекс, с цел да имаме смесено гласоподаване, остава към момента казусът със страха на част от електората на Българска социалистическа партия да взе участие в изборите, ползвайки единствено и само машини. Социолозите приказват за 15-20% като прогноза, което звучи доста и звучи застрашително за крайния резултат, т.е. до края на акцията би трябвало да се опита Българска социалистическа партия да накара тези хора да се престрашат, помагайки им, обучавайки ги, правейки им показно с демо версии на машинен избор, че няма нищо ужасно от практикуване правото си с една машина.
Г-н Паргов, финални думи – какви са упованията ви за резултата от изборите? Вашите упования, а не тези на специалистите – вие персонално какво очаквате да се случи наесен?
Аз персонално чакам този избор да може да създаде едно държавно управление, защото България има потребност от парламент. В края на годината сме, бюджетната, би трябвало да се одобри и бюджет на страната. Има потребност и от парламентарни решения, тъй като е очевидно, служебните държавни управления, лимитирани в своите благоприятни условия да реагират и да вземат решение проблеми без парламент. Очаквам Българска социалистическа партия да има почтено показване. Надявам се, че и тези неща, които в този момент в изявлението си говорихме, аз ще ги споделя в персонален проект с тези, от които зависи акцията, с цел да може Българска социалистическа партия да извлече максимума от тази акция, следващата изтощителна за България и за българите.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ