ФИРОМ си отива, идва Северна Македония
Какво НАТО, какъв Европейски Съюз, какви пет лв.?
Някак си изкривено стартира цялата акция към референдума в неделя в Македония, а като виждам, по този начин изкривено и ще завърши. И по какъв начин може да бъде иначе, когато още първоначално акцията замязя все едно става дума за парламентарни избори, а не за допитване с историческа задача да дефинира бъдещето на страната и нейните жители.
От друга страна, дейните пропагандатори или критици бяха на първо място хора от политическото съсловие, или такива, които директно са заинтригувани за триумфа на референдума, защото са взели участие в подготовката му. До последния миг не видях действено присъединяване на хора от интелектуалните, или научните, или артистичните или спортните среди в страната, които нормално са задоволително дейни при президентски, парламентарни или локални избори. Кога е било без огромни концерти в провинцията или в Скопие в самото навечерие на събитието? Толкова ли нямаше артисти и други реализатори да тръгнат дружно в керваните, цялостни с партийни апаратчици или хора от високите кръгове на администрацията с цел да основат по необятна и свежа визия за нуждата от победа в неделя. Да, имаше сходни случаи, в които изборът на реализатори бе напряко абсурден, макар уверенията, че „ по този начин се прави, в случай че искаш гласове “… Например, когато националният празник Илинден в Охрид се отбелязваше с концерт на Лепа Брена, или на Северина. Нищо срещу ефектните дами от север, само че нали въпросът сякаш е за ударение на идентичността таман на въпросните празници…
Както и да е. Цялата акция в действителност сътвори усещането, че референдумът е работа на политиците, а не на всички жители на Македония. Щях да падна, когато в понеделник, единствено шест дни преди решителното гласоподаване, министърът на външните работи Никола Димитров внезапно призна, че по време на срещите си с хората от разнообразни краища на страната останал с усещането, че те, гласоподавателите, хабер си нямат от същинското наличие на Договора с Гърция от Преспа. И Димитров се зае да го коментира, като подчертава на най-важните точки от него: съгласно член 1, към името Македония се прибавя определението Северна, поданството би било македонско, езикът- македонски, регистрационните табели на автомобилите- НМК, а първата страна /Гърция/ ще ратифицира Протокола за присъединение на втората страна /Македония/ в НАТО. Според член 7 македонският народ, историческият подтекст и културното завещание остават македонски. Договорът допуска и смяна на конституционни текстове, които Събранието на Република Македония ще формулира. Границите нямало да се трансформират, щяло да има по-голяма грижа за македонското малцинство в Егейската част на Македония, значи, на територията на Гърция, само че тази грижа щяла да бъде за диаспората като цяло, като преамбюлът в Конституцията нямало да се трансформира.
В последна сметка, тълкувал външният министър, чийто автограф стои под Договора, „ за нас термините Македония и Македонски значат наша територия, нашият език, нашият народ – македонски, с наша история, с наше културно завещание. Това са въпросите на идентичността “.
Така де, и аз споделям това същото към този момент толкоз пъти. Какво НАТО, какъв Европейски Съюз, какви пет лева… Цялата работа се свежда до това първата половина на въпроса – “Подкрепяте ли участието на Македония в НАТО и в Европейски Съюз? “ да подсигурява гласуването и на втората негова част- „ Подкрепяте ли Договора с Гърция? “. Хората, които с гласа си би трябвало да подсигуряват триумфа на референдума, са наясно с нуждата Македония да стане член на евроатлантическото семейство. И показват едно забележително етническо единение, без значение че по други проблеми може и да имат разногласия и явни несъгласия. Да, участието в НАТО и в Европейски Съюз е евентуално единственият стратегически план, по който и македонци, и албанци имат обща позиция. Албанците не се интересуват от вълненията на своите съграждани-македонци какво ще остане от по този начин наречената „ македонска еднаквост “ след подписването на Договора с Гърция. Но ще излязат да вземат участие в допитването, освен това всеобщо, тъй като с изключение на очакванията участието в Алианса да им донесе повече непоклатимост, а в ЕС- повече разцвет, те имат и спомагателен тласък. А той е напредъкът на Албания, която стана към този момент членка на НАТО, а получи и заричане през идната година да стартира договаряния за участие и в Европейския съюз. Някак си в манталитета на албанеца е да гледа своите родственици от другата страна границата дали вървят добре или не, да се съпоставя с тях и в случай че изостава, да се стреми да го доближи и надмине. Племенната му взаимност, без значение къде се намира по света, постоянно ме е впечатлявала…
Такова едно несъгласие се получи през цялата акция: политиците приканват гласоподавателите да отидат до урните поради НАТО и Европейски Съюз, а гласоподавателите се интересуват дали в Договора с Гърция е предпазена тяхната еднаквост. И многочислените високопоставени посетители от чужбина, които през целия месец изпълниха и препълниха Скопие, помогнаха за това несъгласие да се забележи още по-ясно с рекомендациите си какъв брой е значимо Македония да влезе в НАТО и в Европейски Съюз, само че с цел да го направи непременно би трябвало да смени името си на Република Северна Македония. Така, както е записано в точка 1 на Договора от Преспа.
Че референдумът няма да спре пътя на Македония към участие в НАТО и Европейски Съюз, няма подозрение. Въпросът е Договорът от Преспа да бъде утвърден. Иначе, както споделя Йенс Столтенберг- има Договор, има НАТО. Няма ли- става неприятно. Допитването има съвещателен темперамент, Заев към този момент разгласи, че даже то да не получи упования ценз – огромен повече от половината дали своят вот от общия лист, и малък- повече от половината дали своят вот да бъдат „ За “, решението ще бъде институционално. Значи, в Народното събрание. Но с цел да мине Договорът от Преспа там, са нужни най-малко 80 депутатски гласа от всичко 120, значи, 2/3 от тях. Заев сега управлява 70-71 гласа. Трябват му още девет, които може да откри единствено от опозицията. Убеждаването им може да стане доста по-лесно, в случай че имаш за мотив законен сполучлив референдум. За да не се стига до други, не до такава степен законни способи, които македонският парламент и политическа реалност познават. Битката, значи, няма да спре в неделя.
Все в този подтекст на политическо говорене е необяснима и позицията на водача на опозицията Християн Мицковски. С огромно забавяне централното управление на неговата ВМРО-ДПМНЕ реши да остави на гласоподавателите по свое разбиране и съвест да решат по какъв начин да постъпят в неделя. В същото време Мицковски води акция, в която подлага на критика остро Договора с Гърция и промяната на името, само че не декларира окончателно своята позиция за гласуването. Не бил сигурен, знаел единствено, че на 29 септември има рожден ден, а какво ще прави на 30-и, щял да види…
Мицковски най-малко си остана в Македония, до момента в който президентът Георге Иванов избра да дезертира както от акцията, по този начин и – евентуално, от гласуването. Взе си куфарите, подбра брачната половинка си Мая и отпътува за Съединени американски щати, където ще приказва на 27-ми от трибуната на Общото заседание на Организация на обединените нации. Нещо като прощална тирада, нали мандатът му свършва напролет на идната година. На среща с македонската диаспора в Съединени американски щати, в Ню Джърси, Иванов съобщи, че няма да гласоподава в неделя и че е изрично срещу Договора с Гърция.
Е, това не е изненада. Кога ли пък Иванов е бил със своите вкъщи при значимите за Македония моменти?
Някак си изкривено стартира цялата акция към референдума в неделя в Македония, а като виждам, по този начин изкривено и ще завърши. И по какъв начин може да бъде иначе, когато още първоначално акцията замязя все едно става дума за парламентарни избори, а не за допитване с историческа задача да дефинира бъдещето на страната и нейните жители.
От друга страна, дейните пропагандатори или критици бяха на първо място хора от политическото съсловие, или такива, които директно са заинтригувани за триумфа на референдума, защото са взели участие в подготовката му. До последния миг не видях действено присъединяване на хора от интелектуалните, или научните, или артистичните или спортните среди в страната, които нормално са задоволително дейни при президентски, парламентарни или локални избори. Кога е било без огромни концерти в провинцията или в Скопие в самото навечерие на събитието? Толкова ли нямаше артисти и други реализатори да тръгнат дружно в керваните, цялостни с партийни апаратчици или хора от високите кръгове на администрацията с цел да основат по необятна и свежа визия за нуждата от победа в неделя. Да, имаше сходни случаи, в които изборът на реализатори бе напряко абсурден, макар уверенията, че „ по този начин се прави, в случай че искаш гласове “… Например, когато националният празник Илинден в Охрид се отбелязваше с концерт на Лепа Брена, или на Северина. Нищо срещу ефектните дами от север, само че нали въпросът сякаш е за ударение на идентичността таман на въпросните празници…
Както и да е. Цялата акция в действителност сътвори усещането, че референдумът е работа на политиците, а не на всички жители на Македония. Щях да падна, когато в понеделник, единствено шест дни преди решителното гласоподаване, министърът на външните работи Никола Димитров внезапно призна, че по време на срещите си с хората от разнообразни краища на страната останал с усещането, че те, гласоподавателите, хабер си нямат от същинското наличие на Договора с Гърция от Преспа. И Димитров се зае да го коментира, като подчертава на най-важните точки от него: съгласно член 1, към името Македония се прибавя определението Северна, поданството би било македонско, езикът- македонски, регистрационните табели на автомобилите- НМК, а първата страна /Гърция/ ще ратифицира Протокола за присъединение на втората страна /Македония/ в НАТО. Според член 7 македонският народ, историческият подтекст и културното завещание остават македонски. Договорът допуска и смяна на конституционни текстове, които Събранието на Република Македония ще формулира. Границите нямало да се трансформират, щяло да има по-голяма грижа за македонското малцинство в Егейската част на Македония, значи, на територията на Гърция, само че тази грижа щяла да бъде за диаспората като цяло, като преамбюлът в Конституцията нямало да се трансформира.
В последна сметка, тълкувал външният министър, чийто автограф стои под Договора, „ за нас термините Македония и Македонски значат наша територия, нашият език, нашият народ – македонски, с наша история, с наше културно завещание. Това са въпросите на идентичността “.
Така де, и аз споделям това същото към този момент толкоз пъти. Какво НАТО, какъв Европейски Съюз, какви пет лева… Цялата работа се свежда до това първата половина на въпроса – “Подкрепяте ли участието на Македония в НАТО и в Европейски Съюз? “ да подсигурява гласуването и на втората негова част- „ Подкрепяте ли Договора с Гърция? “. Хората, които с гласа си би трябвало да подсигуряват триумфа на референдума, са наясно с нуждата Македония да стане член на евроатлантическото семейство. И показват едно забележително етническо единение, без значение че по други проблеми може и да имат разногласия и явни несъгласия. Да, участието в НАТО и в Европейски Съюз е евентуално единственият стратегически план, по който и македонци, и албанци имат обща позиция. Албанците не се интересуват от вълненията на своите съграждани-македонци какво ще остане от по този начин наречената „ македонска еднаквост “ след подписването на Договора с Гърция. Но ще излязат да вземат участие в допитването, освен това всеобщо, тъй като с изключение на очакванията участието в Алианса да им донесе повече непоклатимост, а в ЕС- повече разцвет, те имат и спомагателен тласък. А той е напредъкът на Албания, която стана към този момент членка на НАТО, а получи и заричане през идната година да стартира договаряния за участие и в Европейския съюз. Някак си в манталитета на албанеца е да гледа своите родственици от другата страна границата дали вървят добре или не, да се съпоставя с тях и в случай че изостава, да се стреми да го доближи и надмине. Племенната му взаимност, без значение къде се намира по света, постоянно ме е впечатлявала…
Такова едно несъгласие се получи през цялата акция: политиците приканват гласоподавателите да отидат до урните поради НАТО и Европейски Съюз, а гласоподавателите се интересуват дали в Договора с Гърция е предпазена тяхната еднаквост. И многочислените високопоставени посетители от чужбина, които през целия месец изпълниха и препълниха Скопие, помогнаха за това несъгласие да се забележи още по-ясно с рекомендациите си какъв брой е значимо Македония да влезе в НАТО и в Европейски Съюз, само че с цел да го направи непременно би трябвало да смени името си на Република Северна Македония. Така, както е записано в точка 1 на Договора от Преспа.
Че референдумът няма да спре пътя на Македония към участие в НАТО и Европейски Съюз, няма подозрение. Въпросът е Договорът от Преспа да бъде утвърден. Иначе, както споделя Йенс Столтенберг- има Договор, има НАТО. Няма ли- става неприятно. Допитването има съвещателен темперамент, Заев към този момент разгласи, че даже то да не получи упования ценз – огромен повече от половината дали своят вот от общия лист, и малък- повече от половината дали своят вот да бъдат „ За “, решението ще бъде институционално. Значи, в Народното събрание. Но с цел да мине Договорът от Преспа там, са нужни най-малко 80 депутатски гласа от всичко 120, значи, 2/3 от тях. Заев сега управлява 70-71 гласа. Трябват му още девет, които може да откри единствено от опозицията. Убеждаването им може да стане доста по-лесно, в случай че имаш за мотив законен сполучлив референдум. За да не се стига до други, не до такава степен законни способи, които македонският парламент и политическа реалност познават. Битката, значи, няма да спре в неделя.
Все в този подтекст на политическо говорене е необяснима и позицията на водача на опозицията Християн Мицковски. С огромно забавяне централното управление на неговата ВМРО-ДПМНЕ реши да остави на гласоподавателите по свое разбиране и съвест да решат по какъв начин да постъпят в неделя. В същото време Мицковски води акция, в която подлага на критика остро Договора с Гърция и промяната на името, само че не декларира окончателно своята позиция за гласуването. Не бил сигурен, знаел единствено, че на 29 септември има рожден ден, а какво ще прави на 30-и, щял да види…
Мицковски най-малко си остана в Македония, до момента в който президентът Георге Иванов избра да дезертира както от акцията, по този начин и – евентуално, от гласуването. Взе си куфарите, подбра брачната половинка си Мая и отпътува за Съединени американски щати, където ще приказва на 27-ми от трибуната на Общото заседание на Организация на обединените нации. Нещо като прощална тирада, нали мандатът му свършва напролет на идната година. На среща с македонската диаспора в Съединени американски щати, в Ню Джърси, Иванов съобщи, че няма да гласоподава в неделя и че е изрично срещу Договора с Гърция.
Е, това не е изненада. Кога ли пък Иванов е бил със своите вкъщи при значимите за Македония моменти?
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ