Проф. Андрей Фурсов: Проклетата каста. Как се сбъдва пророчеството на Всеволод Кочетов?
„ Какво искаш? “ е роман-предупреждение на Всеволод Кочетов, където той, описвайки избрани пластове от руското общество се пробва да предизвести това общество и на първо място ръководещите групи от номенклатурата за отрицателните трендове. Ясно е, че либералите незабавно се нахвърлиха върху създателя, написани са няколко пародии на романа. Властта не пази Кочетов, въпреки и да стопира дейните критици. Въпреки всичко тя не се взема решение да провежда полемика към романа.
След публикуването на романа в списание „ Октомври “ той е напечатан като обособена книга само на Беларус с помощта на персоналното подпомагане на Пьотр Мешеров. Тиражът се изчерпва бързо, освен това споделят, че са го изкупили особено. Това е единственото книжно издание на романа „ Какво искаш “. В шестте тома събрани съчинения на Кочетов това произведение го няма.
Искам да подчертая, че той не обслужва режима за разлика, апропо, от мнозина по този начин наречени демократични писатели от 90-те и нулевите години, които не просто обслужват режима, а съответни олигарси. Кочетов е друг. Той без подозрение е абстрактен човек. Той счита, че една от най-опасните трендове е разложението на номенклатурата. В романа той показва източника на тези процеси, които текат в интелигенцията, тъй като по този начин наречената демократична интелигенция при нас в никакъв случай не е била независим състезател. Тя постоянно е била част от фракцията на демократичната номенклатура.
Затова и схемата „ демократичната интелигенция “ против консервативната власт “ е лъжлива. Всъщност това е конфликт сред две фракции от номенклатурата. Едната се назовава охранително-консервативна, а другата демократична. Макар и либерализмът на тази демократична номенклатура се заключва в това да използва повече от полагащото се и по-често да пътува на Запад. И битката на списанията „ Октомври “ (главен редактор – Кочетов) и „ Нов свят “ (главен редактор Твардовски “) е проекция на битката на двете групи в номенклатурата.
В средата на 50-те години, след гибелта на Сталин, излиза наяве, че номенклатурата стартира да се трансформира от класа „ в себе си “ в класа „ за себе си “. Това не е „ обуржоазяване “, както го пишат някои, тъй като към момента няма капитализъм, по тази причина и не може да има „ обуржоазяване “. Но се следи отделяне на номенклатурата от народа, превръщането ѝ в затворена обществена група. А Кочетов се оплаква от номенклатурата от позициите на идеала и от позициите на формалната идеология, което е доста неприятно за номенклатурата. А е невероятно да се оплакваш от сегашния ръководещ пласт във връзка с идеалите. „ Ами ние сме си такива “, ще кажат те, и това е. В това отношение руският пласт е доста уязвим, тъй като се прогласява едно, а на процедура постоянно е друго.
Сталин прелестно схваща израждането на номенклатурата, само че сред 1945 и 1953 година кръгът на номенклатурата от ден на ден и повече се свива към него и на процедура не му остава пространство за маневра. То се пробва да се изкопчи от клещите ѝ през 1952 година, на XIXконгрес, само че не му се получава. След това на Пленума на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз се пробва да поправи обстановката, само че по-късно доста бързо умира. И цялата тази юноша, която той организира през Пленума, е изхвърлена от старшите приятели. Започва стремглав развой на превръщането на горния пласт на номенклатурата в това, което Сталин назовава „ проклетата прослойка “ и Кочетов вижда всичките тези процеси, разказва ги в романа си „ Какво искаш? “.
Много е забавно по какъв начин Кочетов сюжетно взема решение този въпрос. Група от четирима пътува в Съюз на съветските социалистически републики, да опипа обстановката – един тип бойно разузнаване. В групата има американска агентка на Централно разузнавателно управление на САЩ, още един млад сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ, остарял съветски бежанец, служил в миналото на Хитлер и немец – някогашен есесовец. Този германец разсъждава по този начин: „ През 1941 година, както се оказа, германците зле познаваха руснаците, тяхната комунистическа система. Сега срещу тях се сплотиха най-хубавите сили на този свят. Целият опит на предишното се учи, сплотява се, и това, което беше невероятно преди четвърт век, наложително би трябвало да се реализира през днешния ден, а не в прекомерно отдалечени години “. На руснаците би трябвало да се опълчи организация, да се сътвори интелигентна стратегия. В сходство с нея той и другите представители на Запада „ ще влязат в Русия не със секири, не с бесилки, а под хоругвите на концепциите на положителното и братството на народите “. После той си спомня думите на Розенберг: „ Трябва да избием до край, да изравним със земята всичко съветско. Тогава ще бъде изтребен и комунизмът “.
Преди заминаването групата получава инструктаж в Лондон, където им споделят следното: „ Задължени сме да сложим завършек на комунизма, другояче той ще ни унищожи. Немците изгубиха, тъй като не разклатиха авансово руската система. Най-добрите мозъци на Запада работят през днешния ден над казуса за предварителното разглобяване на комунизма и преди всичко на актуалното руско общество. Направлението на главния удар е идеологията. Ние извънредно ловко използвахме развенчаването на Сталин. Развенчаният Сталин е опорна точка, с цел да преобърнем комунистическия свят “. Спомням си по какъв начин „ куцият демон на Перестройката “ Яковлев признава, че неговата задача е първо да удари с Ленин по Сталин, а по-късно с Плеханов по Ленин, а по-късно да смъкна социализма изцяло.
Още една линия е доста ясно прокарана от Кочетов, когато става дума за естетиката. Един от четворката споделя, че би трябвало да се пречупи строгата комунистическа хармония, да се размие. И алтер-егото на Кочетов – писателят Булатов – изяснява, че дружно с комунистическата хармония те размиват и идеологията. Този миг е доста добре разказан. При това Кочетов демонстрира и демократичната част от интелигенцията, и по този начин наречената русофилска в лицето на Сава Богородицки. Мисля, че първообраз му е странен Владимир Солоухин.
Една от „ героините “ на книгата агентката на Централно разузнавателно управление на САЩ Порша Браун, споделя, че би трябвало да се отведат младежите от публичните ползи в света на чисто персоналните.
„ Така ще отслабим комсомола, събиранията му, политическото им обучение ще се трансфорат във условност. Всичко ще бъде единствено фасада, фон, зад който ще мине персоналния, полов, освободен от отговорности живот. И тогава в средата на равнодушните, безразлични към публичното, които няма да ни пречат, ще е допустимо последователното доближаване до управлението в разнообразни водещи организации на такива хора, на които повече по усет ще им е западният строй, а не руският, не комунистическият. Този развой е муден, деликатен, само че към този момент единственият вероятен. Имам поради Русия. Мисля, че ще бъде по-лесно с някои други социалистически страни. Вече няколко години в някои от тях тече пробна работа “.
Има още един доста забавен миг в романа на Кочетов, доста мощно място. Мисля че точно по тази причина Суслов не се застъпва. Наистина, за Кочетов се застъпва Шолохов. Ето този миг Когато остарелият Самарин приказва на Феликс „ Каква юноша сте, какво желаете? “. А му дават отговор: „ Татко, за какво обвиняваш младежта!? Обвинявайте, скъпи приятели възрастни, себе си. Обвинявайте тези чичковци, които разрешават да се пръскат национални пари за неталантливи, пусти филми. Тези лелички, които пишат за такива филми възторжени рецензии. Защо открихте пътя към всичко това? Явно се изплашихте, че ще ви обвинят в консерватизъм, в догматизъм… И в този момент, в случай че желаете, сте на половина – не сте нито консерватори, нито либерали, и от вас, от вашата безрезултатност, на всички ни се гади “.
Друго е, че остарелият Самарин не е такъм, само че Феликс има поради, че протичащото се с младежта през 50-те и 60-те години отразява промените в остарялото потомство. Кочетов показва това. Властта в това отношение не е глупава, тя улавя този намек на Кочетов, схваща, че идейно той стои на пътя на номенклатурата, превръщаща се в класа. Затова той автоматизирано става върл зложелател на демократичната интелигенция и несъмнено, в противник на номенклатурата, на която споделя: „ Не вървете натам! “.
Целият този разказ е за идейната ерозия на руското общество. Това е роман-предупреждение, роман-въпрос: „ Какво искаш? “. Защото в случай че искаш това, то ще завършиш доста зле. И в действителност, минава по-малко от четвърт век след издаването на романа и Съюз на съветските социалистически републики се разпада, по-точно го разпадат същите хора, за които написа Кочетов: „ последователното доближаване до управлението в разнообразни водещи организации на такива хора, на които повече по усет ще им е западният строй… “
Тук си припомням Горбачов, Шеварднадзе, Яковлев, въпреки и това да са водачите, тези на първи проект, а зад тях стои цяла кохорта хора, които считат, че социализмът е изживял своето и би трябвало да се слеем в западния свят. Удивително е по какъв начин тези хора при цялата си ловкост повярват, че западната върхушка ще ги сложи на една маса със себе си като равни? Трябва да си с доста необичайно схващане, с цел да повярваш, че тези, които 400-500 години ръководят света ще седнат на една маса с тези парвенюта. На тях в най-хубавия случай им дадоха кошница бисквитки, буркан сладко и опцията да популяризират пица.
Рибата гние откъм главата. Кочетов доста добре демонстрира това. Иска ми се нашият четец да прочете и романа „ Какво искаш? “.
Изобщо има цяла редица руски писатели, които през днешния ден са забравени. Например забележителният Николай Шпанов, за който починалият Юлиан Семьонов споделя, че това е единственият руски публицист, от който може да се научиш на световна визия. Хората, моето потомство знаят от детство неговите авантюристичен романи „ Войната на невидимките “ и „ Първият удар “. Но има още два романа за войната: „ Подпалвачи “ и „ Заговорници “. Има и още един публицист, който е ненавиждан от нашите либерали даже повече от Кочетов. Това е Иван Шевцов, създател на романа „ Тлеене “. Тези писатели са забавни освен като литератори, само че и като откриватели на епохата. Това, за което пиши Кочетов е освен вчерашният ден, само че и днешният.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
След публикуването на романа в списание „ Октомври “ той е напечатан като обособена книга само на Беларус с помощта на персоналното подпомагане на Пьотр Мешеров. Тиражът се изчерпва бързо, освен това споделят, че са го изкупили особено. Това е единственото книжно издание на романа „ Какво искаш “. В шестте тома събрани съчинения на Кочетов това произведение го няма.
Искам да подчертая, че той не обслужва режима за разлика, апропо, от мнозина по този начин наречени демократични писатели от 90-те и нулевите години, които не просто обслужват режима, а съответни олигарси. Кочетов е друг. Той без подозрение е абстрактен човек. Той счита, че една от най-опасните трендове е разложението на номенклатурата. В романа той показва източника на тези процеси, които текат в интелигенцията, тъй като по този начин наречената демократична интелигенция при нас в никакъв случай не е била независим състезател. Тя постоянно е била част от фракцията на демократичната номенклатура.
Затова и схемата „ демократичната интелигенция “ против консервативната власт “ е лъжлива. Всъщност това е конфликт сред две фракции от номенклатурата. Едната се назовава охранително-консервативна, а другата демократична. Макар и либерализмът на тази демократична номенклатура се заключва в това да използва повече от полагащото се и по-често да пътува на Запад. И битката на списанията „ Октомври “ (главен редактор – Кочетов) и „ Нов свят “ (главен редактор Твардовски “) е проекция на битката на двете групи в номенклатурата.
В средата на 50-те години, след гибелта на Сталин, излиза наяве, че номенклатурата стартира да се трансформира от класа „ в себе си “ в класа „ за себе си “. Това не е „ обуржоазяване “, както го пишат някои, тъй като към момента няма капитализъм, по тази причина и не може да има „ обуржоазяване “. Но се следи отделяне на номенклатурата от народа, превръщането ѝ в затворена обществена група. А Кочетов се оплаква от номенклатурата от позициите на идеала и от позициите на формалната идеология, което е доста неприятно за номенклатурата. А е невероятно да се оплакваш от сегашния ръководещ пласт във връзка с идеалите. „ Ами ние сме си такива “, ще кажат те, и това е. В това отношение руският пласт е доста уязвим, тъй като се прогласява едно, а на процедура постоянно е друго.
Сталин прелестно схваща израждането на номенклатурата, само че сред 1945 и 1953 година кръгът на номенклатурата от ден на ден и повече се свива към него и на процедура не му остава пространство за маневра. То се пробва да се изкопчи от клещите ѝ през 1952 година, на XIXконгрес, само че не му се получава. След това на Пленума на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз се пробва да поправи обстановката, само че по-късно доста бързо умира. И цялата тази юноша, която той организира през Пленума, е изхвърлена от старшите приятели. Започва стремглав развой на превръщането на горния пласт на номенклатурата в това, което Сталин назовава „ проклетата прослойка “ и Кочетов вижда всичките тези процеси, разказва ги в романа си „ Какво искаш? “.
Много е забавно по какъв начин Кочетов сюжетно взема решение този въпрос. Група от четирима пътува в Съюз на съветските социалистически републики, да опипа обстановката – един тип бойно разузнаване. В групата има американска агентка на Централно разузнавателно управление на САЩ, още един млад сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ, остарял съветски бежанец, служил в миналото на Хитлер и немец – някогашен есесовец. Този германец разсъждава по този начин: „ През 1941 година, както се оказа, германците зле познаваха руснаците, тяхната комунистическа система. Сега срещу тях се сплотиха най-хубавите сили на този свят. Целият опит на предишното се учи, сплотява се, и това, което беше невероятно преди четвърт век, наложително би трябвало да се реализира през днешния ден, а не в прекомерно отдалечени години “. На руснаците би трябвало да се опълчи организация, да се сътвори интелигентна стратегия. В сходство с нея той и другите представители на Запада „ ще влязат в Русия не със секири, не с бесилки, а под хоругвите на концепциите на положителното и братството на народите “. После той си спомня думите на Розенберг: „ Трябва да избием до край, да изравним със земята всичко съветско. Тогава ще бъде изтребен и комунизмът “.
Преди заминаването групата получава инструктаж в Лондон, където им споделят следното: „ Задължени сме да сложим завършек на комунизма, другояче той ще ни унищожи. Немците изгубиха, тъй като не разклатиха авансово руската система. Най-добрите мозъци на Запада работят през днешния ден над казуса за предварителното разглобяване на комунизма и преди всичко на актуалното руско общество. Направлението на главния удар е идеологията. Ние извънредно ловко използвахме развенчаването на Сталин. Развенчаният Сталин е опорна точка, с цел да преобърнем комунистическия свят “. Спомням си по какъв начин „ куцият демон на Перестройката “ Яковлев признава, че неговата задача е първо да удари с Ленин по Сталин, а по-късно с Плеханов по Ленин, а по-късно да смъкна социализма изцяло.
Още една линия е доста ясно прокарана от Кочетов, когато става дума за естетиката. Един от четворката споделя, че би трябвало да се пречупи строгата комунистическа хармония, да се размие. И алтер-егото на Кочетов – писателят Булатов – изяснява, че дружно с комунистическата хармония те размиват и идеологията. Този миг е доста добре разказан. При това Кочетов демонстрира и демократичната част от интелигенцията, и по този начин наречената русофилска в лицето на Сава Богородицки. Мисля, че първообраз му е странен Владимир Солоухин.
Една от „ героините “ на книгата агентката на Централно разузнавателно управление на САЩ Порша Браун, споделя, че би трябвало да се отведат младежите от публичните ползи в света на чисто персоналните.
„ Така ще отслабим комсомола, събиранията му, политическото им обучение ще се трансфорат във условност. Всичко ще бъде единствено фасада, фон, зад който ще мине персоналния, полов, освободен от отговорности живот. И тогава в средата на равнодушните, безразлични към публичното, които няма да ни пречат, ще е допустимо последователното доближаване до управлението в разнообразни водещи организации на такива хора, на които повече по усет ще им е западният строй, а не руският, не комунистическият. Този развой е муден, деликатен, само че към този момент единственият вероятен. Имам поради Русия. Мисля, че ще бъде по-лесно с някои други социалистически страни. Вече няколко години в някои от тях тече пробна работа “.
Има още един доста забавен миг в романа на Кочетов, доста мощно място. Мисля че точно по тази причина Суслов не се застъпва. Наистина, за Кочетов се застъпва Шолохов. Ето този миг Когато остарелият Самарин приказва на Феликс „ Каква юноша сте, какво желаете? “. А му дават отговор: „ Татко, за какво обвиняваш младежта!? Обвинявайте, скъпи приятели възрастни, себе си. Обвинявайте тези чичковци, които разрешават да се пръскат национални пари за неталантливи, пусти филми. Тези лелички, които пишат за такива филми възторжени рецензии. Защо открихте пътя към всичко това? Явно се изплашихте, че ще ви обвинят в консерватизъм, в догматизъм… И в този момент, в случай че желаете, сте на половина – не сте нито консерватори, нито либерали, и от вас, от вашата безрезултатност, на всички ни се гади “.
Друго е, че остарелият Самарин не е такъм, само че Феликс има поради, че протичащото се с младежта през 50-те и 60-те години отразява промените в остарялото потомство. Кочетов показва това. Властта в това отношение не е глупава, тя улавя този намек на Кочетов, схваща, че идейно той стои на пътя на номенклатурата, превръщаща се в класа. Затова той автоматизирано става върл зложелател на демократичната интелигенция и несъмнено, в противник на номенклатурата, на която споделя: „ Не вървете натам! “.
Целият този разказ е за идейната ерозия на руското общество. Това е роман-предупреждение, роман-въпрос: „ Какво искаш? “. Защото в случай че искаш това, то ще завършиш доста зле. И в действителност, минава по-малко от четвърт век след издаването на романа и Съюз на съветските социалистически републики се разпада, по-точно го разпадат същите хора, за които написа Кочетов: „ последователното доближаване до управлението в разнообразни водещи организации на такива хора, на които повече по усет ще им е западният строй… “
Тук си припомням Горбачов, Шеварднадзе, Яковлев, въпреки и това да са водачите, тези на първи проект, а зад тях стои цяла кохорта хора, които считат, че социализмът е изживял своето и би трябвало да се слеем в западния свят. Удивително е по какъв начин тези хора при цялата си ловкост повярват, че западната върхушка ще ги сложи на една маса със себе си като равни? Трябва да си с доста необичайно схващане, с цел да повярваш, че тези, които 400-500 години ръководят света ще седнат на една маса с тези парвенюта. На тях в най-хубавия случай им дадоха кошница бисквитки, буркан сладко и опцията да популяризират пица.
Рибата гние откъм главата. Кочетов доста добре демонстрира това. Иска ми се нашият четец да прочете и романа „ Какво искаш? “.
Изобщо има цяла редица руски писатели, които през днешния ден са забравени. Например забележителният Николай Шпанов, за който починалият Юлиан Семьонов споделя, че това е единственият руски публицист, от който може да се научиш на световна визия. Хората, моето потомство знаят от детство неговите авантюристичен романи „ Войната на невидимките “ и „ Първият удар “. Но има още два романа за войната: „ Подпалвачи “ и „ Заговорници “. Има и още един публицист, който е ненавиждан от нашите либерали даже повече от Кочетов. Това е Иван Шевцов, създател на романа „ Тлеене “. Тези писатели са забавни освен като литератори, само че и като откриватели на епохата. Това, за което пиши Кочетов е освен вчерашният ден, само че и днешният.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ