Какво е ваксинацията?Ваксинацията е прост, безопасен и ефективен начин за

Какво е имунизацията?

Ваксинацията е елементарен, безвреден и ефикасен метод за отбрана на хората от нездравословни заболявания, преди те да влязат в контакт с тях. Тя употребява естествените защитни сили на тялото, с цел да построи резистентност към характерни инфекции и прави имунната система по-силна, информират на страницата на Национална осведомителна акция " Ваксинко “, която се провежда от Национална пациентска организация, взаимно с Българска педиатрична асоциация и Национално съдружие на общопрактикуващите лекари в България, под патронажа на Министерство на здравеопазването.

Ваксините образоват имунната система да основава антитела, тъкмо както прави, когато е изложена на заболяване. Тъй като обаче имунизациите съдържат единствено убити или отслабени форми на вируси или бактерии, те не предизвикват заболяването и не излагат индивида на риск от затруднения.

Повечето ваксини се одобряват посредством инжекция, само че има и такива, които се ползват през устатата или посредством впръскване в носа.

Защо е значима имунизацията?

Ваксинацията е безвреден и ефикасен метод за попречване на заболявания и избавяне на животи – в този момент повече от всеки път. Днес се оферират ваксини за отбрана против най-малко 20 заболявания, като дифтерия, тетанус, коклюш, грип и морбили. Заедно тези ваксини избавят живота на до 3 милиона души всяка година.

Когато се имунизираме, ние не пазиме единствено себе си, само че и хората към нас. За някои хора, като тези, които са тежко заболели, е противопоказно да получават избрани ваксини – тъй че те зависят от останалите да се имунизират, спомагайки за понижаване на разпространяването на заболяването.

По време на пандемията на COVID-19 имунизацията продължава да бъде сериозно значима. Пандемията е предизвикала спад в броя на децата, получаващи рутинни имунизации, което може да докара до увеличение на болесттите и гибелта от предотвратими болести. Затова и Световната здравна организация (СЗО) прикани страните да подсигуряват, че регулярните имунизационни и здравни услуги не престават, макар провокациите, подбудени от COVID-19.

Как работи една ваксина?

Ваксините понижават риска от заболяване, задействайки естествените защитни сили на тялото Ви, тъй че да изградите отбрана. Когато получите ваксина, имунната ви система реагира. Тя разпознава нахлуващия бацил, в това число вируси и бактерии, създава антитела. Антителата са протеини, създадени по натурален път от имунната система за битка с заболяванията.

Помни заболяването и по какъв начин да се бори с нея. Ако в следствие сте изложени на контакт с вируса, имунната ви система може бързо да го унищожи и да не разреши да се разболеете.

Следователно имунизацията е безвреден и интелигентен метод за предизвикателство на имунен отговор в организма, без да предизвиква заболяване.

Нашата имунна система е основана да запомня. Веднъж изложени на една или повече дози ваксина, ние нормално оставаме предпазени против болест в продължение на години, десетилетия или даже цялостен живот. Именно това прави имунизациите толкоз ефикасни. Вместо да лекуваме заболяване след появяването му, имунизациите ни попречват да се разболеем.

Как имунизациите защищават обособените хора и обществото?

Ваксините работят посредством образование и подготовка на естествените защитни сили на организма – имунната система – за различаване и битка с вируси и бактерии. Ако тялото е изложено на тези болестотворни патогени по-късно, то ще бъде готово да ги унищожи бързо – което предотвратява болестта.

Когато човек се имунизира против болест, рискът от зараза също понижава – тъй че е по-малко евентуално да съобщи вируса или бактериите на други. Тъй като повече хора в общността се имунизират, все по-малко хора остават уязвими и има по-малка опция за инфектираното лице да съобщи патогена на друго лице. Намаляването на опцията патогенът да циркулира в общността защищава тези, които не могат да бъдат имунизирани (поради здравословни аргументи, характерни алергии или възрастта им) против заболяването, за която е предопределена имунизацията.

" Стадният имунитет “, прочут също като " групов имунитет “, е косвената отбрана от инфекциозно заболяване, която се случва, когато имунитетът се популяризира в обществото или посредством имунизация, или посредством преболедуване. Колективният имунитет не значи неимунизирани лица или такива, които не са били инфектирани, а се отнася за групите хора, които имат имунитет против съответния вирус. Колективният имунитет съществува, когато лица, които не са ваксинирани, само че живеят в общественост с висок дял на ваксинирани, имат понижен риск от разболяване спрямо неимунизирани лица, живеещи в общественост с дребен дял ваксинирани.

В общности с висок имунитет, неимунизираните хора имат по-нисък риск от заболяване, в сравнение с биха имали другояче, само че техният понижен риск е резултат от имунитета на хората в общността, в която живеят (т.е. групов имунитет), а не поради техния персонален имунитет. Дори откакто груповият имунитет е доближат за първи път и се следи понижен риск от заболяване измежду неимунизираните хора, този риск ще продължи да спада, в случай че обсегът на имунизацията продължи да се усилва. Когато обсегът на имунизациите е доста висок, рискът от заболяване измежду тези, които са неимунизирани, може да стане сходен на тези, които са в действителност ваксинирани.

СЗО поддържа постигането на " стаден имунитет “ посредством имунизация, а не като се разрешава на заболяването да се популяризира измежду популацията, защото това би довело до ненужни тежки случаи и гибел.

За COVID-19, което е ново заболяване, причиняващо световна пандемия, доста ваксини са в развой на създаване, а някои към този момент са в приложимост, защото са показали сигурност и резултатност против заболяването.

Колективният имунитет е значим инструмент на имунизациите против полиомиелит, ротавирус, пневмококи, Haemophilus influenzae вид В, жълта тресчица, менингококи и доста други предотвратими ваксини болести. И въпреки всичко това е метод, който работи единствено за заболявания, предотвратими с ваксини, с детайл на разпространяване от човек на човек. Например тетанусът се улавя от бактерии в околната среда, а не от други хора, тъй че тези, които са неимунизирани, не са предпазени от заболяването, даже в случай че по-голямата част от останалата част от общността е имунизирана.

Защо би трябвало да се имунизирам?

Без ваксини сме изложени на риск от съществени болести и увреждания, в резултат на болести, като морбили, менингит, пневмония, тетанус и полиомиелит. Много от тези болести могат да бъдат животозастрашаващи. СЗО пресмята, че имунизациите спасяват между 2 и 3 милиона живота всяка година.

Въпреки че някои болести към този момент са доста по-рядко срещани, микробите, които ги предизвикват, не престават да циркулират в някои или във всички елементи на света. В актуалния свят инфекциозните заболявания могат елементарно да преминат границите и да заразят всеки, който не е предпазен.

Две основни аргументи да се имунизираме са, с цел да се защитим и да защитим хората към нас. Тъй като не всеки може да бъде имунизиран – в това число доста дребни бебета, тези, които са съществено заболели и/или със характерни хронични болести или имат избрани алергии – те зависят от имунизацията на другите, с цел да се подсигурява, че те също са в сигурност от болести, предотвратими благодарение на ваксини.

Кога би трябвало да се имунизирам (или да имунизирам детето си)?

Ваксините ни пазят през целия живот и на разнообразни възрасти, от раждането до детството, като младежи и до преклонна възраст. Всяка страна има имунизационна карта, която споделя какви ваксини сте имали вие или вашето дете и по кое време би трябвало да се поставят  идващите ваксини или бустер дози.

Ако забавим имунизацията, има риск да се разболеем съществено. Ако решим да изчакаме, до момента в който си мислим, че може да сме изложени на риск от съществено заболяване – като да вземем за пример по време на oгнище на болест – може да няма задоволително време, през което да подейства имунизацията и/или да се получат всички предложени дози.

Кой може да се имунизира?

Почти всеки може да се имунизира. Въпреки това, заради характерни медицински положения, някои хора не могат да получават избрани ваксини или би трябвало да изчакат, преди да ги получат. Тези условия могат да включват:

Хронични болести или лекувания (като химиотерапия), които засягат имунната система;

Тежки и животозастрашаващи алергии към съставките на ваксината;

Ако имате тежко заболяване и висока температура в деня на имунизацията.

Тези фактори постоянно варират за всяка ваксина. Ако не сте сигурни дали вие или вашето дете би трябвало да получите съответна ваксина, говорете с вашия лекуващ доктор. Той ще Ви помогне да извършите осведомен избор по отношение на имунизацията.

Как се създават и тестват имунизациите?

Най-често употребяваните ваксини съществуват от десетилетия, като те всяка година се слагат безвредно на милиони хора. Както при всички медикаменти, всяка ваксина би трябвало да премине през обширни и строги проби, с цел да се подсигурява, че е безвредна, преди да може да бъде въведена в дадена страна.

Първо, пробна ваксина се тества върху животни, с цел да се оцени нейната сигурност и капацитет за попречване на заболявания. След това се тества в клинични изпитвания при хора, в три етапи:

Във фаза I имунизацията се дава на дребен брой доброволци, с цел да се оцени нейната сигурност, да се удостовери, че генерира имунен отговор и да се дефинира точната доза.

Във фаза II имунизацията нормално се дава на стотици доброволци, които се следят деликатно за всевъзможни странични резултати, с цел да се оцени в допълнение способността й да генерира имунен отговор. В тази фаза, когато е допустимо, се събират и данни за вероятния излаз от болестта, само че нормално не в задоволително огромен мащаб, с цел да има ясна визия за резултата на имунизацията върху болестта. Участниците в тази фаза имат същите характерности (като възраст и пол) като хората, за които имунизацията е предопределена. На този стадий някои доброволци получават имунизацията, а други не (плацебо), което разрешава да се вършат съпоставения и да се вършат заключения за имунизацията.

Във фаза III имунизацията се дава на хиляди доброволци – някои от които получават изследваната ваксина, а някои от тях не, тъкмо както при изпитвания във фаза II. Данните от двете групи се съпоставят деликатно, с цел да се види дали имунизацията е безвредна и ефикасна против болестта, против което е предопределена.

След като са налични резултатите от клиничните изпитвания, са нужни поредност от стъпки, в това число прегледи на ефикасността, сигурността и производството за утвърждения от регулаторните и публичните здравни политики, преди имунизацията да може да бъде въведена в националната имунизационна стратегия.

След въвеждането на ваксина, деликатното продължава да се следи за всевъзможни непредвидени нежелани странични резултати и в допълнение да се прави оценка успеваемостта при рутинната приложимост измежду още по-голям брой хора, с цел да се продължи да се прави оценка по какъв начин най-добре да се употребява имунизацията за допустимо най-голяма отбрана.

Какво има в една ваксина?

Всички съставки на имунизацията играят значима роля за гарантиране на сигурността и успеваемостта на имунизацията. Някои от тях включват:

Антиген – Това е убита или отслабена форма на вирус или бактерия, която тренира телата ни да разпознават и да се борят с заболяването, в случай че се сблъскаме с нея в бъдеще.

Адюванти, които спомагат за усилване на имунния ни отговор. Това значи, че те оказват помощ на имунизациите да работят по-добре.

Консерванти, които подсигуряват, че имунизацията остава ефикасна.

Стабилизатори, които защищават имунизацията по време на предпазване и превозване.

Съставките на имунизацията могат да наподобяват непознати, когато са изброени на етикет. Въпреки това, доста от съставените елементи, употребявани във имунизациите, се срещат естествено в тялото, в околната среда и в храните, които ядем. Всички съставки във имунизациите – както и самите ваксини – са подробно тествани и следени, с цел да се подсигурява, че са безвредни.

Безопасни ли са имунизациите?

Ваксинацията е безвредна и страничните резултати от имунизацията нормално са незначителни и краткотрайни, като инфектиране към мястото на убождане или лека тресчица. Възможни са по-сериозни нежелани реакции, само че те са извънредно редки.

Всяка лицензирана ваксина се подлага на строги проби и минава през доста етапи, преди да бъде утвърдена за приложимост, като и след въвеждането й, тя постоянно се преразглежда. Освен това, учените непрекъснато събират информация от доста източници за възможни опасности за здравето, които може да аргументи имунизацията.

Не забравяйте, че е доста по-вероятно да бъдете съществено наранени от заболяване, което може да бъде предотвратено от ваксина, в сравнение с от самата ваксина. Например тетанусът може да аргументи мощна болежка, мускулни конвулсии (заключване на челюстта) и кръвни съсиреци, вирусът на морбили може да аргументи енцефалит (инфекция на мозъка) и слепота. Много ваксинопредотвратими болести могат даже да доведат до гибел. Ползите от имунизацията доста надвишават рисковете и без имунизациите би имало доста повече болни хора и смъртни случаи.

*Има ли странични резултати от имунизациите?

Както всяко лекарство, имунизациите могат да причинят леки странични резултати, като нискостепенна тресчица, болежка или зачервяване на мястото на убождане. Леките реакции изчезват сами в границите на няколко дни.

Тежките или продължителни нежелани реакции са извънредно редки. Ваксините се следят непрестанно за сигурност, с цел да се открият редки нежелани реакции.

Всички ние би трябвало да подсигуряваме, че подхващаме стъпки за шерване единствено на достоверна научна информация по отношение на имунизациите и заболяванията, които те предотвратяват.