Изучи се Радев в политическите трикове, но слизането му предстои
Калина Андролова
С извънредно неуважение Радев принуди ( през вчерашния ден, б.р. ) ПП/ДБ да го чакат в продължение на значително минути. Показвайки им, в този момент е момента да ви унижа. При встъпителното му слово към тях акцентира, че сякаш щели да трансформират старите практики, пък в този момент, видите ли, си разговаряли с ГЕРБ. И посочи, че би трябвало
да се знае до каква степен могат да стигнат в компромисите
Тоест не ви насърчавам за кабинет, а таман противоположното, карам ви да се чувствате неловко за това, което вършиме. Радев бръкна остро в раната им пред голямата публика на събитието, наречено " съвещания ". Денков изиска три месеца от Радев, които, несъмнено, той не може да даде на Народното събрание, тъй като това ще значи избори минимум две в едно, а може и три в едно наесен.
Изучи се Радев в политическите трикове
Самочувствието няма нищо общо с височината на позицията, то има общо с това, какъв брой си бил обичан в детството, какъв брой обиди си понесъл, до каква степен си стигнал, бягайки от предишното, на какъв брой извънредно и друго място си подложен, какъв брой мъдрост е направена в теб, която е назад пропорционална на въздуха, който дава размер при надуването. Хората към нас се трансформират съгласно стълбите, по които се изкачват или слизат. Слизането калява характера. Изкачването може да те направи лек, въздушен, шампанизиран, не запомнил мозъка си някъде, самочувствен... Хубавото на живота е, че където и да се изкачиш, след това ще би трябвало да слезеш. А слизането доста постоянно е по-трудно от изкачването. Стълбището на моделирането на индивида не е като нормално стълбище. Слизането изисква по-голямо изпитание, хората, които са се подмазвали, са изчезнали, няма кой да ти донесе кафе, телефонът не звъни, дори поглеждаш да не би да му е паднала батерията, мислите постепеннно се връщат в главата с изгубване на митологията на общественото тяло, някак действителността те смазва по ниските етажи на живота, внезапно ставаш като " другите "... А си бил уникален. Ех, за малко, само че... Тогава " дребното " изглеждаше безпределно...
С извънредно неуважение Радев принуди ( през вчерашния ден, б.р. ) ПП/ДБ да го чакат в продължение на значително минути. Показвайки им, в този момент е момента да ви унижа. При встъпителното му слово към тях акцентира, че сякаш щели да трансформират старите практики, пък в този момент, видите ли, си разговаряли с ГЕРБ. И посочи, че би трябвало
да се знае до каква степен могат да стигнат в компромисите
Тоест не ви насърчавам за кабинет, а таман противоположното, карам ви да се чувствате неловко за това, което вършиме. Радев бръкна остро в раната им пред голямата публика на събитието, наречено " съвещания ". Денков изиска три месеца от Радев, които, несъмнено, той не може да даде на Народното събрание, тъй като това ще значи избори минимум две в едно, а може и три в едно наесен.
Изучи се Радев в политическите трикове
Самочувствието няма нищо общо с височината на позицията, то има общо с това, какъв брой си бил обичан в детството, какъв брой обиди си понесъл, до каква степен си стигнал, бягайки от предишното, на какъв брой извънредно и друго място си подложен, какъв брой мъдрост е направена в теб, която е назад пропорционална на въздуха, който дава размер при надуването. Хората към нас се трансформират съгласно стълбите, по които се изкачват или слизат. Слизането калява характера. Изкачването може да те направи лек, въздушен, шампанизиран, не запомнил мозъка си някъде, самочувствен... Хубавото на живота е, че където и да се изкачиш, след това ще би трябвало да слезеш. А слизането доста постоянно е по-трудно от изкачването. Стълбището на моделирането на индивида не е като нормално стълбище. Слизането изисква по-голямо изпитание, хората, които са се подмазвали, са изчезнали, няма кой да ти донесе кафе, телефонът не звъни, дори поглеждаш да не би да му е паднала батерията, мислите постепеннно се връщат в главата с изгубване на митологията на общественото тяло, някак действителността те смазва по ниските етажи на живота, внезапно ставаш като " другите "... А си бил уникален. Ех, за малко, само че... Тогава " дребното " изглеждаше безпределно...
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ