Калоян Бинев е един от най-добрите български състезатели по таекуон-до

Калоян Бинев е един от най-хубавите български състезатели по таекуон-до WTF. На миналото в Истанбул европейско клубно състезание, той отпадна на крачка от медалите.

Срещу себе си 20-годишният Кало имаше опитния италианец Симоне Крешчензи, който е международен вицешампион. Калоян завоюва четири срещи на шампионата в Истанбул, само че загуби трагично от Крешчензи с една точка и след неточности на съдиите.

За надпреварата, както и по други тематики БЛИЦ СПОРТ приказва с таекуондиста, който е наследник на президента на федерацията Слави Бинев.

- Кало, удовлетворен си от представянето си на това европейско състезание?
- Доволен съм по какъв начин играх, по какъв начин се усещах. Но не съм удовлетворен, че сега съм с празни ръце и без орден.

- Имаше ли сили да се оправиш с италианеца, който е един от най-хубавите в категория до 63 кг?
- Него съм го побеждавал един път и отново беше подобен инфарктен дуел. Коварен мач беше със златна точка. Този път нещата се развиха по сходен метод. Той ме поведе, аз го обърнах. Така няколко пъти. Накрая една точка реши спечелилия. Но аз считам, че мога да победя всеки. Малко не ми доближи и това сега ме побърква.

- Твоят противник май получи и малко помощ от съдиите...
- Имаше неточности от страна на съдиите и в моя, и в негова изгода. Но в решителния миг го побутнаха. Това в допълнение обърка обстановката.

- Тежка ли е конкуренцията в категорията ти?
- Да, доста. На някои надпревари са по 90 индивида, само че аз мога да се оправя с всеки и да изляза от всяка една обстановка. Побърква ме сега, че не съм с  орден от миналото европейско и нека се реванширам. В нашата категория има доста хора и доста мачове. Другите с по 7 мача стават международни първенци, а аз със 7 мача би трябвало да стана победител на състезание като Откритото на Турция. Но това може да ме направи единствено по-силен.



- Как оценяваш представянето на отбора ни на Европейското клубно състезание?
- Горд съм с всички. Записахме рекордните 13 медала. Вече, като се разхождаме из залата, всички ни гледат и си споделят: " Леле, тези от кое място пристигнаха? ". Всички ни питат от кое място сме пристигнали внезапно, само че ние не сме пристигнали внезапно, просто сме били по-скромни и сме работили настойчиво. И се надявам от ден на ден да демонстрираме на какво сме способни.

- Какво ти сподели татко ти след края на присъединяване ти?
- Каза ми да не се тормозя и че съм играл доста добре. За него било значимо по какъв начин съм играл, а не, че нямам орден. Каза ми, че медалът е единствено, с цел да може човек да се похвали. И като цяло е доста удовлетворен от мен.

- Слави Бинев бе на трибуните с майка ти и двамата те подкрепяха доста. Това оказва помощ ли ти?
- Да. Без тях към този момент не ходя на съревнование. Преди се притеснявах, само че към този момент не го върша. За мен е по-добре, че са тук и виждат по какъв начин се представям.

- Кой те поддръжка по-разпалено?
- Мисля, че и двамата. Понякога повече го демонстрира татко ми, от време на време майка ми. Сигурно се чуват на записите по какъв начин викат. И двамата ме поддържат доста, само че майка ми може би повече се сдържа от татко ми.

- Има ли напрежение в теб и повече упования към теб, тъй като си наследник на Слави Бинев?
- Не. Критиките към всички са едни и същи. Просто на някои татко ми им ги споделя на момента, а на мен по-късно. Той е еднакъв към всички и ни гледа всичките като свои деца. Аз не се тормозя от това.

- Говорите ли си доста за спорт у дома?
- Почти непрекъснато. Всичко е спорт, спорт, спорт. Лягаме със спорт, ставаме със спорт. даже когато почиваме, отново приказваме за спорт постоянно.

- Има ли състезание у дома сред теб и сестра ти Елена, която е в ансамбъла по художествена гимнастика?
- Винаги е имало някакво състезание сред мен и нея, само че потребно. Но то постоянно е било с поддръжка сред двама ни. Тя има международен орден, аз съм европейски първенец, тя е бронзова медалистка от европейско. И им поисквам тази година да станат европейски и международни шампионки. Ние се съревноваваме по различен метод. Радваме се на триумфите си, а не мислим на правилото: " Защо аз не взех, а тя взе орден ". Полезно е това. Тя тренира по 8-10 часа дневно и това е в основата на резултатите им. Станаха и Отбор на годината на България. Дай Боже следващата година и аз да съм на церемонията и да получа отличие.



- Имаш ли сериозна другарка?
- Да, имам. Тя е в ансамбъла със сестра ми и също стана международна шампионка. Тя също тренира доста и се надявам двамата да бъде дружно на Олимпиадата в Токио. Това ще ме направи безпределно благополучен.

- Сестра ти ли ви срещна?
- Не. Те са в един отбор. Познавам я от там, само че сестра ми в никакъв случай не се е увличала да ме среща с девойки. Аз просто я видях, запознахме се и си паснахме като характери.

- Ти беше много време в Германия, само че се завърна у нас. По-добре ли се чувстваш и подготвяш тук?
- В Германия се научих на доста неща - да имам вяра в себе си, а не толкоз на другите. Не мога да кажа неприятна дума, тъй като ми помогнаха доста в Германия. Но в един миг се застоях на едно място, почувствах се комплициран и взех решение да се прибера в България. Семейството ми е тук. Бях 5 години без тях в чужбина и се научих да се оправям самичък.

- Как избра таекуондото? Баща ти ли те насочи или самичък избра?
- Откакто се помня съм в таекуондото. Баща ми също оказа помощ, несъмнено. Бях записал няколко спорта - бокс, джудо, конна езда, спортна гимнастика. Но най-вече ми харесваше таекуондо. И татко ми един ден ми сподели да предпочитам. И аз избрах този спорт. Не съм от хората, които се насочват първо към футбол, след това към волейбол, баскетбол и най-после... отиват в ММА.

- Докъде се простират упоритостите ти в таекуондо?
- Искам да съм на Олимпиадата в Токио и да взема орден. По околните цели са Откритото на Турция и идващите след него съревнования. И най-много да съм надпреварите от Гран при.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ