Какъв е профилът на демотивираният за работа българин?
Както ви съобщихме, към 330 хиляди души у нас попадат в групата на тъй наречените „ демотивирани “ българи - те не учат, не работят, не се обезпечават, само че и не си търсят работа. Същевременно считат, че страната им е длъжна - да им обезпечи работа. Това демонстрира изследване на проучвателен център „ Тренд “ по поръчка на Фондация „ Фридрих Еберт “.
Той - демотивираният е млад - сред 18 и 29 години, със приблизително обучение и без подготовка. Мнозинството като него нямат персонален месечен приход. Повече от половината разчитат на брачен партньор или брачна половинка, които да ги устоят. И нещо доста тревожно - над 80 на 100 от демотивираните са без работа повече от година. Някои от тях в никакъв случай не са работили.
А къде живеят - главно в селата, където и опциите за намиране на работа са лимитирани. Случва се, обаче, и в градовете - образецът е от Велико Търново.
32-годишният Борислав е в разцвета на силите си. Има три висши и е незает от две години.
Борислав, Велико Търново: Положението е повече от трагично, като през цялото това време безусловно всички разгласи за работа, на които съм попадал, отхвърлят да бъда признат да стартира работа.
Кандидатствал и в частния бранш, и в държавната администрации.
Борислав, Велико Търново: Там е шуробаджанащина и нормално като инцидентно се освободи някоя позиция, има човек, към този момент който чака, с цел да стартира вероятно работа там.
За разлика от Борислав, близо половината от всички демотивирани изобщо не търсят работа. Само % показват, че са разкрили своето си място с помощта на Агенцията по заетостта.
Ивайло Калфин, някогашен обществен министър: Това са хората, които не имат вяра, не разчитат на страната, не си търсят посредством нея работа. Това значи, че се лишават и от обществени заплащания. Евелина Славкова, Изследователски център „ ТРЕНД “: Трябва да има доста ясни политики по отношение на младежите, които да не бъдат еднократни.
Известно време Борислав въпреки всичко бил регистриран в Бюрото по труда. Но не получавал обезщетение за безработица, защото не е имал предходна работа.
Борислав, Велико Търново: Цялата тази обстановка е много изнервяща, даже бих споделил, депресираща.
Младият мъж постоянно разчита на родителите си. Те обаче са пенсионери и не съумяват да му оказват помощ кой знае с какво.
Мотивацията за демотивиринате като Борислав в пари наподобява по този начин - сред 500 и 1000 лв. биха ги предиздвикали да работят. Не са малко и хората, които ще се върнат назад в системата за по-малко - под 500 на месец. Стига да има къде.
Той - демотивираният е млад - сред 18 и 29 години, със приблизително обучение и без подготовка. Мнозинството като него нямат персонален месечен приход. Повече от половината разчитат на брачен партньор или брачна половинка, които да ги устоят. И нещо доста тревожно - над 80 на 100 от демотивираните са без работа повече от година. Някои от тях в никакъв случай не са работили.
А къде живеят - главно в селата, където и опциите за намиране на работа са лимитирани. Случва се, обаче, и в градовете - образецът е от Велико Търново.
32-годишният Борислав е в разцвета на силите си. Има три висши и е незает от две години.
Борислав, Велико Търново: Положението е повече от трагично, като през цялото това време безусловно всички разгласи за работа, на които съм попадал, отхвърлят да бъда признат да стартира работа.
Кандидатствал и в частния бранш, и в държавната администрации.
Борислав, Велико Търново: Там е шуробаджанащина и нормално като инцидентно се освободи някоя позиция, има човек, към този момент който чака, с цел да стартира вероятно работа там.
За разлика от Борислав, близо половината от всички демотивирани изобщо не търсят работа. Само % показват, че са разкрили своето си място с помощта на Агенцията по заетостта.
Ивайло Калфин, някогашен обществен министър: Това са хората, които не имат вяра, не разчитат на страната, не си търсят посредством нея работа. Това значи, че се лишават и от обществени заплащания. Евелина Славкова, Изследователски център „ ТРЕНД “: Трябва да има доста ясни политики по отношение на младежите, които да не бъдат еднократни. Известно време Борислав въпреки всичко бил регистриран в Бюрото по труда. Но не получавал обезщетение за безработица, защото не е имал предходна работа.
Борислав, Велико Търново: Цялата тази обстановка е много изнервяща, даже бих споделил, депресираща.
Младият мъж постоянно разчита на родителите си. Те обаче са пенсионери и не съумяват да му оказват помощ кой знае с какво.
Мотивацията за демотивиринате като Борислав в пари наподобява по този начин - сред 500 и 1000 лв. биха ги предиздвикали да работят. Не са малко и хората, които ще се върнат назад в системата за по-малко - под 500 на месец. Стига да има къде.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ